Продължение на дискусията от форума на БС относно космическата ера и войната.
Идеи. Както вече стана ясно - ще я караме през просото и няма да се ограничаваме до сегашните разбирания и виждания на съвременната физика. Но за да разгледам кое как би станало и докъде би се стигнало, ще се наложи да се направи малък предварителен анализ и чак след това да стигнем до синтеза.
I Няколко предварителни забележки:
- материално развитие - по времето, по което се развива нашата история, синтезирането на материали не би трябвало да е проблем. Използваните материали ще са изцяло композитни и няма да има чак такова значение с какви точно минерални ресурси разполага системата, тъй като суровите материали ще минават през твърде високотехнологична обработка, цената на която със сигурност ще надвишата многократно стойността на суровината. Съответно цената на готовия материал ще е несравнимо по-висока от тази на суровината. Което значи, че търговията със суровини ще е изцяло локална и не особено доходна.
- енергия - добива на енергия би трябвало да е нещо, което няма да е проблем. Енергийните нива, необходими за да може кораби с размерите на тези, обсъждани от нас, да се движат из системата и между звездите са с порядъци над сумарната енергия с която нашата цивилизация към момента разполага. Затова няма да се връщам на този проблем, а само ще отбележа, че смятам този проблем за разрешен.
- търговия - търговията ще е главно с произведения на личното изкуство, тенденция, която по малко се забелязва и днес. И с високотехнологични произведения (готови композитни материали и устройства). Не със суровини и надали с ценни суровини (метали, диаманти и т.н. - някои от тези неща искат за синтезиране само енергия, която явно ще е достъпна в достатъчни количества и евтина, което значи, че и тези неща ще са с ниска стойност).
- информационни технологии - честно казано не мога да си представя нещо повече от моменталната комуникация и бързодействащи и мощни компютри, позволяващи съответното ниво на развитие на комуникациите, подходящо за онова бъдеще. Разбира се, няма как да ги няма и бичовете, присъщи на всяка жива система - вируси и сривове, сблъсък на различни тенденции и т.н., намаляващи цялостната ефективност на информационните системи с някакви немалки проценти.
II Общество, развитие, религии и идеологии.
Най-сложната част. Затова ще се огранича в предположенията си само до най-необходимото.
2.1. Население. За леснота ще разглеждам нещата само от гледна точка на човешката цивилизация, за да имаме все пак някакви граници. Като начало, няма начин развитието на планетите да е еднакво. Затова аз ще ги разделя на тези класове:
2.1.1. Метрополия - това ще е родната планета на всяка цивилизация. С най-голяма гъстота на населението. И поради тази причина - с най-високи нива на социално, технологично и научно развитие ("защо това е така?" излиза извън рамките на дискусията и аз няма да я утежнявам с обяснения по такива въпроси, но имам основания и съм чел изследвания на тази тема). Съответно с висока степен на урбанизация и голяма гъстота на населението в градовете. Което прави популацията там във висша степен уязвима. Изхранването на такива светове или ще е с изкуствени, генетично модифицирани и отглеждани в изкуствени условия храни, и ще е зависимо от доставки от разстояние, но не и извън планетите - това би направило цялата работа твърде нерентабилна. Сферата на развитие на такава планета ще обхваща повърхността, частично океанско, подземно ниво и разбира се - околопланетното пространство и наличните спътници на планетата, ако има такива. Тоест, това ще са високоразвити (инфраструктура, социално, технологично, научно ниво) и във висша степен уязвими планети.
2.1.2. Развити колонии - подобни на Метрополиите, но с един-два порядъка по-надолу в развитието си и най-вероятно по-специализирани, но в малка степен.
Колониални бази - планети, които са или тепърва развиващи се колонии, или специализирани бази, създадени с определени цели - опорни бази на военната машина, ресурсни или производствени бази, търговски центрове и т.н. Слабо населени.
2.1.3. Предни постове - бази, военни или изследователски в системи, в които предстои изграждане на нещо, без население.
2.2. Общи положения:
Допустими ще са кибернетичните и базирани на напредъка в генетиката намеси за лекуване на пострадали и инвалиди, но не и създаване на антропоидни роботи и заместването на човека във военното дело. Допускам, че компютърните вируси и вредни програми все още ще са проблем, тъй като наличието им се обуславя от закони, които не могат да се прескочат в сложните системи, също като болестите при живите същества. Поради тази причина хората ще са управляващи военното дело, пилоти и т.н., а само насочващите, поддържащите и навигационните системи ще са компютризирани в някаква степен.
