"Хегемония 1915" - Сухопътни кампании

"Хегемония 1915" - сухопътни кампании - роля на генералисимус

В света на "Хегемония 1915" има два вида въоръжени сили - морски и сухопътни и съответно - три различни вида военни действия - чисто континентални, чисто морски и кобинирани. В тази секция ще се занимая с първия вид и ще изложа всички правила и особености, които играчите трябва да знаят, когато обмислят или провеждат на практика сухопътна военна кампания. Комбинираните операции ще бъдат разгледани като част от морските кампании в секцията на адмирала.

1. Структура на въоръжените сили

Военните действия в играта са обобщени и симулирани на оперативно и стратегическо ниво, като тактическото е изпуснато почти напълно, оперативното е представено отчасти, основният акцент, поради характера на играта, е върху "голямата стратегия". Поради това не очаквайте да откриете във военния модел кой знае колко усложнени или пък "реалистични" (в смисъла, който обикновено повечето хора влагат в това понятие) военни действия - всичко е подчинено на мащаба на играта и разбиранията на създателя й. Целта, която ме е водила, е в малък обем да представя всяка от основните военни реалии, разбира се, опростено и абстрактно, така че крайния резултат да се "чувства" като досттъчно близък до реалността, без да бъде изморяващо сложен.

1.1 Организационна структура.
Сухопътните сили в играта имат следната структура: на стратегическо ниво са разделени на "армии", всяка получаваща последователен номер (изписва се с арабски цифри) - например Арм01, Арм02 и т.н. Всички армии се управляват чрез Генерален щаб, който обикновено се намира в столицата на държавата (ако тя бъде превзета, то щабът може да се премести в произволна провинция). Във военно време играчът-генералисимус пише и разпраща заповеди до щабовете на армиите и на свой ред от тях получава отчети за случилото се в рамките на всеки оперативен ход. В мирно време той използва генералният щаб за да изгражда и поддържа силите си.

На оперативно ниво сухопътните сили са представени от една основна единица и две "специални" единици - корпус, армейски щаб и армейска снабдителна база. Единиците се отбелязват със съкращение (АЩ, АСБ, ПК или КК, индекс за типа и арабски цифри). За всяка оперативна единица посредникът следи разположението й спрямо картата, т.е. тя винаги се намира "някъде", като диспозицията й е се следи и определя максимално точно спрямо отделните "локации" в провинциите на картата (т.е. център и граници в общия случай).

Всеки корпус се състои от някакво количество персонал, специализиран в определена сфера на дейност, екипировка и въоръжение. В рамките на военния модел на играта тези реалии се симулират чрез въвеждане на няколко вида "потенциал" и, в този смисъл, всеки корпус се описва чрез типовете и количествата потенциал, който е включен в него в даден момент. Играчите не могат да задават команди или управляват директно силовия потенциал - те управляват корпуса като една цялост.

1.2 Силов потенциал.
Във военния модел на играта има четири основни разновидности "силов потенциал": боен потенциал, огневи потенциал, артилерийски потенциал и поддържащ потенциал. Всяка от тези четири разновидности има повече от един представител. Тук ще ги разгледаме.

1.2.1 Боен потенциал.
Бойният потенциал използва непосредствено в сражение за провеждане на шокови тактически фази и съставя основната "маса" на всеки корпус. Само бойният потенциал може да завладява и задържа провинции. Има два типа боен потенциал: конница (КавП) и пехота (ПехП).
Пехотата е основата на сухопътната армия. Тя заема и удържа територия. Корпусите, които съдържат пехота се наричат "пехотни".
Конницата е спомагателен вид пехота, която значително остъпва по сила на пехотата, но компенсира това с по-голяма мобилност. Тя има няколко предназначения - за тактическо разузнаване в състава на пехотните корпуси, за оперативно разузнаване в състава на кавалерийски корпусии и за провеждане на рейдови операции, пак в състава на кавалерийските корпуси. Копусите, които съдържат само конница се наричат "кавалерийски".

1.2.2 Огневи потенциал.
Огневият потенциал представлява тежко пехотно въоръжение, т.е. такова, предназначено да подсилва с огневите си възможности потенциала на пехотата и конницата. Огневият потенциал е спомагателен и сам по себе има малка бойна ценност. Той участва директно в шоковите фази, като има значителен потенциал и индиректно ато усилва потенциала на кконницата и пехотата.
Има два типа "огневи потенциал" - пехотни оръдия (ЩаП) и картечници (КтП). Картечниците в този технологичен период са тежки оръжия, които се придвижват на платформа (задвижвана с конска сила) и обикновено се използват за огнева поддръжка от позиция зад основната линия на пехотата или конницата. Специализацията им е отбранителна. Пехотните оръдия са различни видове малокалибрена артилерия (до 60 мм), към която по-късно се прибавят миномети. Тя се използва най-вече за нарастване на офанзивните възможности на бойния потенциал.

