Малко размисли за двигателите на историята, народите и личностите

Предизвикани размишления за личностите и народите като "двигатели" на историята

Двигателите на историята, парните машини на материализма или хвъркатите коне на идеализма... леките и изящни стъпки на личностите или премазващия всичко валяка на масите?

Този (надявам се) малък текст се роди от една, според мен, безсмислена тема (каквито са сигурно всички теми и обсъждания) във форума на "Бойна слава". За повода да седна и да изложа мислите си по този въпрос, трябва да благодаря на автора й и по-точно на неговото индиректно обвинение към мен, рожба на вероятно невнятните ми (за пореден път) опити да обясня въпросното безсмислие. И, за да оформя завършека на встъплението, ще добавя едно късо предупреждение - самият аз съм аматьор и човек непритесняван от професионализъм било то исторически, социологичен или научен, следователно и не претендирам да излагам нещо друго, освен собствени частни размисли, основани върху някакви прочетени или чути неща, които вероятно тук и там в текста ще изплуват, надявам се като пътеводни знаци, но вероятно по-често като коварни пясъчни наноси (в които нямам желание да се разравям, за да търся основата им) или като подводни камъни, заплашващи бавния и неповратлив шлеп на мисълта ми с корабокрушение. Няма да се опитвам да назовавам авторите на една или друга подобна отломка, не от липса на уважение, а по-скоро от страх да не пропусна нещо, така че уточнявам - вероятно нищо от това, което ще последва не е наистина мое, не повече отколкото един предпазлив колаж може да има автор (на глупостите веднага признавам авторство, а ако се намери нещо умно, то не ще да е от мен, а случаен неявен цитат).

Да се върна, обаче към началото, а то бе в питането (ще цитирам) "дали личностите или народите са двигатели на историята?". Едно подобно питане включва в обсега си цялата историософска литература, сътворена до момента, а и неизбежно - която ще се появи в бъдеще. Това показва доколко опасно може да бъде то, защото може да ни отведе към един безкраен дискурс, засягащ същността на историята, нейните причини и най-общо търсещ ред и смисъл в едно възможно безредие и безсмислие. Не малко умни хора са се опитвали да изградят някакво цялостно виждане за историята, а следователно са се докосвали и до този въпрос. Всички конструкция (е, поне тези, на които съм бил свидетел) страдат от някакви недостатъци, често фатални, но по-големият им проблем е, че не подлежат на проверка за истинност - това се дължи най-вече на природата на самото питане (питането за първичност винаги е такова) и заедно с това - на природата на обекта - историята никога не се повтаря, т.е. винаги ни предлага уникални събития, които ние се опитваме да търсим подобие и повтаряемост. Но историята не може да бъде експериментална.
Макар и да не може да се отрече на някои от тези конструкции красота и изящество, предполагащи трепета на откровението и съзерцанието, пърхащи пегаси и мистични божества, а други да са груби и отблъскващи (за идеалистич(но насторения ум, търсещ сптоменатата яснота и ефирност на идеите), наперено маршируващи със стоманени крака, излезли от гигантски цехове и халета, почернени от нагар и вонящи на машинно масло, но триумфиращо-уверени в блестящата твърдост на материалното си превъзходство над всякакви черни и мрачни нездрави и романтични идеализми. Трети извисяват сложни въздушни кули, но ако посетителят за момент погледне надолу, пренебрегвайки предупредителните надписи, ще му се завие свят и ужас ще стисне гърлото му с ноктеста ръчичка, защото ще види празнотата под изящните конструкции, там, където би трябвало да е основанието. Накрая, случват се и красиви почти бижутерски произведения на смислотворенето, искрящи от зъбните колелца и прецизния ритъм на отмерваното време, но също толкова бездушни, сътворяващи история, котяо ако и да не е чак напълно откъсната от случилото се някога минало, то поне е мчного далеч от начина, по който усещаме настоящето (което и да е настояще и които и да са усещащите го).
Както и да е, увлякох се, мисълта ми е, че всички подобни конструкции неизменно страдат от дефект и главната причина за това е, че те са обобщаващи - иначе и няма как да бъде, темата и подхода го изискват. Та затова и се съмнявам в смислеността на подобни питания, които предизвестено не водят до никъде, макар и да обещават (и често да изпълняват) интересно и поучително пътуване.
Та да се върна на въпроса. Хората не отделят достатъчно време на четенето му, защото бързат да достигнат до момента на отговора, с който наглед се изчерпва всичко. Особено ако са предложени две, наглед алтернативни възможности, между които трябва да се избира, но макар изборът да казва нещо за избиращия, не носи никаква информация за темата, т.е. не допринася за отговаряне на въпроса.