Религиите ще са разнообразни като сега, с техните конфликти и влияние върху социума.
III Икономика и търговия.
Икономическото и ресурсното развитие ще се осъществява най-вероятно единствено от автоматизирани и роботизирани кораби, чието управление ще е единствено дистанционно.
Икономиката и информационните технологии ще са неразривно свързани.
При наличието на междузвездна търговия и взаимосвързана икономика е неизбежно възникването на междузвездни институции с регулаторно предназначение и с голямо влияние (икономическо, политическо, морално).
Стоките, с които ще се търгува, според мен ще са основно тези видове:
- технологично оборудване (машини)
- композитни материали
- образци на културата и интелектуални произведения
- технологии
- кораби
IV Технологии
Накратко, какво би трябвало да бъде овладяно, за да можем да си представим такъв свят.
Полетите между звездите. Бързи, по сегашните представи почти мигновенни (няколко дни за движение между доста отдалечени междузвездни системи, както беше показано във филма).
Гравитацията. Явно овладяна. Съдейки по видяното във филма, гравитацията е овладяна до невъзможни от днешна гледна точка степени. Затова някои от тях, като спускане до планетната повърхност на предназначен за междузвездни пътувания крайцер аз ще изключа от схемата. Но ще приема, че е овладяна до степен да се гарантира изкуствена гравитация на корабите (иначе трябва да се направи голяма диференциация между пътуващите постоянно на корабите "космически вълци" и останалите, която ще има и социално значение). Също приемам, че е достигната голяма степен на миниатюризация и енергийна ефективност в използването на устройствата, с които се създава изкуствена гравитация. И изключвам оръжията, базирани на използване на гравитацията, тъй като положението ще стане прекалено сложно и фантастично. А и понеже се базираме поне частично на филма - там нямаше и помен от такива оръжия, така че аз ще ги пренебрегна и тук.
Времето. Не е овладяно и не са възможни движения назад по скалата. Не са възможни и движения към и между алтернативни реалности, тъй като това би изменило твърде много характера на описваната тук Вселена.
Корабите
междузвездни двигатели - да позволяват прехвърляне през друго пространство, без големи измествания във времето и за кратко време на придвижване.
системни двигатели - би трябвало да позволяват достатъчно добра скорост и прилично ускорение. Разбира се, ускорението няма как да превишава определени стойности, особено за големите кораби, което значи, че ще е спазен принципът - колкото е по-голям корабът - толкова е по-слабо маневрен. Ускорението ще се лимитира от издържливостта на организма, от вътрешните системи и от подредбата. Което значи, че големите кораби, от сорта на крайцерите на Империята, ще развиват единствено незначителни ускорения и ще са неманеврени в рамките на Системата, а ще разчитат главно на по-маневрените си единици (изтребители и малки кораби) за да извършва прихващане на по-малки единици. И разбира се на голямата си огнева мощ. Или, ако сумираме нещата - сраженията ще се водят с толкова по-ниски скорости, колкото по-големи кораби участват в тях. Съответно лазерите ще имат значение единствено при сраженията между големи кораби и намаляващо значение (до никакво) за сраженията между по-малки кораби. Изключение от правилото са само изтребителите, които така или инак се бият на малки дистанции.
материали - трябва да позволяват достатъчна защита и изолация на корабите от факторите на космическото пространство и преки попадения (до някаква лимитирана мощност). Което значи някакви композитни материали. С достатъчно разработена и проста технология, за да могат да се произвеждат с необходимата скорост и количесто (все пак един голям кораб, като тези в Star Wars надали ще иска по-малко от 10^9 т. материали за построяването си.
защита - освен материалите, от които ще е изграден външният корпус и някакви защитни камери по него, трябва да има енергийна форма на защита, която да поема голяма част от енергетичните оръжия и да отклонява материалните частици (като метеорити и подобни). За защита от снаряди и ракети сигурно ще служат основно различни малокалибрени лазерни оръжия. Приемам, че до това време ще са разработени технологии за енергийна защита, позволяващи да се поглъща голяма част от зарядите на енергийните оръжия.