1.2.3 Артилерийски потенциал.
Артилерийският потенциал не участва директно в сражението (т.е. в шоковите фази на сражението), а в самосотятелни "артилерийски фази" или "огневи фази". Когато подкрепя атака на бойния потенциал, той се изчислява в отделна предварителна фаза на "артилерийска подготовка". По време на самата атака може да действа само като контрабатарейно средство или срещу втория и третия ешелон на отбраната. При отбрана има собствена "подготвителна фаза", след което може да се използва за контрабатарейна борба, за водене на огън по резервите на атакуващите или да пордължи да води огън директно срещу атакуващите във всяка фаза на атаката.
Има няколко типа артилерийски потенциал, отразяващи разликите в артилерийското въоръжение за периода. Те са "лека артилерия", "тежка артилерия" и "обсадна артилерия".
Леката артилерия (ЛаП) обобщава в себе си всички полеви скорострелни оръдия от 75+ мм до 120+ калибър. Те се използват основно от открити огневи позиции за водене на директен огън, макар и на значително остояние от първата линия. Възможностите им срещу маневриращ или неприкрит в полеви защитни съоръжения противник са много големи. Почти нямат ефективност срещу крепости. Възможностите им през фази на артилерийски дуел са малки.
Тежката артилерия (ТаП) съобира в себе си гаубици над 120+ мм и корпусни оръдия (150 мм). Те имат по-малка скорострелност, но по-голям обсег и са прекрасно средство за разрушаване на полеви укрепления и крепости, както и за водене на борба с чуждата артилерия.
Обсадната артилерия (ОаП) е специфична артилерия, която се използва само срещу крепости. В стандартно сражение тя не участва.

1.2.4 Поддържащ потенциал.
В тази категория са събрани всички не-бойни възможности на военните единици. Това са: логистичен потенциал (ЛогП), инженерен потенциал (ИнжП), полеви командно-комуникационен потенциал (К2П) и щабно-управленчески потенциал (ЩабП).
Логистичният потенциал отговаря за снабдяването на единицата. Представлява сбор от транспорт (коне и каруци) и тилови персонал. Всяка единица ЛогП дава на корпус или щаб 10 единици "място" за пренос на снабдяване. Когато логистичиня потенциал е част от армейска база, то дава или 10 единици "място" или позволява да се пренасят до 10 единици снабядване на 20 единици разстояние.
Инженерният потенциал е абстракция за сапьорните и инженерно-строителни подразделения. Той не участва диретно в сражения (макар че има приложение в специфични ситуации), но може да засилва потенциала на единицата в определена насока. Инженерният потенциал може да ускорява укрепяването на позиция, да намалява нивото на полева защита на противникова защитна позиция, да увеличава подвижността на единицата, да улеснява форсирането на реки, да увеличава потенциала при щурм на крепост.
Полевия командно-комуникационен потенциал е абстракция за офицерите и полевите командири, заедно със свързочните подразделения. Този потенциал определя нивото на организация на корпуса, както и може да донесе други бонуси.
Щабно-управленския потенциал е абстракция за висшите офицери и се съдържа в генералния щаб и армейските щабове. Определя командно-контролните и информационни възможности на щабовете.

1.3 Видове корпуси.
Въоръжените сили на всяка държава могат да имат няколко различни разновидности на два основни типа корпуси, съответно пехотен и кавалерийски. Разновидностите са пет: редови, резервен, кадриран, териториален и колониален. Комбинацията от тях дава следните видове корпуси: редови пехотен корпус (РдПК), редови кавалерийски корпус (РдКК), колониален ПК (КлПК), колониален КК (КлКК), резрвен ПК (РзПК), кадриран ПК (КдПК) и териториален ПК (ТПК), общо седем. Всяка държава има шбалони, задаващи организационната структура за всеки от тези седем вида корпуси към началото на играта и те се създават според тези шаблони. Самите шаблони могат да се променят от играчите в хода на играта. Промяната на всеки шаблон струва 50 административни точки и ограничението е, че не може повече от четири типа корпуси да се променят за един административен ход. Допълнително всяка промяна на организационната структура на корпус носи загуба на качество от 1% спрямо текущото. Ако се променят два шаблона - 2%. Ако се променят три - 4%. Ако се променят четири - 8%.

2. Мирновременни задължения на ролята

В началото на играта всички държави са в мирни отношения едни с други. В подобна ситуация, която ще определя като "нормална", се провеждат само административни ходове и съответно, генералисимусът (както и неговият колега адмирал) не водят военни действия, което означава и че не се провеждат оперативни ходове. Въпреки това има определени функции, които военните роли обслужват в мирно време. Ще ги наречем "мирновременни задължения на ролята". По време на война се провеждат оперативни ходове, които са само за играчите, изпълняващи военни роли. В този смисъл можем да разделим нещата, засягащи военните роли в игровия модел на "военновременни" и "мирновременни".

