Преди да се впусна в описание на сражението от моя гледна точка, няколко думи за играта - Field of Glory (по-нататък възнамерявам да пиша малко по-надълго за нея, та вероятно просто ще дам връзка към тексат, когато това се случи). Тя обхваща сраженията от Античността приблизително до ХVІ век (ранната огнестрелна "епоха"), бойното поле е разделено на шестоъгълници, всеки с определен тип "местност" (абстракция, която влияе върху проходимостта и ефективността на сражаващите се), има нещо като релеф - по същество, "склонове" между регионите с различна височина на бойното поле - реално значение има сблъсъците около тези преходни зони.
Армиите са представени като отделни отряди, обикновено със сходна численост, която може значително да варира от сценарий до сценарий ("единици" от 80-100 до 1000-3000 души) , така че при запазване на приемливо ниво на сложност (брой единици под контрол на играча) могат да се симулират както малки, така и "големи" сражения. Всяка единица има "фронт" (странат, към която "гледа", плюс двете съседни страни на шестоъгълното поле), "флангове" (двете следващи старни, но нямат кой знае какво значение) и "тил" (срещуположната страна на шестоъгълника). Удари в тил са с по-голяма вероятност за успех. При сражение има значение каква част от "страните" на шестоъгълника съседстват с шесотъгълници, заети от свои единици (особено такива "гледащи" и сражаващи се с вражеската): те оказват "поддръжка" (повишават шансовете за успех). Всяка единица се характеризира с "качество" (ниво на подготовка), "тренираност" (има значение за това дали единицата може да се "върти" на място (т.е. да сменя страната на шестоъгълника, която е фронт: това има особено значение за стрелците с лък и конницата), "въоръжение" (тип оръжие или оръжия: различните категории оръжия дават бонуси или минуси едни към други и се представят различно в различните фази на битката: някои са по-.добри в началната (шоково) фаза, други в последващата ръкопашна), "защита" (има значение за загубите) и "състояние" (нещо като устойчивост - едновременно качество на строя и на бойния дух: може да минава през "спокойни", "уморени" до "дезорганизирани" (да речем, при преминаване през сложен терен)). Всеки от тези фактори има значение за резултата, допълнително случайния фактор оказва значително влияние върху крайния резултат. Част от единиците имат "водачи" (военни ръководители), тяхното значение е малко за бойната ефективност и малко по-голямо върху вероятността единица, която е деградирала да се върне към нормално състояние.
Важна особеност на бойната система (която изгодно я отличава от повечето други, на които съм попадал) е, симулацията на "свокававане" или "ангажиране" на формациите. Щом атакувате с отряд, той остава "въвлечен" в сражението, което означава, че всеки ход докато е в контакт с противника, той трябва да атакува, независимо дали условията за това са изгодни или не, докато единият от двата отряда не излезе от сблъсъка (поради падане на бойния дух). Чак тогава отрядът остава "свободен" да действа и то само ако няма друг вражески отряд в контакт (към когото в такъв случай ще се пренасочи атаката). Дори и когато вражеският отряд побегне много вероятно е, че вашият отряд (ако предположим, че все е още е в добро състояние) да го последва самоволно и да се опита да остане в контакт с него, за да го "довърши" или пък ще удари друг вражески отряд по пътя си. Трябва внимателно да се обмисля всяка атака, защото почти сигурно ще предизвика сковаване на съотвентия отряд поне за няколко хода. Това добавя важност на все още свободните сили (резерви), с които всеки от пълководците разполага, за да се опита да наклони битката в совя полза. Конните отряди имат способността п своя преценка, обиновено на следващия или по-следващия ход след кавалериския щурм, да се опитат да излязат от сражение и ако успеят, това ще ги освободи за нова атака.
Друг интересен момент е симулацията на влиянието на бойния дух върху управляемостта. Отрядите не винаги изпълняват заповедите за атака - понякога вместо това ще откажат да се подчинят и ще си останат на позицията, котяо заемат. При друг случай могат да бъдат обхванати от бойна ярост и да атакуват самоволно. И двете ситуации са способни да сринат добре обмисления план, което означава, че планирането е добре да се извръшва с определен резерв и да не разчита на послушното поведение на конкретен отряд. естествено, колкото по-високо е качеството на отряда, толкова по-малко е склонен да се отклонява от зададените команди.
Всеки сценарий представлява единично сражение, всички единици за вяска страна са налични към началото на битката, има "военна мъгла", но значението й не е много голямо предвид сравнително малките бойни полета (най-често видимостта се "губи" в гори). Условията за победа са прости: трябва да се "премине" определена граница от "победни точки". Победните точки се дават за деградирали, разбити или унищожени вражески единици (и разграбени обозни единици). За унищожена, избягала (извън бойното поле) или разбита единица се дават 2 точки, за единица на границата на това състояние (бойнитя ред е разбит, а бойният дух е паднал) - 1 точка. Границата обикновено е някъде около 2/3 от единиците, с които разполага всяка от страните (може допълнително да се модифицира като се дава "пердимство" на някоя от страните). В хода, в който този праг е преминат, съответната страна побеждава и сражението свършва.
Системата е добра сама по себе си, защото позволява относително реалистична победа (в релаността много рядко в сражение една от страните унищожава (физически) повече от 20-30% от другата) без да се налага да се унищожи изцяло противника. Обаче има и своите недостатъци. Според мен, те саняколко.
