Kратка история на форумна игра #1

   Тъй като навремето не успях да я направя, а онзи период вече остана много назад, реших, въз основа на наличните материали, да направя поне една забавна, подобна на комикс история на играта. Всички лица и събития са измислени, така че, много моля, никой да не се разпознава в пресъздадените от мен образи.

   За тези, които са пропуснали това събитие, кратки пояснения и предистория. Идеята за форумна игра се появи някъде в началото на 2003та, а самата игра премина в периода февруари-май 2003 г. Беше само на картата на Европа и тогава смятахме, че тя ще е по-скоро бета-тест за следващите. В игрово време нещата протекоха и приключиха за 5 месеца, от септември, 1939 г., до януари, 1940 г. Участваха рекорден брой играчи, по начало заявките бяха за 30 души, след това реално участваха около 20.

   Участващи държави: Албания, Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, СССР, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Швейцария, Швеция, Югославия. Кои от тях участваха сериозно, може да се види малко по-надолу. Продължителността на играта беше много кратка, от септември '39 до януари '40 г., или 5 хода. Това донякъде се обуславяше от разпределението на играчите - в един и същи съюз бяха попаднали общо взето най-опитните играчи, макар и държавите им да бяха сред по-слабите.

   Карта на играта:
Начална карта

   Карта на съюзите към началото на играта:
Начална карта

   В червено и тъмночервено е СМД (тъмночервените не са участвали в бойни действия).
   В синьо и тъмносиньо е Оста (тъмносините се включват по-късно в съюза).
   В зелено са страните от БП.
   В сиво са неутралните.

   Единственият ресурс в играта беше икономическият капацитет, оттук нататък, съкратено: ИК. С него се строяха военните части и се закупуваха боеприпаси/гориво, обединени в един общ подресурс: supply. Военните части, както и боеприпасите, бяха определени от играчите преди старта. Всеки сам си избра с какво да започне, затова и в някои страни имаше големи начални дисбаланси между видовете и количествата въоръжение и наличните за тях боеприпаси и гориво.

   Военните части бяха както следва:
Сухопътни (дивизии): пехотна, кавалерийска, моторизирана пехотна, танкова тип А (лека), танкова тип Б (тежка), парашутна и морска пехота. Общо: 7 вида.
Въздушни: изтребители, тактически бомбардировачи, стратегически бомбардировачи, морски (торпедоносци един вид) бомбардировачи и транспортни самолети.
Флот: линейни кораби, самолетоносачи, крайцери, миноносци, подводници и транспортни кораби.

   Както се вижда, всичко беше доста опростено и стилизирано. Транспортните кораби бяха обединени в една група с търговските и можеха да се ползват за търговия между страните. Тъй като това беше замислено като тест за по-голяма игра, някои неща бяха оставени нарочно нереалистични, като например търговията. Тя даваше доход за страните в единствения ресурс (ИК) и зависеше изцяло от броя търговски кораби на страната, която ги притежава.

   Всеки ход, на която и да е единица, както и всяко сражение, струваше определени точки от ресурса боеприпаси/гориво. Освен това в играта имаше наука (с 49 технологии за разработване и 27 военни доктрини). Имаше раздели, свързани с разузнаването, като доста страни хвърлиха усилия в тази посока, с различен резултат.

   Статистика за съюзите. Дадени са според тяхната сила.
   Съюз на мирните държави (СМД): Белгия, Ирландия, Испания, Полша, СССР, Финландия, Франция, Югославия. Преговори за присъединяване са водили и Унгария и Словакия, но предвид, че играчите им не участваха практически в играта, не могат да се броят в този съюз. Статутът на Югославия също предизвиква много спорове, тъй като тази държава е водила преговори преди старта с две от коалициите и практически стана катализатор за бързото развитие на конфликта. В този съюз имаше много недоговорени неща, а и общата политика на моменти доста куцаше, макар и не чак толкова, колкото при Оста.
Икономическият потенциал на тези държави беше 588 ИК.
Военно-морски потенциал:
основни (големи) бойни кораби: 4
малки бойни кораби: 11
транспорти: 24
Военно-въздушни сили: 16 единици, 50% от тях са на СССР.
Сухопътни сили:
бронирани части: 45, 36% от тях са на СССР.
пехота: 25, 20% от тях са на СССР.