По време на мир армията (и флота) се изграждат и поддържат, т.е. оформят според разбиранията на играчите, така че да могат да им служат по време на война. Армейските единици в мирно време са разположени в места за постоянна дислокация и не могат да ги напускат, освен в случаи на промяна на това постоянно разположение (т.е. записването им към друга провинция). В този смисъл първото задължение на генералисимуса е да задава промени в това разположение и да задава такова разположение за новосъздадените корпуси и армии. Да задава промени, защото получава армията вече разпределена по провинции.

2.1 Постоянно разположение
Всеки корпус и съответно щаба и базата на всяка армия имат "домашна провинция", т.е. провинция, в която са разквартирувани постоянно. В съответната графа на военния файл това се задава и към началото на играта всички съществуващи единици са разположени. Играчите могат в рамките на административните ходове в мирно време да променят този показател. Промяната изисква определено време за да се реализира - единицата трябва физически да смени провинцията, в която се намира. Подобни промени винаги се извършват като се използва транспортния потенциал в комбинация с морски, ако е необходимо. Винаги отнема един ход, т.е. се извършва в рамките на административния ход (А-ход), на който е зададена и важи от следващия.

Постоянното разположение има значение, защото всяка провинция има показател за развитие на военната инфраструктура. Казано просто това е обобщение за построените казарми, полигони и складове, които се използват от постоянно намиращите се в провинцията военни единици. Това има значение за състоянието и подготовката на единиците, разквартирувани в провинцията. Всяка единица инфраструктура позволява да се поддържа "нормално" 50 единици военна сила, независимо от типа потенциал. Това означава, че ако в дадена провинция разположите един пехотен корпус с обща сила 400 единици, то ако провинцията има потенциал 8 или повече единици, корпусът ще е "добре" разположен. Ако е под 8 единици, то ще има съответният процент "наказание". Например, при 6 единици ще има 25% наказание. Това се отразява на две неща - стойност на поддръжката на корпуса, която нараства с 25% и цената на подготовката - когато се изчислява подготовката на кадровата армия, съответното количество потенциал, равно на кадровия потенциал на корпуса се увеличава с 25% за целите на пресмятане на издръжката. Освен това показателят за военна инфраструктура има и друго значение - определя какво количество военни припаси могат да се пазят в провинцията. За всяка единица е позволено да се пазят по 100 единици. Ако в провинция се съхраняват повече припаси, отколкото позволява потенциалът, то е възможно това да доведе до загуба на съхраняваното. Точните загуби се определят от посредника.

2.2 Кадрова армия
Кадровата армия е сбор от всички хора в държавата, избрали военната професия. Нейният размер е основен ограничаващ фактор за размера на военното усилие, което една държава може да реализира. Всяка държава започва играта с предварително определено количество "кадрова армия", разпределена в три категории: войници и подофицери (базов военен потенциал); офицери (офицерски военен потенциал) и висши офицери (висш военен потенциал).

Размерът на кадровата армия е определен към началото на играта и тя е разпределена по съществуващите военни единици. Тя може да нараства за сметка на подготовката на нови "кадри". Подготовката, обаче, отнема определено време, което е съизмеримо с продължителността на играта, затова и възможните темпове на нарастване са фиксирани. Разбира се, възможно е определена армия да нараства далеч над възможностите си да обучава нови кадри, така че тази възможност съществува и в модела на играта. Всяка държава има фиксирани възможности да увеличава кадровата си армия. Решението за увеличаване се взима през първия административен ход на текущата година и се реализира за първия ход на следващата година. Подготовката на всяка единица кадрови военен потенциал е фиксирана като сума и е: 5 ФС за единица от първия тип, 20 ФС за единица от втория тип и 60 ФС за единица от третия тип на администартивен ход. Тази сума се заплаща всеки административен ход в рамките на едногодишния период. Новоподготвените кадри се вливат в армията на първия административен ход от новата година като качеството им е равно на половината от качеството на кадровата армия за последния административен ход на годината.
Възможно е да се зададе темп на нарастване над фиксирания, но в този случай има наказания. За всеки 1% над фиксираното от първата категория качеството на целия випуск пада с 1%; от втората категория - с по 2%, а от третата - по 5%.