Първо, липсата на диференциация между различните отряди. На бойното поле често имаме елитни отряди и такива с "лошо" качество. Който и от тях да разбием, все получаваме едно и също количество точки за него. Вероятно щеше да е по-добре ако качеството и мястото в структурата на армията (доколкото то може да се отчете в рамките на бойната система, но накратко: тежката пехота и конница обикновено имат по-голямо значение) имаха значение за присъжданите точки: едно е да разбиеш няколко некачествени отряда зле въоръжена пехота (по същество неорганизирана тълпа): друго (и много по-трудно) е да сториш това с добре тренирани и високо мотивирани тежки пехотинци с отлично снаряжение. Този недостатък може да ес използва: умишлено да "подбираме" кои единици да неутрализираме, акто търсим по-лесните.
Вторият недостатък е по-съществен според мен. Възможно е да се декларира победа, когато разликата между двете армии е "едва" 1 точка - едната е на една точка под своя лимит, а лимита на другата е достигнат. Системата декларира победа, но в реалността това едва ли би била победа. Би следвало при близък резултат да се "отмества" границата (да се търси поне 10% разлика, за да имаме победа) или поне да се обявява "равен резултат". В някои сценарии може да се стиген до ситуация, когато човек побеждава (или губи), въпреки че сражението все още не е решено на бойното поле: все още има достатъчно "свежи" или активни единици, а тук-таме обкръжения или решигтелни маньоври предстои да се решат. Естестевно, на това може да се влияе чрез системата за "затрудняване" на сражението (увеличаване на прага за едната или и двете страни), но щеше да е по-добре ако бе залегнало в системата.
За съжаление, нямам приятел с интерес към тази игра, който да поеме другата страна в сражението, та ще разчитам на ИИ-то, което е (общо взето) компетентно.
Сценарият по необходимост се отличава в някои детайли от историческото сражение. В историческото армията на двамата Станли е в "изчакващо положение" и чак в хода на сражението взема страната на Хенри (намесата се оказва решаваща - със смъртта на Ричард битката приключва). Създателят на сценария е бил принуден (от самата система, в която няма как отрядите да сменят страната си) да присъедини армията на Станли към Хенри поначало. Следващата разлика е в диспозицията, а донякъде и във възможностите, които предлага системата. В реалността най-вероятно армията на Станли е била една цяла "дивизия", в сценария е разделена на две "дивизии", като всеки от двамата Станлиевци (възрастиня и по-младия) командва едната й част. Картата обхваща почит цялата реална местност, но е "отрязана" горе долу там, където "свършва" (поне вероятно) реалното бойно действие. В действителност лагерите на Станлиевците би трябвало да са доста по на север (в рамкигте на този текст използвам "север", "юг" и прочее условно - изцяло спрямо ориентацията на екрана (нагоре е север, надолу е юг ), поне 20-тина хекса. Затова и техните отряди са дадени вече разположени, при това, вероятно доста по-южно, което създава различна структура от реалната. От друга страна, при текущата система няма и как сражението да се реши от смъртта на водача на едната армия, т.е. липсва целия пласт от водачество, който има голямо значение в реалността.
условия за победа, начално разпределение.
Прагът за всяка от армиите е 39 точки (за да се достигне е достатъчно да има 18 разбити отряди и 1 на границата или (както се случва най-често) 16-17 разбити и няколко на границата). Всяка от страните общо разполага приблизително с 40-тина отряда (повечето по 300 души), т.е. за да победя трябва да неутрализирам малко над половината от вражеската армия. За цялото сражение са отпуснати 26 хода.
Силите са приблизително равни – йоркистите (ние) разполагаме с 10 640 души, а ланкъстрианците с 10 720 души, разпределени в пехотни и конни отряди от по 300 души (предводителите са в отряди по 100 души, артилерията - 20 души). Аз имам под свое командване 1 400 души бронирана конница (разпределени в 4 отряда бронирана конница с мечове по 300 души (средно качество) и два отряда рицари по 100 души (елитни)), 7 400 пехотинци с алебарди (24 отряда по 300 души, плюс един команден отряд (200 души), повечето със средно качество, няколко с лошо), 1 800 стрелци с дълги лъкове (6 отряда по 300 души, все средно качество - трябва да допълня, че стрелците с лъкове са средна пехота, т.е. справят се доста добре в определени усолвия и в ръкопашен бой) и 2 бомбарди (40 души).
Противникът разполага с 2 000 бронирана конница (8 отряда по 300, плюс два командирски по 100 - същото качестов и възможности като моята), 6 800 пехотинци (23 отряда, с малко по-разнообразно въоръжение и възможности: пики, алебарди, копия), 1 800 стрелци (6 отряда по 300 души:1 200 стрелци с дълги лъкове и 600 арбалетчии), 1 полева кулеврина (20 души, за разлика от бомбардите е подвижна).
Както се вижда, силите са приблизително равни, аз имам на своя страна известно предимство в лицето на малко повече пехота, но отстъпвам в конница.
бойното поле и разпределението на армиите
Бъдещото бойно поле е доминирано от обширно блато и гора в централната част (повече от страната на ланкастърианците) и два големи хълма, единият от които заема почти целия десен фланг (посоките ги давам от моя гледна точка, йоркистите са в "южната" част на полето), а вторият заема моята половина от левия фланг. Единственото равно и открито поле се намира на левия фланг в средата и половината на ланкъстарианците. Горско-блатната местност разделя ефективно бойното поле на две части, защото преминаването му е сложно (скоростта на пехотата е 2 шестоъгълника - на конницата 6, но в гора или блата не само че пада значително до 1-2, но преминаването води до безпорядък в редовете, който може да се окаже фатален при сблъсък), като оставя един тесен равнинен "проход" на север (но наситина тесен - 4-5 хекса), който може да се използва от ланкъстарианците, за да прехвърлят сили между крилата и доста по-широка, предимно хълмиста връзка между йоркистките сили.