От написаното дотук следва:
а. в рамките на системното пространство скоростите ще са твърде лимитирани, особено за големите кораби. Една скорост от 100 км/с. може да изглежда ниска, но надали ще е лесно постижима за наистина голям кораб;
б. ускоренията ще са малки (под 1 g - не спрямо масата, а като максимално ускорение за единица време), освен за корабите, подготвени за тях (изтребители и съвсем малки кораби, където обаче пак надали ще надхвърлят максималните граници от съвременните самолети);
в. от а. и б. следва, че придвижването в рамките на системите ще е бавно, за разлика от това в междузвездното пространство. И съответно главните придвижвания ще са между звездите с цел да са от планета до планета, но не и далеч от тях.
От всичко дотук и от оръжейните и двигателните технологии следва:
а. Големите кораби (1000-5000 м) ще са използваеми само за придвижване между системите и в околопланетното пространство (заради ниските им скорости и ускорение, но голяма вместимост). Използване - война и търговия. Въоръжение - изтребители, лазерни, ракетни и специални оръжия.
б. Средните кораби (100-1000 м) ще се използват почти само за военни действия и за алтернатива за търговията по по-малко натоварени направления. Място на използване - пак междузвезден пренос и околопланетното пространство. Въоръжение - ракети, специални оръжия (евентуално и изтребители).
в. Малките кораби (10-100 м) ще попълват всички други цели - от патрулни дейности, през возене на пътници от и до планетите, та до транспорт на ресурси от вътрешността на системата. Въоръжение - лазерни, метателни, ракетни оръжия и специални оръжия.
г. Изтребители (до 10 м) - несамостоятелни малки кораби, които ще се използват при сраженията между големите и средните. Най-вероятно ще са базирани почти само по големите кораби. Въоръжение - лазерни, метателни, ракетни оръжия и специални оръжия.
V Въоръжение
5.1. Енергетични оръжия (ЕнОр) - явно най-удобни, предвид достъпността на енергията и степента й на овладяност. Веротно по същата причина - и най-лесни за контриране. Явно най-разпространени. Винаги ще съществува възможността корабите, разполагащи с по-високи "енергийни възможности" да размажат тези с по-малки, чрез претоварване на защитните им системи. Освен това те ще могат да контрират и метателните оръжия и ракетите в някаква степен.
Лазерните оръжия (като частен случай на ЕнОр) ще имат голямо значение в сраженията между големи кораби (заради по-ниската им скорост и ускорение) и между много малки (заради близкото разстояние). Между средните класове кораби лазерът ще е значително по-неефективен:
5.1.1. скорост на светлината: 3х10^6 км/с (т.е. на лазера);
5.1.2. системни скорости на средни по размери кораби от порядъка на 100 км/с и 500 км/с (около 1/1000 от скоростта на светлината);
5.1.3. възможни ускорения до 20 м/с - от тях зависи промяната на посока на движение на обекта - което си е условно допускане в крайна сметка, но не по-различно от останалите такива по темата. Максималното допустимо ускорение за всеки кораб ще зависи от:
5.1.3а. масата на кораба - колкото е по-голяма, толкова по-ниско ще е максималното му ускорение.
5.1.3б. еднородността на конструкцията - големите кораби са с по-нееднородна конструкция и при всички положения по-трудно ще понасят по-голямото ускорение. Освен това подготовката за ускорение на екипажа, вътрешните системи и товара (дали ще са малки кораби или машини/войници е без значение) ще отнема повече време.
5.1.3в. предназначението му - мултифункционалните кораби, с много и различни видове оборудване ще са по-бавни в подготовката си за ускорение.
5.1.3г. Промяната на посоката на движение (промяна на вектора на движение и ускорението) също ще е по-трудна за по-големите кораби.
5.1.4. в рамките на системата освен това има допълнителни препятствия (газ, прах) които евентуално в някаква степен ще намаляват ефекта му - пропорционално на разстоянието до целта;
5.1.5. размери на корабите (големи: 1 - 5 км; средни: под 1 км; малки: под 100 м; изтребители: под 10 м).