Ще си послужа с пример за илюстрация - нека предположим, че дадена държава има кадрова армия от 3000 единици БВП, 400 ОВП и 50 ВВП, качеството й е 100 и фиксирано ограничение от 200 БВП, 60 ОВП и 10 ВВП. Ако се вземе решение за увеличаване по пълната програма, то тогава на месец това ще струва на хазната 2 800 ФС или общо 16 800 ФС за пълното обучение. Загубата на качетво при обучение без надхвърляне на възможностите ще е 4 и след присъединяването на випуска качеството на армията ще е 96, вместо 100.
Нека сега предположим, че се вземе решение за увеличаване над фиксираното при същите условия. Нека випуска е 300 БВП, 100 ОВП и 20 ВВП. В този случай надхвърлянето е съответно за БВП 50%, за ОВП 67% и за ВВП 100%. Това означава, че общата загуба на качество ще е равна на 684% от текущото качество (50% от това на кадровата армия). В този случай качеството им ще е отрицателно, т.е. вместо 50 качеството ще е -292 и съответно общата загуба на качество ще е равна на 43%. Или след присъединяването на випуска към кадровата армия качеството й вече ще е 57, вместо 100. Лесно може да се закрлючи, че колкото по-ниско е базовото качество на армията, толкова по-малка ще е загубата при надхвърляне на възможностите за обучение.

Размерът на кадровата армия, както отбелязах, е факторът, който ограничава размера на въоръжените сили на дадена държава, т.е. броя единици, с които тя може да разполага. Ограничението е в това, че всяка единици (и съответно всяка новосъздадена единица) "гълта" определено количество кадрови военнослужещи. Точното количество се определя от шаблоните на държавата и от типа на корпуса. Първият критерий е различен за всяка държава, но втория е еднакъв. Колониалните шаблони изискват 100% кадрови състав от изброения в шаблона, т.е. ако шаблонът е 10 единици командно-комуникационен потенциал, 50 единици логистичен потенциал и 200 единици пехотен потенциал, то този корпус ще ангажира съответно 8 единици ОВП и 200 единици БВП. Редовите корпуси искат 60% кадрови състав. Резервните корпуси - 30% кадрови състав и териториалните - 20% кадрови състав и кадрираните - 10%. Закръгляването винаги е нагоре.За да се създаде нова единица задължително трябва да има наличен командно-комуникационен и щабен потенциал за нея на 100% и боен, логистичен и артилерийски - поне на 50%. Не може да се създаде нова единица без да се попълни на 100% шаблона на последната създадена.

Последният съществен фактор, който трябва да знаете за кадровата армия е, че нарастването й не идва от нищото, а се извършва за сметка на популацията. Всяка единица фермери, миньори или промишлени работници дава 50 единици БВП. Всяка единица администрация или търговци дава 5 единици ОВП. Всяка единица висша класа или интелигенция дава 5 единици ВВП. Обучаването изисква да се извадят съответните популационни единици от дадена провинция (генералисимусът посочва от коя), като изваждането става от първия А-ход на годината. Единиците, които се мобилизират над зададеното количество, защото се конвертират цели единици популация, остават в "мобилизационен резерв", без да присъстват в провинциалната популация и от тях може ад се задава обучение за следващата година. При мобилизация се мобилизират като резервисти.

2.3 Доктрина на сухопътната армия.
Всяка армия има определена програма за подготовка и документи (устави), които описват как в тази армия виждат и разбират войната и сраженията на всяко едно ниво. Това е важен момент при всяка една симулация, защото доктрините се променят бавно и трудно и на тях се дължат основните разлики между отделните армии. В рамките на игровия модел военната доктрина на всяка държава се изразява в следните неща:
Първо, в организационната структура на нейните единици, която определя тяхната бойна ефективност.
На второ място, в програмата, по която се подготвят военните професионално. В рамките на играта тя е симулирана посредством няколко групи модификатори и един общ показател за "качество" на силите.
Накрая, в разбиранията за това как трябва да се провеждат сраженията.

2.3.1 Организационен щат на единиците
Както бе посочено вече, всяка единица има огранизационна структура. Тя се описва като поредица от типове силови потенциали и количества сила. В тази точка ще ги разгледаме подробно, реалните промени се задават във файловете за ролята.

2.3.1.1 Армейски щаб.
Всеки армейски щаб задължително трябва да включва щабно-управленски потенциал (поне 10 единици), командно-комуникационен потенциал (за организация), логистичен потенциал (за снабядване) и някакво количество пехотен потенциал за охрана. Допълнително може да съдържа авиационен потенциал - авиационните ексадрили могат да се намират само в състава на армейските щабове. Основно значение има щабния потенциал, защото от него зависи ефективността на армейския щаб. Всяка единица щабен потенциал дава определен брой командни точки (зависи от качеството и началните възможности), които симулират способността му да контролира и командва подчинените му корпуси. Този фактор ограничава определя колко оперативни точки ще получават корпусите всеки ход над или под стандартните шест.

2.3.1.2 Армейска снабдителна база.
Съдържа командно-комуникационен (поне 1 единица) и логистичен потенциал (поне 100 единици). Използва се за прехвърляне на снабдяване от дадена провинциална база към армейския щаб и корупсите, прикачени към армията. Без снабдителна база те могат да се снабдяват само директно от провинциалните складове, което означава да се намират в собствена провинция. Командно-комуникационния потенциал определя нивото на организация на базата, а логистичния - нейната способност да снабдява. Т.е. конкретната способност за снабдяване силно зависи от разстоянията и количествата сила, както и от нуждите им. По-конкретно този въпрос се разглежда в секцията за логистика в четвърта точка.