дясното (мое) крило
Моята "дивизия" на дясното крило е в състав 5 отряда алебардиери (1 500 души, средно качество), подкрепени от 2 бомбарди (неподвижни позиции на върха на хълма), 4 отряда (1 200 души)) стрелци с дълги лъкове (средно качество), 2 отряда конница (600 души, средно качество) и генералския отряд – 200 души рицари (отлично качество), предвождани от дука на Норфолк. Общо 3 640 души (1 700 пехота, 1 240 стрелци и артилерийска прислуга, 600 конница).
Срещу тях е основната маса на армията на претендента, водена лично от него: 4 отряда алебардиери (1 200 души, средно качество), два командни отряда алебардиери (600 души, елитни). Към това се добавят 5 отряда пикинери (единият с отлично качество, останалите средно) – още 1 200 души и 1 отряд копиеносци (средно качество). Към това още един "генералски" отряд с 200 рицари, воден от дука на Оксфорд. Общо 13 отряда пехота (3 800 души). Подкрепени са от лек артилерийски отряд с една кулеврина (подвижен), 4 отряда стрелци (два с дълги лъкове и два с арбалети). Кавалерията им разполага с два отряда тежка конница (мечове, средно качество) и телохранителите на претендента Хенри Тюдор (100 рицаря). Общо 5 720 войника (3 800 пехота, 1 220 стрелци и 700 конница).
Както се вижда, от източната страна (на основната преграда) Ланкастърианците имат значително преимущество: най-вече в пехота и известно – в качество на войниците. Моето педимство е, че силите ми са разположени на хълм и разполагам с 2 тежки оръдия срещу 1 тяхно леко. Но се съмнявам, че артилерията ще има кой знае каква тежест в сраженето. Местността като цяло способства за отбраната на йоркистите – лакнастриънците имат да преодолеят две изчаквания, преди да стигнат до позицията ни на върха на хълма, като аз мога да заема отбранителна позиция по склоновете.
Местността тук не благоприятства използването на конница или тежка пехота, а и въобще е слабо проходима – дере, което откъм ланкастрианската страна е заето наполовина от гъста гора, а останалата "равна" част са блата, които опират в хълмовете, заети от моето дясно крило. Макар и двете армии да разполагат с (нещо като) централна "дивизия", бойното поле не предполага особено смислено използване на централното пространство: няма подходяща възможност за настъпление. Не случайно реалното историческо сражение се случва изцяло в рамките на дясната част (източна) на бойното поле.
В центъра на моето разположение (макар че това е малко условно - тази "дивизия" е колкото "централна", толкова и в позиция да е резерв на дясното крило) е кралската дивизия от 11 отряда пехота-алебардиери (3 300 души, повечето средно качество, два лошо), под предводителството на елитната лична охрана на Ричард ІІІ от 100 рицаря (в реалното сражение този отряд атакува между дивизиите на Хенри и Станли, като прихваща личната охрана на Хенри Тюдор).
Срещу тях ланкастрианците са разположили по-слабия отряд от армията на Станли, под предводителството на Улиям Станли. Заради ограничената видимост не мога да го видя целия (Хенри Тюдор започна "партията" и част от отряда на Улиям Станли потъна в гората, та не го виждам). Разполага с 5 отряда конница (4 х 300 плюс личната свита на Станли от 100 рицари) и три отряда алебардиери с лошо качество.
лявото (мое) крило
На лявото ми крило местността е удобна за разгръщане на по-големи сили: равнина, която откъм моята страна отново преминава в хълм. В посока север-юг преминава път (но няма особено значение - движението по него не е по-бързо). В историческото сражение там не се случва нищо, но в нашата игра е възможно да се разгърнат значителни действия, защото дизайнерът е избрал това място, за да разположи основните сили от армията на Станли и то на хвърлей мястото от позициите на армията на Хенри Пърси, която представлява лявото ми кирло (в реалното сражение е разположена по същия начин, но не взема реално участие). Силите са почти равни.
Аз разполагам с осем отряда тежка пехота - алебардиери (6 със средно качество и два с лошо), подкрепени от 600 стрелци с дълги лъкове и три отряда конница (2 х 300 души и 100 рицария).
Срещу тях е вражеската дясна дивизия, под командването на Томас Станли, в почти огледален състав: 7 отряда алебардиери (от които само един с лошо качество, а останалите със средно), подкрепени от два отряда стрелци с дълги лъкове, плюс два отряда конница и конния отряд на предводителя им - Томас Станли (100 души рицари). Разликата в силата е едва 300 души тежка пехота в моя полза.
Събрали сме се пред набързо скицирана карта на бъдещото бойно поле в относителния хлад на кралската шатра - неколцина стари ветерани са всичко, което е налично като "щабен потенциал" в кралската армия. Доспехите са облечени, остава да се сложат само шлемовете, конете чакат оседлани и екипирани отвън. Остава да се уточнят последните деталйи по бъдещия план. Планиране, повече подчинено на съмнителната лоялност и (очакваните) удари с кинжали в незащитени гърбове, отколкото на чисто военни съображения...