За да не плаша себе си (а и неволната си аудитория, която вече би трябвало да е избягала отегчена), няма да поставям въпроси като "а какво е история?" сериозно [1] - ще се задоволя да конструирам един банален отговор (непълна картина от едновременно случващи се събития с човешки измерения, разгърната във времето като последователност). Но на разбирането за " исторически двигател" неизбежно ещ трябва да се спра, защото то е същността на въпроса. То предполага, че случващото се (това, кото ще ес превърне в история след като случването приключи и времето отмине напред или в каквато посока се движи)винаги има един, ясно установен "пличинител", т.е. че историята се движи в следствие на постоянен във времето (макар и вероятно непостоянен като интензитет, след като исотрията е "неравномерна") "тласък" от сила, създаван от някакъв "двигателен механизъм". С тези метафори не искам да насочвам ума си само към материалното - спокойно би могло да се каже и че историята е "тласкана" напред по пътя си от едно божествено съзанние, което индуцира определени идеи в историческите действащи лица (за тях ще стане дума след малко, макар че се появиха още във заглавието), без това да промени формата на конструкцията. Дали обаче има такъв "двигател", отделен от самата история, иначе казано, дали историята е следствие от прилагането на някаква "надисторическа" (или във всеки случай, външна за случващото се) сила? Аз бих предполеч да оставя този въпрос настрана - отговорът е въпрос на вяра, не на мисловна конструкция. Ако ще търся нещо, то ще е в самата история, а не извън или преди нея.
Да се върна на питането. То предполага, че в рамките на историята имаме поне два различаващи се и вероятно винаги съществували обекта - "личности" и "народи", които "движат историята", т.е. захранват я с енергия и й придават посока. Дали обаче историята се "движи" от нещо (освен от времето като физическо или хронологично явление) и съответно дали участващите в нея обекти ("хората") могат да бъдат този двигател? На пръв поглед събитията се случват някому и този някой следва да се подозира като "събитиен мотор". На втори (този, които се връща от огледалото, което обичаме да си поставяме) ни убеждава, че много рядко възприемаме себе си като "двигател" на събитията в собствения си живот, та вероятно би било пресилено да мислим същото спрямо историята. Последната сякаш се случва от само себе си или във всеки случай повечето хора изглеждат като потърпевши или, хайде, да смегча метафората - историята е като океан, в който отделните хора (и личности) се носят. Въпросът е дали те са капчици вода или някакви други обекти, носещи се по вълните?
Историята като повествование разказва за това какво се случва с отделни държави, народи, а погледнато по-общо - с отделни "култури" или "цивилизации". След това се опитва да ни обясни защо се е случило едно, а не друго нещо, т.е. да търси причините за слуващото се (а това неизменно засяга и "машините" или "машинациите, сотящи зад "случките"). След това иззад гърба ми се прокрадва още едно съмнение - а дали "народите" и "личностите" са единствените актьори на историческата сцена? А ако се подхлъзна по удобството на сравнението, за кого се разиграва представлението, кой е драматург? Тук мога да се пресегна към лавицата с историософия и да сваля по избор различни кандидати за допълване на списъка - човешките цивилизации или култури, дори някои и друг метафизичен субект може да се изтъче от сумрака в ъгъла на стаята. Т.е. към вариантите на прост и еднозначен отговор, предложени ни във въпроса, трябва да добавим и "цивилизациите", "културите", а защо не и "Провидението" (особено ако му вменим някакви намерения чрез историята да осъществи нещо си).
Ако търсим някаква "външна" историчесак сила, то цивилизацията, разбирана като "еволюционен вид общество", т.е. повече в нейния идеен или социо-културен смисъл, отколкото като материална култура, а е идеален отговор, защото тя, за разлика от народите или личностите, съществува в исторически мащаби (много по-продължително), очевидно запазвайки някакви общи черлти и стремежи, които оформят съставящите я общества (а заедон с това и всяко следващо поколение от "народа", а и отделнте личности). При това, можем да кажем, че предаващите се или "генетичните" (тук може би е по-добре да използвам думата "социотипични") характеристики имат очевидно не материален, но информационен характер. Но, от друга страна, може да се възрази, че "цивилизацията" е повече умозтрителна конструкция, създадена д хода на реконструкцията от историците (даже по-скоро от историософи), за да се открият общи белези и прилики. Трудно може да се намери и посочи същестувването й в даден исторически момент като всекидневно явление.