   Оста: Великобритания, Германия, Италия. Преговори за присъединяване са водили различни държави, а доколкото си спомням, на последващите етапи се присъединиха Норвегия (а донякъде и Дания, като пасивен съюзник на Норвегия). От друга страна, предполагаше се, че Швеция ще бъде към Оста, но играчът, който я ръководеше в крайна сметка не можа да участва. Трябва да се има предвид и това, че Великобритания подпомагаше с действията си Балканския Пакт.
Принципно, това е съюзът с най-много противоречия и с най-малка обща политика. Великобритания провеждаше в голяма степен собствена политика, Италия беше като жокер и играеше и с двете страни едновременно и в крайна сметка мина на страната на СМД, а Германия не очакваше бързата развръзка на събитията на Изток и бързото разпадане на съветския колос, като се подготвяше главно за кампаниия срещу Полша и Франция.
Икономическият потенциал на тези държави беше 398 ИК.
Военно-морски потенциал:
основни (големи) бойни кораби: 5.
малки бойни кораби: 13.
транспорти: 89 (72 от които италиански)
Военно-въздушни сили: 12.
Сухопътни сили:
бронирани части: 16.
пехота: 21.

   Балкански Пакт: Албания, България, Гърция, Португалия, Румъния, Турция, Холандия, Швейцария. Този съюз се сформира в резултат на "катализиращото" действие на Югославия. Той се създаде малко след като от Югославския лидер се получи информация, че Турция и Румъния ще бъдат нападнати през септември '39 от СССР (изток) и Франция (от юг, през Сирия). Същевременно, тъй като беше явно, че Югославия е на страната на СМД и действа така, за да накара другите балкански държави да следват волята й, тя стана първа цел за БП.
На по-късен етап се водиха преговори с Финландия - също да мине към БП, но за това практически не остана време, тъй като играта приключи.
Икономическият потенциал на тези държави беше 312 ИК.
Военно-морски потенциал:
основни (големи) бойни кораби: 0.
малки бойни кораби: 3.
транспорти: 32.
Военно-въздушни сили: 0.
Сухопътни сили:
бронирани части: 13.
пехота: 48.

   Малки локални съюзи: Норвегия и Дания. Този съюз си остана пасивен през цялата игра, така че неговите действия няма да бъдат разглеждани специално.
Икономическият потенциал на тези държави беше 64 ИК.
Военно-морски потенциал:
основни (големи) бойни кораби: 0.
малки бойни кораби: 0.
транспорти: 31.
Военно-въздушни сили: 0.
Сухопътни сили:
бронирани части: 1.
пехота: 2.

   Наука: технологии и доктрини:
Големите държави имаха право на 4 науки и 4 доктрини. Това бяха:
СМД: СССР и Франция.
Оста: Великобритания и Германия.
Средните държави имаха право на 3 науки и 3 доктрини. Това бяха:
СМД: Испания и Полша.
Оста: Италия.
БП: Турция.
Малките държави имаха право на 2 науки и 2 доктрини. Това бяха:
СМД: Белгия, Ирландия, Финландия, Югославия.
Оста: Норвегия.
БП: Албания, България, Гърция, Португалия, Румъния, Холандия, Швейцария.

   Една от особеностите на играта беше, че практически цялата дипломация се беше водила преди старта на играта (преди определянето на стартовите параметри като доктрини, науки, армия и т.н.). Друга особеност беше, че двата съюза, СМД и Оста бяха създадени също доста преди старта и изглеждаше, че те ще са основни противници в играта. Създаването на БП стана известно чак след старта на ход I.

   Съпоставки:
Разбира се, съпоставката е условна. Няма как да бъде иначе. И така:
Военна мощ: основните бойни кораби се смятат за 3, малките за 1, транспортите за 0. Пехотата се смята за 1, бронираните за 3.
Икономическа мощ: всеки транспорт за брои като 1 ИК търговски потенциал.
Смятат се само силите на трите съюза, без да се броят армиите и икономиката на неутралните държави.

съюз икономическа мощ флот армия ВВС
СМД 612 или 42% 23 или 43% 160 или 50.5% 16 или 57%
Оста 487 или 34% 28 или 52% 69 или 22% 12 или 43%
БП 344 или 24% 3 или 5% 87 или 27.5% 0 или 0%