Началното разположение предполага да подкрепя с централната си дивизия една от другите две. По-удобно е да сторя това по отношение на дясната, която и без друго е в неравностойно положение (противникът я превъзхожда значително), която ми е по-билзо. Разликата е значителна - до последната вероятно мога да се "добера" за е повече от 3-4 хода, докато да подпомогна лявата дивизия (Пърси) ще ми трябват поне 6-8 хода. Не е много ясно какво ще предпиреме портивника, но като се има предвид разположението му, логично би било да удари на десния ми фланг, централна дивизия да го подпомогне (или в краен случай да подпомогне неговия десен фланг (Томас Станли). Но като се има предвид, че зад всичко това стои ИИ-то, напълно е възможно поне през първата половина от сражението всяка дивизия да действа самостоятелно. Първият ход предполага подобно нещо, защото изглежда че тяхната централна дивизия е започнала настъпление през гората и блатата. Известно притеснение имам за десния фланг: ако Хенри атакува с пълна сила може да постигне сравнително бързо решение - в рамките на 10-12 хода и да разбие дясната ми дивизия. Центърът очевидно ще бъде тих и събитията там ще се развиват бавно. Ако оставя там единадесетте отряда от централната дивизия те ще бездействат.
Общо взето, при това разположение моите хора са в по-добра позиция да се отбраняват и бих могъл да се надявам всяка от трите дивизии да издържи сама. Това ще означава да действам пасивно и да разчитам на "дребната" тактика за победа, а така всичко ще зависи от случайностите на войната (Фортуна и нейните зарчета). Това не е нашият метод, ние ще се опитаме да съсредоточим усилията си и да спечелим колкото се може по-лека победа. Вярно, играта свършва с тази битка, но ние помним, че дори и при победа това няма да е последната битка за трона (Хенри може да се измъкне, а и не е само той да вдига бунтове), така че колкото по-малко загуби имаме, толкова по-добре.
Виждам два варианта за действие: първият е да пратя кралския отряд да подкрепи десния фланг, като по този начин получа там значително преимущество (от около 1 000 души) и да се надявам, че ще имам възможност да реализирам някъде удари във фланг и тил. Проблемът е, че местността там предполага да се отбранявам и е тясно за толкова сили, т.е. възможност за удар във фланг или тил е малка - поне докато общата "баталия" не се разпадне, но това обиконвено иска време. Освен това, ако все пак ИИ-то реши да насочи натам и централната си дивизия, силите пак ще се изравнят, т.е. не мога да разчитам на значителен успех, по-скоро ще е бой на изтощение.
Другата възможност е да изпратя централната дивизия в помощ на лявото крило. Местността е равна и удобна и мога да реализирам преимуществото, котео ще получа. Като се има предвид темповата игра (поне 12 хода за да разбият дясното ми крило срещу 6-8 за да могат силите от централната дивизия да се включат ефективно в битката на лявото), имам добри шансове да разбия цялата им дясна дивизия преди те да са успели да разбият моята дясна. След това мога да ударя централната им дивизия, която ако продължава дивженията си от началото, най-вероятно ще се намира някъде в блатата или гората. След което обединените сили от централната и лявата ми дивизия трябва да ударят тяхната дясна (и основна) дивизия. Проблемът е, че за да стигнат дотам трябва да преминат през изключително тесния "проход" в централната част ан тяхната начална позиция, при това, вероятно докато се сражавам с остатъците от централния им отряд. От друга страна, ако успея да неутрализирам две от дивизиите им, сражението ще свърши с победа за мен, особено ако им дам да унищожат моята дясна дивизия.
скица на избрания от мен план
Ще заложа на втория вариант, т.е. темпова игра на точки. За да подобря шансовете си, планирам общо отстъпление на дясната "дивизия" докато опре в блата и по ниските склонове на втория хълм. Трябва да го проведа без да влизам в ръкопашен бой с противника, защото инак - лошо. Това ще означава да изоставя двете бомбарди, т.е. да подаря 4 точки на портивника. Четирите отряда стрелци ще прикриват изтеглянето, като водят ариергарден бой с противника. Това е моя план. Да видим какво ще се случи.
Ситуация в края на хода (обединил съм в едно две изображения)
Моят първия ход е отговор на техния (ланкастърианците започват сражението) - "бърза" (относително, защото пехотата си е бавна) предислокация от дясно на ляво на кралската дивизия и двата конни отряда от дясната дивизия (не мисял, че ще има място за използването им там, а искам да обединя цялата конница). Дясната дивизия започва постепенно да отстъпва, като засега оставя напред само стрелците и артилерията. Опасявам се, че Хенри Тюдор (или по-скоро съветниците му, знаем, че той е бил неопитен в ратните дела) могат да се усетят и да ускорят удара по дясната ми дивизия. Дивизията на Пърси на лявото ми крило бавно започва да се разгръща в боен ред, като засега се държи по високите части на хълма, конницата се обединява на крайния ляв фланг. Използването на отряда на Пърси там ще доведе до известни проблеми, защото командния му обсег (кръг от хексове, върху които упражнява контрол) е мъничък, но нищо, предпочитам да използвам ефективно силата на стоте елитни рицаря.
Вторият ход преминава в маневриране. Противниците не правят почти нищо - колебливи движения пред лявото ми крило и буквално нищо - на дясното. В центъра не се вижда почти нищо. Може да се каже, че на този ход осъществихме и първия контакт: два от стрелковите ми отряди (от дивизията на Пърси) обстреляха ланкастърската конница и повалиха 20-тина конника (не е кой знае какво за 600 стрелци, но нищо). За съжаление, май изкарах един отряд стрелци твърде напред, дано не го ударят с конницата (стрелците с лък са средна пехота и не отстъпват пред конница или пехота, за разлика от леката пехота и скирмишърите).