Но, да си призная, пак не чувствам да се приближавам към някаква яснота в разбирането си (макар че вече намерения отговор има потенциал), затова ще пробвам друг подход. За да бъда нещо "двигател", нещото трябва да може да оказва въздействие, т.е. да можем да проследим как то предава силата си върху историята. В сручая с цивилизацията това въздействие се предава опосредствено, чрез действащите лица - било то личности или цели общества. А това ни води към основата на обсъждания въпрос, т.е. към кандидат-двигателите.
Какво е народ [2]? Група от хора, които споделят обща културна традиция, комуникират на един и същи език или по-често, на достатъчно близки вариации на един и същи език и които предполагат за себе си сходен или общ "кръвен" произход (което обикновено е метафора на това, че родителите им и техните предци са обитавали все същите земи, поради което сигурно в крайна сметка са се кръстосвали биологично помежду си, т.е. имаме предаване на географско място на обитание, съчетано с предположение за биологично родство (макар че в крайна сметка поледното е доста съмнително - няма как всички в даден народ да са роднини)). Разбира се, добре е да не прецизираме толкова, народите обикновено споделят и обща държава, т.е. някаква система от институции и съответно обща формалистична социална традиция или история, т.е. може мда разширим смисъла на понятието, вместо да го стесняваме. Как може един подобен обект да "движи" историята? Чрез какво? Народите опазват и предават някаква традиция, като я променят малко по-малко, т.е. осъществяват някаква консервиращо-наследствена функция върху културата на предците си. Могат ли по този начин да "движат" историята? Малко вероятно, това е тъкан, която малко се променя, в нея нещата се случват, но не заради нея (или поне - не само). Все пак тя обгръща голяма част от историческата сцена като драперии, завеси, като материал, от който е изградена сцената и т.н.. Оказва някакво въздействие но дали това е импулса, който задвижва нещата? Не е възможно, това е сцената, която тъпчат нозете на актьорите или плата на сценичните им костюми - не повече. А де не забравяме, че в този момент се надига тъмната сянка на цивилизацията, на която можем да възложим споменатат функция - да опазва, предава и променя традициите, оформяйки основните на социалната десйтвителност. Очевидно ако ще вменяваме някому информационната функция, народът е подходящ кандидат за обект, а не за субект.

Действат ли някак народите като осъзнато цяло? И ако не, то тогава как могат да "движат историята"?
Един възможен вариант на отговор е, че народите в крайна сметка са съвкупност от хората, а тяхното ежедневно съществуване и живеене е това, което по същество е историята. Или съвкупността от ежедневни действия и взаимодействия между хората са съдържанието на историята и социалната действителност, особено ако към това прибавим и съвкупността от вътрешни светове, които са съзнанията на отделните хора. Няма съмнение, че всяко историческо действие се случва и като съвкупност от действия на множество "обикновени" хора - "историята е това, което се случва на хората". Но, за съжаление, този отговор не ме удовлетворява, защото социалната действителност съдържа много повече от "живота на хората" - тя се структурира от инстнитуции и идеи, които регулират съществуването на хората, а те очевидно, макар и да се осъществяват чрез действия на отделни хора ги надхвърлят като съществуване. Същото важи и за историята - тя не се изчерпва със случилото се на всеки човек, но напротив - тя се свежда до "исторически събития", случвали се на надчовешки конструкции като държави и прочее.
Тук се спъвам словесно в следващата подсказваща реплика от залата - "народите раждат и възпитават своите синове, които движат историята". Това леко измества акцента към следващия отговор, а аз още не искам да се захващам с него, затова предпочитам да обмисля внимателно тази фраза. В каква степен "народът" възпитава конкретен индивид? Разбира се, отговорът ще зависи от времето и мястото, но дори и да се отдалечим достатъчно много назад във времето, зависимостта няма да е толкова силна - личността е продукт само в малка степен на общата традиция и в много по-голяма - на конкретната обстановка и кръг от хора (а те не са "народа", а само част от него, а част от цялото, което само е различно от съвкупността ан членовете му, не е равна на това цяло), около себе си, а вероятно в не малка степен на самата себе си. Тогава дали ще е точно да кажем, че "народът ражда индивидите и оформя индивидите"? По-скоро тях ги раждат отделни индивиди от народа, отглеждат ги, заедно с други ги възпитават и в някаква степен им предават част от общите традиции, обичаи и въобще - културно-социално наследство. Но самите индивиди се развиват като личности в конкретните условия на своята съвременност и делът на традицията в това е много малък, особено в сравнение с интересите на тази съвременност. Още повече това важи за идеите, които направляват в някаква степен живота и действията им (защото в друга степен това се дължи на съприкосновението с различни реални и материални обекти - хората не живеят само в главите си) - те само в някаква малка степен се дължат на традициите и възпитанието. В конкретния случай всичко зависи от инфомационната динамика, котяо може да позволи много бърз или много бавен пренос на идеи.