За всички корпуси има следните правила:
За пехотните корпуси - могат да съдържат конница не повече от 20% от пехотата. Могат да съдържат артилерия и огневи потенциал максимум 20% от пехотния. Логистичния потенциал не може да е повече от 50% от останалия потенциал. Командно-коумникационния потенциал не може да е повече от 20% от целия останал потенциал. Инженерния потенциал не може да е повече от 10% от пехотния. Общото количество потенциал на корпуса не може да надхвърля 500 единици.
За кавалерийските корпуси - не могат да съдържат пехотен, артилерийски потенциал или инженерен потенциал. Съотношението на огневи потенциал към конницата не бива да надхвърля 10% или при 100 единици кавалерийски потенциал не може да има повече от 10 единици картечници и пехотни оръдия. Логистичния потенциал не може да е повече от 50% от останалия потенциал. Командно-коумникационния потенциал не може да е повече от 20% от целия останал потенциал. Общото количество потенциал не може да надхвърля 250 единици.

2.3.1.3 Редови пехотен корпус
Задължително трябва да съдържа поне: 100 единици пехотен потенциал.

2.3.1.4 Редови кавалерийски корпус
Задължително трябва да съдържа поне: 50 единици кавалерийски потенциал.

2.3.1.5 Колониален пехотен корпус
Задължително трябва да съдържа поне: 150 единици пехотен потенциал.

2.3.1.6 Колониален кавалерийски корпус
Задължително трябва да съдържа поне 80 единици кавалерийски потенциал.

2.3.1.7 Резервен пехотен корпус
Задължително трябва да съдържа поне 50 единици пехотен потенциал.

2.3.1.8 Териториален пехотен корпус
Задължително трябва да съдържа поне 20 пехотен потенциал.

2.3.1.9 Кадриран пехотен корпус
Задължително трябва да съдържа само: командно-комуникационен потенциал и логистичен потенциал.

При създаване на нова организационна схема трябва освен споменатото вече да се помни, че организацията на корпусите във война ще зависи от тяхната структура. Накратко това се определя от: доктрината и качеството на силите (влияят върху количеството организационни точки, които генерира всяка единица полеви командно-комуникационен потенциал); общата численост и съотношението на потенциалите в корпуса. Накратко ще приведа данните в табличен вид.

Таблица 1 - организация
потенциал / качество	организационна тежест	генерирани организационни точки	особеност
пехотен	1	0	няма
кавалерийски	1	0	в пехотните корпуси генерира с 10% по-голяма тежест (т.е. тежестта се умножава с 10%)
картечен	5	0	в кавалерийските корпуси генерира с 10% по-голяма тежест (т.е. тежестта се умножава с 10%)
пехотни оръдия	10	0	в кавалерийските корпуси генерира с 10% по-голяма тежест (т.е. тежестта се умножава с 10%)
лека артилерия	20	0	(виж обяснението след таблицата)
тежка артилерия	35	0	(виж обяснението след таблицата)
инженерен потенциал	6	0	(ако има и кавалерийски потенциал, то тежестта нараства с 10%)
логистичен потенциал	2	0	няма
полеви командно-комуникационен потенциал	0	20	това е базов потенциал, който се влияе от качеството и доктрината
щабно-управленски потенциал	0	50	разпределя се между всички корпуси в армията по равно, реалното количество се влияе от качетвото

Тежестта допълнително се влияе от разнообразието на поддържащи средства. Ако присъстват и двата типа огневи потенциал - пехотни оръдия и карлтечници, то съответно тежестта и на двата нараства с 10%. Ако присъстват и двата типа артилерия, то тежестта им нараства с 10%.

Ако не отчитаме влиянието на доктрината и качеството, то можем да илюстрираме организацията на примерен корпус с този пример: нека си представим организационна схема за ПК, съдържаща 200 ПехП, 20 КавП, 4 КтП, 8 ЩаП, 8 ЛаП, 50 ЛогП, 10 ИнжП и 50 К2П. Тежестта на тази схема ще е 200 + 22 + 22 + 88 + 160 + 66 + 100 = 658. организационните възможности са 1000. Изваждаме от организационните възможности тежестта и получаваме 342. След това преценяваме тази стойност какъв процент е от тежестта - 52 и я прибавяме като процент от базата от 100 единици (при равенство на тежестта и организационния потенциал). Или това са 52 единици и организацията на корпуса ще е равна на 152. Нека сега предположим, че използваме същата схема, но при по-малък К2П, например 20. В този случай тежестта е пак 658, но организационните възможности са 400. Тогава имаме резултат -258 или 39% по-ниска организация (спрямо стандартната). Тогава организациятана корпуса ще е 61. както се вижда, значението на организационната схема е оргомно, защото само промяната на количеството полеви командно-комуникационен потенциал дава огромна разлика в базовата организация.
Това обяснява и голямото значение на доктрината.