Ситуация в края на хода (2-ри)
Ситуация в края на хода (3-ти)
Ланкастърците започват бавно да се придвижват на дясното ми крило и с единия си стрелкови отряд обстреляха един мой (13 убити). Но това е нищо - на лявото крило започнаха непирятностните и се стигна до първия ръкопашен контакт: единият им конен отряд се вряза в строя на стрелковия отряд, който бях изнесъл непредпазливо в равното под хълма, опасно близо до бойния им ред. Непредпазливос тот моя страна. Подобна авангардна схватка има тенденцията да прераства в по-сериозен сблъсък, който ще се окаже преждевременен: кралската дивизия все още се движи в ускорен марш по тесния проход между хълмовете и блатата: все още минимум на три хода от възможността да окаже подкрепа на дивизията на Пърси. Пехотата на Пърси също е далечко, за да се намеси решително. Непредазливостта ми засега струва живота на 55 стрелци, но тепърва всичко може да се развие и по-зле (в пресечен терен стрелците вероятно щяха да се справят без проблем с конницата: и двете групи са с добра защита, въоръжени с мечове и сходен тип оръжия). Ще трябва да внимавам повече за вбъдеще. Лошото е, че често се увличам и забравям за общата картина в търсене на успешна тактическа позиция.
Предпазливите движения на хората на Тюдор ги докараха в обсег (засега далечен) на двете кралски бомбарди. И двете удариха по отярда френски наемници-арбалетчии, причинявайки им пренебрежими загуби (под 20 души). какот и очаквах, зада има някаква полза от артилерията, противникът трябва да е много по-близо, а тогава на оръдията няма да им остава много. Хенри Тюдор разчита много на френски наемници и шотландци, които съставят повече от половината от хората му (лявата им дивизия, защото другите две са си месни - на предателите(от гледна точка на Ричард, макар че в тази гражданска война по-скоро става въпрос за здрав разум)-Станли. Засега хората ми тичат колкото сили имат от центъра към левия фланг, а десния фланг се прикрива само от четирите отряда стрелци и двете бомбарди.
Третият ход завърши с (все още) малки загуби, но леко в полза на ланкъстарианците: 91 убити и ранени от моя страна (стрелци), срещу 74 от тяхна (стрелци и конница). За съжаление – първата точка в тяхна полза (1) – отрядът ми стрелци, ударен от тяхната конница, е не само дезорганизиран, но и бойният му дух е на границата, а строят се разпада. Вероятно следващия ход ще бъде разбит и ще побегне панически (това ще им донесе още една точка).
Ситуация в началото на хода (4-ти)
Както и очаквах, моята армия откри "сметката" с първия напълно разбит отряд - по-малко от 50% от стрелците в единия от двата ми отряда на лявото крило са на крака и те им служат само за да ги понесат колкото се може по-далеч от бойното поле. Благодарение на дистанцията виковете им "Бягайте, спасявайте се!", тропота на копитата, звъна на оръжия и доспехи, вършещи своето дело едва долитат до ушите на Ричард ІІІ. Но тази злина си има и своята добра страна - конниците на Томас Станли, увлечени от лесния си успех се, не спряха да се прегрупират, а продължиха да гонят бягащите стрелци, като съсичат нещастниците (ранината до склона е усеяна с трупове, а пръстта - окървавена). Това означава, че сега са далеч от своята бойна линия и оградени от няколко мои отряда тежка пехота. Да, скоро тенекиите им ще изпитат тежестта на алебардите и бойните чукове. на моите пехотинци. Кураж, северняци и вашият час ще дойде!
В центъра конницата на Уилям Стенли "пори" напред през блатото, но й остават поне 2-3 хода докато излезе от него. Мисля че за това време ще мога да я посрещна, а и да я подложа на флангови обстрел.
Съветниците на Хенри Тюдор вероятно най-сетне са успели да се преборят с опасенията му, защото започна пълномащабното настъпление на дясното ми крило. Може би имат още 2-3 хода, докато достигнат оръдията ми. По това време всичко останало ще се е изтеглило към избраните позиции. Бомбардите ще гърмят до последно, после ги чака край. Смелите 40-артилеристи ще се бият до последно (надявам се). Ще трябва да се поръча балада в подходящ слог за тях. Ако сражението завърши успешно, щото иначе знаем какво става ("Половин кралство срещу кон", както ще напише онзи гениален пропагандист век по-късно - е, ако победим, вероятно ще пише друго – също толкова гениално). Изкушавам се да позадържа изтеглянето на стрелците, за да осигуря поле за десйтвие на лъковете им. Уж трябваше да съм предпазлив, но...
Ситуация в края на хода (4-ти) на лявото крило
Жертвите продължават да се трупат, но какво друго да очакваме от епилога на една дълга гражданска война (вярно, ако загубя битката, има още една, даже по-голяма (и я има в Battle Pack-а, та мога да я пробвам). Почти 200 души убити и ранени поддръжници на Йорк срещу 160 от ланкастър. До 5-6 хода трябва да обърнем нещата.