При скорост от 300 км/с един среден кораб ще изминава за 1 секунда разстояние от 300 свои дължини. Или за 1 минута движение този кораб ще измине 18 000 км, което е около 5% от разстоянието между Земята и Луната. Аз ще приема за нормална при сражение дистанция средното разстояние, което един такъв кораб може да измине за един час (60 минути). Което е 300 км х 3600 сек. = 1 080 000 км. Светлината изминава това разстояние за около 3 секунди и половина (3.6 с). За 3 секунди нашият среден по размери кораб ще изминава почти 1000 свои дължини, а до противника текущото му положение ще стига за около 4 секунди (т.е. промените в положението му ще стават видими за толкова време). Което прави почти невъзможно прицелването, поразяването и различаването на приятел от враг. Вероятността да бъдат поразени свои единици заради безразборна стрелба с лазери при това положение също не е малка. Така че, лазерът при средни по големина кораби практически почти няма да е използваем.
При големи кораби, чието ускорение е нищожно и положението им в пространството може лесна да се изчисли, а размерите им са немалки положението ще е различно - те ще са лесна за поразяване цел.
Плазмените оръжия, също частен случай на ЕнОр - предвид, че скоростта на движение на плазматае по-ниска от тази на светлината ги определям като оръжия за бой на близки и максимум средни дистанции. Също голяма поразяваща мощ, но най-вероятно изискваща и обем за самото оръжие. Което значи, че на изтребители ще може да се монтира само плазма в рамките на носител (ракета) или да имат съвсем ограничен брой изстрели.
5.2. Метателни оръжия - неудобството е, че трябва да ги имаш складирани на борда. И че ще могат да бъдат контрирани в голяма степен от енергетичните оръжия. Но вероятно ще са си все още ефективни в немалка степен. Вероятно - с материална обвивка и "бойна глава" (експлозив, диверсионни устройства, вируси, плазма и други с разрушителен ефект).
5.3. Анихилационни (антиматерия) - среден случай между метателните и енергетичните оръжия, с по-голямо отклонение към енергетичните. Ултимативно поражение на уцелените материални обекти. Евентуално използвани за бойни глави на ракетите и за пряко поразяване на средни и нормални разстояния.
5.4. Ракети - същото като метателните оръжия, но с по-голям обем, самостоятелност (двигатели и някаква защита). С възможност да преследват целта по-дълго време. С възможност да издържат огромни натоварвания, което позволява големи скорости и остра промяна на ускорение и посока на движение. Високата скорост ще ги прави неуязвими за повечето оръжия.
Торпеда - частен случай на ракетите, за мен този термин тук ще означава: неуправляема ракета с малък горивен запас, малък радиус на действие, но затова пък с по-мощна бойна глава. Главно ще се използва от малки кораби и изтребители за поразяване на цели от малки дистанции. По-евтина от ракетата, нанася по-големи поражения, но с по-малка използваемост заради малкия радиус на действие.
5.5. Мини - различни възможности за "миниране" на пространството - от протовируси, които да се активират и разрушават броня/двигатели/навигационни системи до елементи, които да се обединяват при определени условия и да разполагат вече обединени с достатъчна енергийна мощ, за да нанесат съществени поражения. Не бива да се пропуска възможността и за такива, които да използват подпространството, в което корабите се движат.
5.6. Други. Е-е-х-х-х :) Възможностите тук са големи, но всичко си е до фантазия.
5.7. Сферата на войната. Единствено околопланетното пространство. Приемам, че в подпространството няма да може да се воюва, а поради скоростите на военните кораби активни действия ще могат да се водят единствено на разстояние от поядъка на 1х10^7 - 1х10^9 км сфера около обитаемите планети. Това е заради ограниченията върху системните скорости на бойните и търговските кораби.
Тоест приложена към Слънчевата система, сферата на войната ще се простира между орбитите на Венера и Марс.
Същевременно това не ограничава ресурсната експанзия, но ограничава сферата, в която ще има човешко присъствие. При тези скорости пътуването от Земята до Юпитер би отнело 24-25 дни.
Планетите и войната - на пряко завоюване (превзимане със сила) ще подлежат само малките колонии и военните инсталации. Метрополиите и Развитите колонии няма да подлежат на пряко завоюване - заради невъзможността те да бъдат превзети със сила поради размера на отбранителните сили, броя на населението и количеството отбранителни съоръжения на планетната повърхност. Ситуацията ще е подобна на тази от съвремието, когато победата над силна, развита индустриална нация не е възможна пряко, а само косвено.