2.3.2 Схема на подготовка
Вторият елемент от "доктрината" е схемата, по която се подготвят единиците. Всяка държава разполага с готова схема към началото на играта и генералисимусите могат да я променят, като имат право да преразпределят между една и четири точки всеки А-ход. Точно колко точки ще преразпределят зависи от тях, но преразпределянето на всяка точка оскъпява обучението за хода с 10%.

2.3.2.1 Подготовка
Военната подготовка симулира схемата, по която се обучават всички видове потенциал, т.е. кадровата армия и бъдещите резервисти. Разпределят се за всяка от категориите между 15 и 20 точки в зависимост от държавата и освен това - още до 10 точки, които могат свободно да се добавят към която и да е категория.

2.3.2.1.1 Тактическа подготовка - пехота, конница, инженерен потенциал, картечници и пехотна артилерия:
- офанзивна тактика - всяка точка повишава бойния потенциал на пехотата и конница в атака с 1% при шокова фаза и с 1% потенциала на пехотната артилерия.
- дефанзивна тактика - всяка точка повишава бойния потенциал на пехотата и конница в отбрана с 1,5% при шокова фаза и с 1% потенциала на картечниците.
- щурмова тактика - всяка точка повишава с 0,5% бойния потенциал на пехотата при щурм на крепости.
- тактическо разузнаване - всяка точка повишава с 2% потенциала на конницата при разузнаване и патрулиране и с 1% този на пехотата при изпълнение на същите задачи.
- полеви фортификации - всяка точка увеличава с 1% потенциала на пехотата при укрепяване и с 2% този на инженерния потенциал.
- десантна тактика - всяка точка увеличава с 1% бойния потенциал при настъпление през водно препятствие или при десант.

2.3.2.1.2 Тактическа подготовка - лека и тежка артилерия:
- офанзивна огнева поддръжка - всяка точка увеличава 3% ефективността при артилерийска подготовка и офанзивна огнева поддръжка.
- дефанзивна огнева поддръжка - всяка точка увеличава 2% огневата мощ при дефанзивна огнева поддръжка.
- контрабатарейна тактика - всяка точка увеличава потенциала при артилерийски дуел с 2%.
- обсадна тактика - всяка точка увеличава ефективността на леката, тежката и обсадната артилерия при разрушаване на крепост, съответно с 1%, 2% и 5%.
- индиректна огнева тактика - всяка точка намалява загубите при артилерийски дуел на леката и тежката атилерия с 2% и увеличава ефективността им при всички ситуации с 1%.
- огнева дисциплина - всяка точка намалява разхода на боеприпаси с 1%.

2.3.2.1.3 Подготовка на поддържащия персонал:
- инициатива - всяка точка увеличава инициативата с 1 и намалява предпазливостта с 0,25. Командният бонус при насрещно сражение нараства с 1%.
- предпазливост - всяка точка увеличава предпазливостта с 1 и намалява инициативата с 0,25 и агресивността с 0,5. Комадният бонус при изпълнение на отбранителни операции нараства с 1%.
- агресивност - всяка точка увеличава агресивността с 1 и намалява предпазливостта с 0,5. Командният бонус при атака нараства с 1%.
- дисциплина - всяка точка ограничава загубата на боен дух с 5%.
- организация - всяка точка увеличава организационния бонус на командно-комуникационния потенциал с 1 и кумулативния бонус на щабния потенциал с 10.
- маневреност - всяка точка увеличава потенциала при изпълнение на марш и при насрещно сражение с 1% (общия потенциал) и увеличава прага на организацията с 1%.
- информационна ефективност - всяка точка увеличава командната ефективност на щабно-управленския потенциал с 1.
- логистика - всяка точка увеличава способността на логистичния потенциал да поддържа запаси с 2 и способността му да пренася запаси с 1.

2.3.2.2 Качество
Чрез разпределяне и преразпределяне на точките всеки генералисимус може да контролира уменията на армията си в бойна обстановка. Това обаче е общата схема. В реалността силите могат да се тренират, така че да усвоят добре доктрината си или пък да са недостатъчно тренирани. Заедно с това участието в бойни действия повишава способностите им. За да симулирам това явление въвеждам в модела следната характеристика - качество, т.е. степен на усвояване на доктрината. За да не се налага качеството да се следи за всяка единица, то се следи за цялата кадрова армия.