Ситуация в края на хода (5-ти)
В центъра събитията се развиват предвидимо, но малко по-бързо, отколкото ми се иска. Хъм, Улиям Стенли е упорит, не може да му се отрече: конниците му продължават да се влачат през блатото, не се отказват - 700 конника напират да стигнат до пехотинците ми, които търпеливо ги чакат на брега на блатото. Е, дано се уморят достатъчно, когато стигнат сушата. Там ще ги чакат готови алебарди. Един отряд вероятно пробива през гората, но не го виждам. Някъде трябва да има и пехота. Лошото е, че това ми създава известно изкушение - да ги ударя на границата на блатото. Опасно е, защото така мога да попадна под ударите на копиеносци и пикинери от дивизията на Тюдор. Има време, поне два хода, може би повече.
В края на хода успяхме да изравним резултата по точки (все още, нищо съществено). Имаме два зони на директен контакт. На левия фланг Томас Станли се вряза смело с отряда си от сто рицари в един от пехотните ми отряди (тя засега държи, но няма да е за дълго – става въпрос за не особено добре подготвени новобранци), това ще да е прелюдията на общото меле. Наложи ми се да ускоря събитията и бойните линии на лявото ми крило и дивизията на Томас Станли са лице в лице.
Следващите два хода ще са решаващи за събитията на лявото ми крило.
За (мое) съжаление събитията на запад се развива по-бързо, отколкото ми се искаше. Почти всички пехотни отряди са сковани в ръкопашен бой едни срещу други, място за маневриране има малко. Централната дивизия все още е на поне на два хода от възможността да въздейства решаващо, а трите ми конни отряда (оригинално част от лявото крило, превождани от Пърси) все още маневрират по фланга и на този ход не са в позиция за удар (правилата за щурм са такива, че трябва определено съчетание от условия, за да се получи). Кралссият отряд, заедно с един от кавалерийските отряди от дясното крило, са почти в позиция за удар по другия фланг на дивизията на Томас Станли.
Ситуация в края на хода на лявото крило в близък план
В центъра и на дясното крило силите ми се започнаха да се престрояват в бойна линия по края на гората (един пехотен отряд прогони заблуден отряд от Станлиеви кавалеристи от гората), блатата и засега по подножието на хълма. Двете бомбарди продължават да спият огън, жупел и каменни снаряди върху лявото им крило, този път се целеха в конницата и дори на мушката за малко попаднаха телохранителите на Хенри Тюдор (ех, един сполучлив изстрел би могъл да реши сражението!), но за съжаление, не успяха да свалят претендета. Все още ги подкрепят малко над хиляда стрелци, но засега без особен успех. Може би трябва да действам малко по-смело, не изглежда пехотата на Хенри да се е забързала чак толкова. Надявам се бомбардите да имат още един или дори два хода стрелба, преди да бъдат изклани.
Общата ситуация в края на хода (6-ти)
Засега имаме леко предимство (567 ланкастърианци паднаха срещу 542 йоркисти). Втори отряд от лявото ми крило не издържа на ръкопашния бой и побягна. Гадна работа, а и Хенри Пърси засега е зает с обход по фланга, та не може да ги настигне и да влее разум (да си спомнят от кого следва да се страхуват ПОВЕЧЕ) в главите им. Ще трябва да се примиря, че вероятно ще загубя поне още 5-6 отряда в близките два хода. Надеждата им, че ще неутрализирам напълно цялото им дясно крило. Това ще оправдае напълно загубите, макар че битката вероятно ще се окаже далеч от първоначалното ми намерение за "леки загуби".
Общата ситуация в началото на хода (7-ми)
Началато на този ход не предвещава нищо добро – още три отряда от лявото ми крило побягнаха под напора на ланкъстарианците на Томас Станли. Нищо, надявам с да ги накарам да си платят, защото и техните отряди започват да се огъват. В центъра нещата са спокойни, но лявото им крило се задвижи енергично – предполагам, че Хенри Тюдор (дзали ще стане седми се решава сега) най-сетне се е усетил какво му се готви, та се забърза да хване отрядите от дясната ми дивизия, преди да са се обединили с центъра. Късно е.
А сега, на работа – трябва да "щракнат" клещите (засега слабовати) около десния му фланг и да накажам дръзкия Томас Станли. И всичко сработи сравнително добре – единствено един от кавалерийските отряди чевръсто избягна удара ми. Половината отряди се разбягаха под ударите във фланг и в тил, един отряд пехота и стрелци останаха извън "клещите"ы но и техиня час ще дойде. Центъралните им сили са далеч и предполагам, че това, котео ще дойде на помощ ще е предимно пехота със средна или лоша подготовка, едва ли повече от 2 000 души (6-7 отряда). Ще имаме два-тир хода за да ге подготвим и за тях. Ще се опитам на следващия ход да използвам Пърси, за да възстановя реда сред онези северняци, чийто сърца трепнаха пред устрема на врага. Дано да има време за това.
Ситуацията на лявото крило в края на хода (отблизо)
Смъртта щедро събра своята дан този ход. Доскоро загубите бяха по около 500 души за всяка страна, но сега (в края на хода) нарастнаха до 1 258 ланкъстарианци (12% от силите им) и 826 йоркисти (8% от нашите). Резултатът е в наша полза – 10 на 8 точки. Надявам се да следващия ход да ми позволи да наклоня допълнително везните в полза на "бялата роза", ще видим какво мислят по този въпрос Фортуна и всемогъщото зарче.