Бомбардировката и унищожението с бомби, химически или биологични оръжия на Метрополиите и Развитите колонии най-вероятно ще е недопустима (поради възможността от ответни мерки, дори и само един противников малък флот да е останал - винаги може да хвърли такива бомби и да направи необитаем един развит свят). Тоест, моралните и практическите съображения ще са подобни на действащите в момента в нашия свят.
Принципни забележки относно въоръжението. Местоположението на различните оръжейни системи по кораба ще е от съществено тактическо значение. Енергийните, метателните и анихлационните оръжия ще са най-вероятно в кули, за да могат да се насочват към голяма част от пространството - в една идеална ситуация биха могли да покриват изцяло едната полусфера.
Ракетите нямат такива ограничения.
VI Стратегия
6.1. Флот
Предвид скоростите на движение на флота, традиционната разлика между "системни"[1] и "галактически"[2] кораби е несъществена и първите ще са твърде неизгодни. Затова и ги изключвам от класацията и няма да ги разглеждам.
Класове:
Пояснения за големините (дължините):
- голям: до 5000 м
- среден: до 1000 м
- малък: до 100 м
- изтребител: до 10 м
Главни бойни кораби, предназначени за завоюване на превъзходство:
Универсален (голям) - кораб, съчетаващ средна огнева мощ, изтребително въоръжение, войскови контингент и малки патрулни кораби. Предназначение - за удържане на вече завоювано пространство и патрулна дейност. Цена: ниска за класа му.
Дреднаут (голям) - въоръжен изключтелно с мощни ЕнОр, способни да преодоляват защитата и унищожават всички кораби под неговия клас, ако имат неблагоразумието да влязат в обсега му на сигурно поражение. Предназначение - за завоюване на превъзходство и унищожаване на всички останали класове кораби. Цена: изключително висока за класа му.
Изтребителоносач (голям) въоръжен единствено с изтребители, затова пък - в много големи количества. Предназначен за борба с всички класове кораби, но трябва да бъде защитаван при среща с Дреднаути. Цена - средна за класа му.
Линеен крайцер (среден) - също като Дреднаута, но с по-малки възможности. По-високата маневреност дава превъзходство при преследване на останалите видове кораби.
Основни бойни кораби, изпълняващи останалите роли и помагащи и защитаващи главните бойни кораби:
Крайцер (среден) - въоръжен главно с ЕнОр за поразяване на други кораби и залавяне на самотни противникови кораби. Освен това може да служи за редуциране на чуждото търговско корабоплаване.
Ескортен изтребителоносач (среден) - по-малък и евтин вариант на Изтребителоносача, предназначен за защита на Дреднаутите от нападения от изтребители.
Транспорт (среден) - войскови и спомагателен транспорт (войници, машини, резервни части и изтребители)
Ракетоносец (малък) - въоръжен с ракети, за поразяване на далечни цели. На принципа "стреляй и бягай". Поради големия обсег на ракетите, голямата им скорост и самонасочването им може да навреди на всички останали класове кораби.
Ескортен (малък) - въоръжен с излъчватели / плазмени оръжия и предназначен единствено за унищожаване на изтребители.
Спомагателни бойни кораби:
Десантен (малък) - за пренасяне на войници и машини между космоса и планетната повърхност. Част от оборудването на Универсалния кораб.
Бомбардировач (малък) - предназначен за орбитално бомбардиране на колонии, военни инсталации или създаване на съвсем краткотраен бомбен бараж около предполагаеми места за скок.
Миноносец (малък) - за миниране на простраството и защита преди отстъпление или затрудняване и затваряне на търговски маршрути.
Патрулен (малък) - за патрул на околопланетното пространство и блокада.
Неавтомномни бойни кораби (изтребители):
Прехващач (изтребител) - въоръжен с лазерно оръжие за унищожаване на други изтребители.
Щурмови клас "Р" (изтребител) - въоръжен с ракети, за поразяване на кораби/изтребители.
Щурмови клас "П" (изтребител) - въоръжен с плазмено оръжие с много ограничен брой изстрели, за поразяване на кораби.
Щурмови клас "М" (изтребител) - носител на метателни оръжия за поразяване на кораби.