Всяка кадрова армия в началото на играта има определено качество. В мирно време за А-ход генералисимусът може да определя една от четири възможности: без подготовка, поддържане на нивото, нормална подготовка или интензивна подготовка. В първият случай качеството на кадровата армия пада, но не се заплаща нищо. Във втория случай се поддържа текущото ниво на качество. В третия и четвъртия случай качеството на армията се повишава. Падането на качеството става с 5% от текущото качество за А-ход. Повишаването на качеството може да бъде с 2,5% или с 5% от текущото качество. Единственият реален ограничител на този процес са финансите на държавата. Поддръжката струва по 2 ФС на единица БВП, 8 ФС на единица ОВП и 20 ФС на единица ВВП. Съответно, повишаването на нивото в нормална програма струва по 5 ФС на единица БВП, 16 ФС на единица ОВП и 40 ФС на единица ВВП. Повишаването на нивото в интензивна програма струва по 15 ФС на единица БВП, 50 ФС на единица ОВП и 100 ФС на единица ВВП.
Вече бе посочено, че недостигът на военна инфраструктура в провинцията, където е постоянната диспозиция на корпус в мирно време, води до увеличаване на разходите за обучение. Размерът на нарастването се определя като за целите на обучението кадровия потенциал на корпуса се увеличава с толкова процента, колкото е недостигът спрямо нормата. При излишък разходите не са по-малки обаче.

Освен кадрова армия, всяка държава разполага и с наборна армия - това са хората, които за известно време преминават през армията, след което се завърщат към нормалния си живот. Те определят общия мобилизационен резерв на армията на дадена държава. Размерът на наборната армия е пряко свързан с бройката и типовете корпуси, с които разполага съответната армия. Всеки редовите корпуси осигурява по 50% от основния си състав към "наборна армия" (от всички типове потенциал според щата без поддържащ потенциал)); колониалните - 0%, резервните - 100%, териториалните - 50% и кадрираните - 20%. По този начин се определя общото количество "наборна армия", с което разполага държавата. Качеството на наборната армия в началото на играта е равно на 50% от това на кадровата.

Качеството задава усвоимостта на доктрината. Всеки конкретен корпус има определено качество във военна обстановка (по-подробно разгледайте раздели "Мобилизация" и "Създаване на корпуси във военно време"), съответно това е процнетът от доктриналните подобрения над базата, които този корпус има във военна ситуация. Например, при качество 100, корпусът се ползва от 100% от доктриналните бонуси, над 100 - съответния по-голям процент и под 100 - съответния по-малък процент.

2.3.3 Доктринални представи за различните типове военни сблъсъци.
Последната част от всяка доктрина определя стандартната последователност на тактическите фази при сражение. За обяснението на самите фази и сраженията вижте четвърта точка, в която се разглежда подробно самия модел за провеждане на сраженията. По тази точка всеки генералисимус трябва да определи стандартната поредност на фази при стандартни команди.

2.3.3.1Марш
Командата за "марш" се иползва винаги, когато една единица трябва да се придвижи на собствен ход от една към друга локация. За "марш" се уточнява:

а) плътност на силите при марш (може да се посочи произволна между 1 и максимума за типа местност (т.е. между 1 и 40 за чиста местност, 20 за гористо-блатиста и 10 за планинска).

б) Уточнява се дали ще се провежда разузнаване напред по маршрута на движение. Задава се процентен състав на авангарда (отряда, порвеждащ разузнаване) и остоянието между главните сили и авагарда (минимум една оперативна единица, максимум четири). Като авангард може да се използва само пехотен или кавалерийски потенциал, не повече от 10% от силата на единицата.

2.3.3.2Насрещно сражение
Насрещното сражение се случва когато две армии или единици се срещнат една с друга от марш, т.е. без предварително да са заели бойна позиция. Уточняват се:

а) превъзходство в сили за да се започне насрещно сражение. Превъзходството се задава в пъти, като точността е 50%, т.е. може да бъде 100% (равенство на силите), 150%, 200% и така нататък. Уточнява се какво да се прави ако силите са под тази граница. Възможностите са две. Да се заеме отбранително разположение или да се предприеме остъпление.

б) задава се поредността на фазите при насрещно сражение:

1-ва фаза - разузнавателна фаза, подготвителна фаза, маневрена фаза или шокова фаза;

2-ра фаза - разузнавателна фаза, подготвителна фаза, маневрена фаза, шокова фаза или артилерийска подготовка (само ако първата е подготвителна/маневрена);

3-та фаза - разузнавателна фаза, подготвителна фаза, маневрена фаза, шокова фаза или артилерийска подготовка.

Ако бъде избрана маневрена фаза, то трябва да се посочи каква гъстота на силите да има в първия ешелон и в какъв размер да са резервите. Ако се избере разузнавателна фаза, то трябва да се зададе каква част от потенциала да се използва за тази цел и дали само кавалерия (когато я има) или и пехота. Максимумът е 10% от силите.

2.3.3.3Настъпление
Настъпление се провежда след подготовка при установен контакт с противник. В този случай не се провеждат подготвителни или маневрени фази, защото те вече са извършени и силите са разгърнати в боен ред. Трябва да се уточнят позициите:

а) Процентно съотношение на силите, които ще участват в нападението и на резервите.