Обща ситуация в края на хода
Общата ситуация в началото на хода (8-ми)
Събитията се развиват според начертания вечерта в палатката план. Е, тук-таме Коварната Фортуна ни измени (лош зар при малките сблъсъци), но нищо което да се окаже фатално. На лявото крило всичко е в рамките на очакваното. Може би няма да успея да си върна трите паникьосани отряда; единия кавалерийски отряд е на крачка от това също да побегне, но останалите са се хванали буквално със зъби и нокти за земята под краката си и решително устояват на атаките.
Обаче отдясно - ех, там нещата се развиват повече от добре, почти цялата им дивизия е разбита – остават свободни и незасегнати един отряд пехота, един стрелци и един конница. В средата на мелето два отряда пехота също още се държат, но няма да е за дълго. Избраните рицари на Томас Станли трепнаха и се опитаха да побягнат задено с предводителя си, но няма да им позволим да се измъкнат. Хенри Пърси (както не му е присъщо, на тоз "Лорд здравия разум") върши чудеса от храброст, първо обърна рицарите им в бягство, а сега се е забил с отряда си в пехотния строй на към 500 алебардиери.
Ситуацията на лявото крило в края на хода (отблизо)
В центъра и на другото крило нещата се развиват предпазливо, засега само престрелка, без ръкопашен бой. Едната бомбарда сигурно ще падне на този ход, а другата има може би още един ход стрелба.
Обща ситуация в края на хода
Предимството ни нарастна на 5 точки, а загубите продължават да растат, нищо че сражението е далеч от кулминацията си: 1759 ланкъсарианци срещу 960 сражаващи се под нашите знамена. Предимството ни расте.
Събитията на лявото ми крило, което продължава да бъде основната "гореща зона" на бойното поле (другаде засега отрядите не са се вчепкали в ръкопашен бой) се развиват добре. Фортуна може и да не ми се усмихва винаги, но пак постигнах първата точка от плана си – дясната им дивизия е напълно разбита, а генералът й падна със смъртта на храбрите предатели. От дивизията му са останали четири отряда, от които два са на път да се разбягат – общо 496 пехотинеца, 300 стрелци и 235 конника. Сражението е повече от наполовина спечелено за Йорк. След това ще дойде ред на пехотата от централната дивизя на другия Станли (сигурно вече се е появил лош вкус в устата му, защото от централната си позиция е имал възможност да наблюдава като от ложа разгрома на брат си), храбрите ми пехотинци започнаха да се престрояват за атака на слабия им център.
Ситуацията на лявото крило в края на хода (отблизо)
Дясната ми дивизя продължава славното си отстъпление (как обичаха да казват няколко века по-късно? решително настъпление в посока към тила), прикривано от стрелците. Едната бомбарда бе щурумавна от кавалерийски отряд, но за моя изненада храбрите артилеристи оказаха нечувано съпротивление - само 20 души, а не само устояха на 100-тина бронирани рицария, но и свалиха неколцина от тях с алебардите и ги довършиха с бойните чукове. Но няма да храня надежди - съдбата им бе предначертана предварително - да паднат със смъртта, както се надявахме, на храбрите (едва ли тя много се различава от другата на практика, но нищо). Другата има може би време за още един залп, преди жадните за кръв наемници да достигнат позицията й (ще пробваме да се прицелим в някоя плътна формация пехотинци).
Стрелците ми продължават да обсипват настъпващите отряди със стрели. Особено пострадаха в дуела наемниците фарнцузи-арбалетисти, но бойния им дух все още е стабилен. НЕ бива да забравям да ги изтегля, защото (все го забравям това) стрелците са "средан пехота", т.е. нямат навика да отстъпват при атака и авангарда на Тюдор може лесно да ги скове в сражение и след това да ги заобиколи по фланговете. Вече загубих един отряд стрелци на другото крило по този начин. Няма смисъл да увеличавам неизбежните загуби – вероятно ме чакат още сражения с други претендети.
Ситуацията в центъра / дясното крило в края на хода (отблизо)
Загубите продължават да нарастват, за радост, застрашително за противника – 2 361 души (около 23%), докато нашите се още се задържат под 1 000.
Ситуация: ляво крило, начало на хода (10-ти)
Събитията на лявото ми крило парктически завършиха на този ход - в краяна хода от дясната им дивизия остана един отряд стрелци (вече ангажиран по фронта) и един разбит отряд пехота. Пехотните ми отряди, азедно с част от кавалерията вече се насочват на север и северо-изток към пехотата и конницата на другия Станли (наполовина заела позиция в гората).
Ситуация: ляво крило, край на хода (10-ти)
На дясното ми крило събитията се развиват очаквано: отстъплението продължава, като този път не забравям да изтеглям и стрелците. едната бомбарда е унищожена, другата е на път. Друго интересно няма.
Ситуация: дясно крило, начало на хода (10-ти)
Загуби 3000 на 1079. Победни точки – 12 на 21.
Ситуация: дясно крило, край на хода (10-ти)
Ситуация в началото на хода.
На този ход - нищо особено. Лявото крило продължава маньовъра си (престрояване за удар по центъра), а два отряда рицари довършват стрелците на врага (техния отряд се оказа доста смел, а и заровете му се усмихват, та, макар строят им да е разбит те продължават горе-долу да се държат.
Ситуация в края на хода, дясно крило.
На дясното крило също нищо интересно - за моя изненада, артилеристите все още се държат, макар и на края на силите си.
Края на ход 12
Дванадесетия ход е вероятно най-бедния откъм баталии - само маневри. Все още съм далеч от позиция за удар по центъра, а на дясното крило противникът е далеч от моите хора. Може би е време да заповядам контра-настъпление? С тези неща не бива да се прибързва, трябва да се улучи точния момент за взаимодесйтвие между двете части на войската ми.