Щурмови клас "С" (изтребител) - носител на специални оръжия за поразяване на кораби.
Дистанции между корабите по време на сраженията или размери на бойното поле:
нормална: около 1х10^6 км
средна: около 1х10^5 км
малка: под 1х10^5 км
6.2. Армия
Наземни бойни машини - по-голяма огнева мощ, ниска мобилност. Предназначени за разгромяване на укрепени точки или за защита.
Летящи бойни машини - за разузнаване и бързи удари. Висока мобилност, позволяваща бърз удар и последващо оттегляне.
Пехота и малки кибернетични механизми - за удържане на завзета територия, за прочистване на сгради и поддържане на реда. Също така, ако това въобще е възможно - за диверсии и абордаж на големите противникови бойни кораби, след като оръжията им са вече неутрализирани и десантния кораб може да стигне невредим до тях.
VII Въпроси, отговори и уточнения
Този раздел отразява уточненията и идеите, които възникнаха след дискусии (с Голъм и Крилов) по базовия проект.
Пробиваемостта на енергетичните екрани (защитните енергийни полета): поглъщат по-голямата част или изцяло енергийните оръжия, но пропускат (с някои условности) материалните обекти. Защитата на корабите включва такива полета и излъчватели, за неутрализиране на по-малки обекти.
Ефективност на изтребителите: ако успеят да продолеят защитните екрани и преградния огън, могат да водят прицелна стрелба и да унищожават системи по избор върху големите и средните кораби. Особено, ако са въоръжени с анихилационни оръжия, плазма или специални такива (за диверсии).
Още един аргумент за ограничения в Сферата на войната: липсата на ориентири в празното пространство, ниския шанс за засичане между флотите в него, липсата на значими обекти и загубата на инициатива, свързани с размотаването на скъпоструващ флот в безсмислени от стратегическа гледна точка пространства.
За изтребителите: е, не вярвам корабите клас "Дреднаут" да стрелят по изтребители с главния си калибър За целта има евтини решения, тоест малки кули с лазерно оръжие, които могат да се разправят бързо с малки цели и поради разстоянието няма разлика между момента на изстрела и момента на поражението. Разбира се, това би могло да се тушира с мерки като тези:
- изтребителите се събират и атакуват само от едната посока, което ще затрудни и претовари кулите, отговарящи за направлението;
- различни по вид фалшиви мишени, отнемащи част от огневата мощ на защитните кули.
Но пък изтребителите ще трябва да разчитат не на нормалната си огнева мощ и на лазери, които няма да са достатъчни за разрушение на Дреднаута, а по-скоро на различни диверсионни устройства или ракети/торпеда с бойни глави с антиматерия или нещо от сорта с висока поразяваща мощ. Под торпеда тук имам предвид неуправляеми устройства, с по-ниска от ракетите автономност (съответно по-малки и с по-ниска цена).
За скоростите и ускоренията - според мен и патрулиращата (защитна флота) и атакуващата ще се бият на високи скорости. И най-вероятно флота ще е постоянно в движение с висока скорост, защото ако се наложи тепърва, чак след като се появи противниковия, да набира скорост, ще е в уязвима позиция (поради ниската скорост позицията му ще може да изчисли значително по-лесно и ще претърпи поражения).
Има обаче друг вълнуващ въпрос - как ще изглеждат космическите бази? Представете си база, която трябва да побере за ремонт, поддръжка, презареждане или смяна на екипажа 20-30 кораба, някои от които с определените по-рано размери ... и как би трябвало тази база да е защитена ... А отделно от това, тази база няма как да е на планетоид, максимум на някакъв астероид, или изградена изцяло с материали с изкуствен произход. Цената и количеството материали за такова съоръжение са потресаващи.
[1] Системни кораби - без двигатели за движение в междузвездното пространство, но затова пък значително по-бронирани и тежко въоръжени (за сметка на освободеното от двигатели и припаси пространство). обратно
[2] Галактически кораби - обратното на системните - по-слабо въоръжени и бронирани заради необходимостта от междузвездни двигатели, припаси и въоръжение, които безспорно ще заемат твърде много пространство. обратно
Малкото време необходимо за движени между звездните системи обезсмисля направата на чисто "системни" кораби, тъй като тяхната функция е единствено отбранителна.