След това, може ли "народът" да ражда по собствено желание (някой казват "да оформя според нуждите си") необходимите му личности, които да "задвижват историята"? Как ще стане това, след като установихме, че същият този народ няма собствено съзнание или желания? Как тогава да прояви подобни активно поведение (пасивно обаче проявява без съменние, както и реактивно)? Или все пак има някакво колективно създание, което е различно от съвкупността от отделни хора или пък от съхраняващата миналото и щамповаща уроците на отминалото битие функция? Би могло да се каже, че народите формират някакъв тип "съзнание" или поне че оказват определена информационна тежест върху реалността чрез колективните си митове и образи, които се предават като част от миналия опит, така и се раждат под формата на слухове и постоянно повтарящи се предположения, отговори и въпроси. Но дали в този информационен шум, който обгръща личностите като гълчава в кръчма може да се открие достатъчно насоченост и енергия, за да бъде "двигател на историята"? Аз поне се съмнявам. Т.е. влияние несъмнено има, въпросът е кое е определящото - една прочетена в подходящ момент идея (или пък научена от подходящ индивди-"проповедник") или постоянно обгръщащата ни атмсофера на колективното общо? Можем да възприемем всяка отделна личност, чийто действия оказват влияние върху историята (за това след малко) като "функция на народа", но няма как да обясним свързващия механизъм, поне не така, че да успеем да го посочим като "основна причина", първодвигател на нещата. Хъм, може да се окаже обратното - народът като общност съществува в средата на историята и реагира на промените в нея по определен начин, традиционно, както си е свикнал. И историята (или пък цивилизацията?), нарушавайки функцията на предаване (вкарвайки шум в нея чрез подбутвания - внимателни или по-груби) променя народите. Може и така - народът като среда предлага определени предизвикателства (проблеми, които трябва да се решат) към света на личността, подобно на препятствия на пътя, и тя ги осъзнава и приема и в определени случаи те оформят съдбата й, когато тя ги прегърне като предизвикателства, на които да търси отговор. Народът оформя идеала за действие на личността. Тази конструкция се среща в биографиите, че и в мемоарите на много несъмнено исторически личности. Но пак нещо не е съвсем като трябва - нито народът ще е "двигател" дори за личността (най-много да е част от пътя - крайпътни табели и гледки), нито пък можем да пренебрегнем момента на избора, съвсем личен акт, непредопределено от "народа".

Но как все пак се "движи историята"? Чрез "исторически действия", т.е. такива актове, които оставят следа в реалността и след време се превръщат в история на тази отминала реалност. Кой извършва тези действия? Несъмнено - хората. Дали всички (може би тук ще намерим народа като съвкупност от всички действащи?) хора? Не, не става. Зависи от това коя история четем или пишем. За икономическата история народите имат голямо значение, като съвкупни икономически субекти. Но не те оформят реалността, макар да са важна част от нея. За останалите истории най-често значението им е по-малко. За историята на науката дори напротив, на пръв поглед личностите са всичко. На втори, обаче, яснотата се губи - та колко пъти се е случвало отделна личност да реализира значим пробив, да постигне нещо, без да остави следа след себе си. Т.е. тук нещо друго се оказва по-важно и като си спомним, че става въпрос за история на науката, се досещаме какво е - конкретната институция, а с нея и обществото и културата, в които учения открива истините си. Основно от тях зависи дали истината му ще се съхрани. А за да окаже и влияние, да бъде двигател (дали главен или спомагателен няма значение) на някаква история, то трябва да породи съответното движение, т.е. да има школа, последователи, противници и целия съпътстващ антураж.

Но да не забравям питането си - несъмнено всеки човек съществува малко или между раждането и смъртта си и действията му (действия във всякакъв смисъл) оставят някаква следа, добавят се към огромното множество на историята. Но веднага ще забележим, че действията на едни оставят по-забележима следа, други, повечето, се губят. Като съвкупност може и да имат някакво значение, но повече като фон, като среда. Не са двигател, а по-скоро движено, среда, която поема импулса и определя потенциала му да се разпространи. А това заключение ни насочва към следващия кандидат - личностите. Веднага трябва да уточним - очевидно е, че всеки човек е личност, т.е. народите са съставени от личности. Но това не означава, че всяка личност оказва по-голямо влияние от народа (съвкупността от личностите) или поне най-много това не е вярно за личната история на индивида. Но нас не ни интересува тя.