Края на ход 13
Тринадесети ход също е беден на събития, макар че се стигна до първите сблъсъци (донякъде заради невниманието ми): един от конните отряди на ланкастърския център внезапно успя да се измъкне от блатото и удари фронтално група мои стрелци. Засега без особено сериозни последици (склона ги предпази донякъде, а и конете на врага са уморени след над десет хода пробиване през блатата). Ляво-централната ми дивизия също встъпи в боен контакт - два отряда пехота удариха (засега фронтално) един от техните.
Края на ход 14
Нищо особено интересно като цяло, нещата се движат по план. Образно казано, облаците все повече се сгъстяват за вражеския център, два техни отряда пехота са обградени, скоро същата съдба ще застраши и останалите. Е, има и нещо, което сега "играе" срещу мен - пространството между края на гората и края на картата е твърде тясно, за да мога бързо и ефективно да "промъкна" цялата си армия през него. Може би ще трябва да заповадям на част от пехотата да мине през гората, въпреки негативните последици за строя й.
Блъсканица около горичката (ляво крило/център)
Ако нещо може да се окачестви като "интересно", това е колебливостта на Хенри Тюдор: неговите отряди извършват колебливи маневри по билото на хълма, но не се сближават с бояната линия на моето ляво крило. Оставили са конния отряд на Станли да се сражава сам. Впрочем, и аз засега не успявам да го ударя във фланг или тил. Ще трябва да ускоря събитията - ще дам разпореждания за настъпление, пък кавото меч и стрела покажат.
Края на ход 15
Загубите в края на петнадесети ход са 4 354 (Ланкастър) към 1 304 (наши).
Края на ход 16
За съжаление, заповедите ми явно достигат бавно или хората ми не бързат да се престроят. Но следващия ход (17) променя това - три техни дивизии се "взрязват" в моя настъпващ строй и веселбата започва. В лявата част на бойното поле също напредваме, но почти сме загубили контакт с противника (голяма блъсканица е, пехота и конница се е омешала и много от хората ми просто не виждат накъде настъпваме). Но за всички е ясно, че краят е близо и победата ще бъде за нашите знамена! Един бърз поглед към победните точки ни показва 13 към 30. Само девет точки до разгрома на противника.
Края на ход 17
Ситуация в началото на хода (18)
Най-после основната маса на ляво-централната ми дивизия успя да премине през теснината и сега се устремяват (ако това наистина бе възможно в този хаос!) към откритите тилове и фланг на противника. Скоро ще стане весело.
В дясно нещата се развиват сравнително добре и боя (противно на доскорошните ми очаквания) тече с пълна сила, макар и без Фортуна да показва някакви особени предпочитания. Яко меле, звънтят остриета, мачкат се брони и шлемове под тежките удари на алебарди и бойни чукове, смрад, кръв и кал. Ако нещо може да се отбележи, то е че в боя влезе и личната гвардия на претендента, началео с младока в красивата му броня. Току-виж всичко наистина свърши през този ден. Седем точки до победата.
Ситуация в края на хода (18)
Ситуация в началото на хода (19)
Всичко се е омешало и вече трудно може да се говори за отделни дивизии - всичко се случва на общо бойно поле, а замисъла ми е близо до приключването си. Или може би следва да добавя "сравнително" пред "близо": най-вероятно ще достигнем точките за победа преди да завърша обкръжението. Отрядите на противника северно от блатата се обърнаха към мен и сблъсъка е фронтален. Надявам се, че поне два или три конни отряда ще успеят да пробият през завесата и ще организират удар в тил на отрядите им на билото на хълма. Засега обаче само един конен отряд успя да стори това. Но хаосът е такъв, че дори и само неговата намеса може да се окаже достатъчна, за да достигнем условията за победа.
Ситуация в края на хода (19)
Ситуация в началото на хода (20)
Уви, така и не успях да изпълня целия си план - сражението приключи на 19 към 41 точки (с две над лимита за край). Хенир Тюдор също все още е жив, но няма съмнение, че ще бъде пленен, заедно с остатъците от армията си. Загубите са значителни - 5 279 (над 50% от тяхната армия!) към 2 525 души (25% от йоркистката). Меко казано, тежко сражение. Може би би могло да се спечели и с по-малки загуби.
Ситуация в края на хода (20)
В заключение мога да добавя, че плана ми се оказа добър и сражението приключи както го мислех. Вероятно си струва да се пробва от другата страна, за да се провери дали е постижим историчесикя резултат (все пак, там всичко рухва със смъртта на Ричард, тук ще трябва да се постигне по-трудиня начин).
The end :)
Резултатите говорят сами за себе си - променихме историята. За Ричард ІІІ това едва ли би имало чак такова значение (макар че кой го знае, току-виж (въпреки всичко) вземе че се окаже добър монарх), може би ще остане още известно време на трона, може би ще го свали някое следващо въстание и претендент (в хода на гражданската война всичкое възможно). Но виж за историята на острова - може не малко да се промени. Без Хенри Тюдор няма да я има цялата работа, насочена към помиряване (е, не рядко насилствено) и стремежа към централизация, да не говорим за значението на сина му - всичко ще тръгне по-друг път. Но това е тема за друг разговор.
За контакти: am__gul@abv.bg
Последно обновяване: 15.08.2013
gollum © 2013 г.