И тъй, определени личности взимат решения и действат, така че техните действия и решения имат историческо значение - придават определена форма на историята. Лесно ще открием критерият за въздействие - мястото в социалната йерархия или пък положението спрямо социалната система - двете не винаги съвпадат. В зависимост от професията си, мястото си и относителното си положение в социално-политическата система, определени личности могат да оказват въздействие върху историческия процес.

На пръв поглед това ни дава отговор. Но само ако гледаме от птичи поглед и внимаваме да не се замисляме и да не се опитваме да се вгледаме. Защото макар едно или друго решение на "важна личност" да оставят следа в историята, можем ли да сметнем, че това е търсеният "двигател" на историческия процес? Не мисля - най-малкото трябва да заключим, че историята се движи от действията на всички важни личности. В тяхната съвкупност те образуват сложно отношение, от което се раждат събития, които определяме като история. И в тази система от отношения една личност може временно да има по-голямо влияние, но пак историята се случва от множеството действия и противодействия, а не в резултат на личните действия, още повече, че последните най-често се извършват в рамките на личния свят, а не на "народния" или "историческия", макар несъмнено да оставят следа в историята, тя не е директен отпечатък, като връзката между крак и следа в снега или пък между боздуган и отпечатък от удар. А ако се опитаме да се вгледаме по-внимателно, няма как да не добавим и "народа" или по-точно всички те разнообразни форми на социално свързване и групиране на хората, които също имат своето въздействие върху личностите и които резонират с техните решения и с "историческата" тъкан.

Не, не правя пълен кръг и не се връщам към народа като двигател - въпреки че някой може да се изкуши да подхвърли нещо за революции, бунтове и въстания (забравяйки, че те са повече реакция и че ги водят повече или по-малко конспиративни групички, а през тях и отделни личности), друг ще хъврли гордо като каре аса на масата "Великото преселение на народите", макар че трудно ще обясни какво общо имат "народите" в случая и защо не личностите. Явно проблемът е в питането, не в отговарянето, защото то обича алтернативите (а наистина ли личност и народ са алтернативи едни на други в този случай?), търси простотата и изисква ясен отговор. Какъвто досега не е даден и не случайно.

Разбира се, можем да продължим да търсим в посока към един или друг вариант на "исторически мотор", но какъвто е да е отговора (а възможностите са много повече от двете предложени), на него ще му липсва яснота, поне ако се търси "категоричност" или "обективност". Моят отговор е, че историята не е конструкция от "машинария" и "продукция" - историята е всичко случващо се и в този смисъл моторите са всичко - отделните хора, народите, цивилизациите чкато информационни конструкции), икономиките (като материални и нематериални системи) и така нататък. НЯма първопричинител и реагиращи - всички са взаимно свързани и заедно със съвкупностат от действията си създават реалността, от чиито оскъдни следи историците пресъздават "историята", разказът и обяснението за това, котео се е случило.

Бележки:

[1] Веднага бих се съгласил, че този въпрос заслужава сериозно обсъждане, а и че е пряко свързан с темата - как да търсиш причинителите на нещо без да си разбрал какво е то? Но си мисля, че той заслужва много повече дори от това да му се посвети отделна тема. Но тази дискусия също ще страда от сходен недостатък с настоящата - невъзможност за верификация на конструкцията. Затова и си позволявам да използвам горе в текста едно повече или по-малко банално определение. Бих могъл да задълбая в него и да посоча, че научната история е мисловна интепретативна конструкция, опитваща се да реконструира в идеален и подреден вид нещо, котео всъщност не е същестуввало по този начин никога - т.е. да извлече от миналото артефакти и на тяхна основа да изгради реконструкция, която обаче реално е нова конструкция, на миналото. Защото човешката, а още повече - социо-културната, - реалност е много по-хаотична и необективна в този смисъл, че е изградена от множество отделни светове, мисловни по своята същност, пресичащи се в малко общи части и взаимодействащи си отчасти, които оставят след изчезването си (а и в процеса на съществуването си) малко материални следи, повечето от които времето заличава, изопачава или порменя. Върху част от тези следи, възсатновени и проверени, исотрията се опитва да създаде смислен разказ, обясянващ какво, как и защо се е случило. Това повествование не е равносилно на сулчилото се, нито пък съживява миналото.
(обратно в текста)

[2] "Народ" тук го възприемам като много общо и неуточнено понятие, както предполагам прави и автора на темата. Т.е. като назоваване на всички форми, които взима социума, а не като конкретна форма (кето го отличава от "нация", например).
(обратно в текста)

За контакти: am__gul@abv.bg