б) Задава се съотношение на силите, при което се предприема атака срещу подготвена отбранителна позиция в проценти със стъпка от 50%.

в) Задава се последователността на фазите за атака:

1-ва фаза - разузнавателна фаза, шокова фаза или артилерийска подготовка;

2-ра фаза - шокова фаза или артилерийка подготовка;

Задават се само първите две фази, защото дори и да бъде избран дълъг път (внимателна подготовка), то третата фаза трябва да е самото настъпление, т.е. шокова.

2.3.3.4Настъпление през водно препятствие
Задава се ред за настъпление през водно препятствие, отбранявано от противника. Вариантите са директен щурм (шокова фаза) или артилерийска подготовка и директен щурм. Задължително първата фаза е инженерно-подготвителна и може да се порведе само при наличието на инженерен потенциал в единицата. Ако такъв липсва то форсирането е невъзможно. Определя се дали да има разузнавателна фаза и какъв състав да участва в нея (правилата са като в останалите случаи). Задава се продължителност на алтилерийската подготовка в брой тактически фази и процент на силите, които да участват в шоковата фаза.

2.3.3.5Действия срещу крепост
Какъв да бъде стандартния ред при сблъсък с чужда крепост. Първо се отдава предпочитание на един от следните варианти: блокиране, щурм или разрушение.

2.3.3.6Отбранително сражение
Отбранително сражение се случва когато собствени единици заемат отбранителна позиция и противникови предприемат настъпление срещу нея. В доктрината се уточнява:

а) Дали ще се отделят сили за разузнаване (патрул), какви ще са (между 1% и 10% от кавалерийския и пехотен потенциал (или само от първия)).

б) Брой на отбранителните позиции. Може да има една или две отбранителни позиции за единица или единици, заели отбрана на определен обект (граница на провинция или център на порвинция) и процентно разположение на силите на отбранителните линии, както и резерви за всяка от линиите. Всяка отбранителна позиция заема 1 оперативна точка разстояние. Уточнява се стандартното разстояние между двете позиции (между 1 и 4 оперативни точки азстояние (ОТР) в зависимост от условията на местността. Когато разстоянието е по-малко, то съответно се намалява и дистанцията.

в) стандартна последователност на тактическите фази, т.е. дали първо ще се провежда разузнавателна фаза или ще се започне с артилерйска или ще се чака първата противникова фаза, т.е. ще се остави инициативата на противника.

г) условия за контраатака т.е. при какви условия може да бъдат използвани резервите или пък силите на втората линия за контраатака (шокова фаза по собствена инициатива). Условията могат да бъдат:

- след пробив на първата линия;

- след прекратяване на активните действия от страна на противника;

- при започване на остъпление на противниковите сили.

д) уточняване на условия за собствено остъпление. Възможностите са: при понасяне на определен процент загуби; при определено съотношение насилите; при падане на бойния дух под определена граница; при падане на организацията под определена граница; при падане на боеприпасите под определена граница. След това се посочва количеството прикриващи остъпленето сили в проценти от целите сили. Отстъпление при пробив на първата линия означава, че силите от нея ще участват в отбраната на втората.

2.4 Възможни команди в мирно време
В мирно време генералисимусите имат право да създават нови корпуси (използвайки свободно количество от кадровата армия и съответното въоръжение), да променят домашната провинция на даден вече съществуващ корпус, но нямат право да местят корпусите иначе. Изключение от това правило са само колониалните корпуси. Тяхната домашна провинция задължително трябва да е колониална и те могат свободно да се местят. Въпреки това към тях не може да се издават бойни заповеди без да е обявена война на съответната държава.

2.5 Решения за строеж на крепости, производство на въоръжение и снабдяване и повишаване на военната инфраструктура
Генералисимусът не може сам да създава крепости или да повишава нивото на военната инфраструктура, както и да поръчва какво да се произвежда. Затова е добре той да поддържа връзка с икономиста и да му поръчва от какво се нуждае. Посредникът не се занимава с нея. Това е работа на играчите. В рамките на всеки А-ход генералисимусът ще получава сведение за това какво количество новопроизведено оръжие, екипировка и снабдяване има и ще указва как това количество да се разпредели по провинциалните складове. В мирно време не се заплаща за това разпределение с изключение на морските превози - всеки 100 единици стоки отнемат 1 единица морски транспортен потенциал от търговията.

2.6 Издръжка на армията
Вече засегнахме този въпрос в няколко предходни точки. В издръжката на армията в мирно време влиза стойността на обучението и издръжката на военната инфраструктура. Освен това всяка военна единица има и постоянна издръжка, заплащана в мирно време независимо от останалите разходи. Издръжката е фиксирана според типа корпус:

- редови пехотен корпус - 100 ФС на административен ход.

- редови кавалерийски корпус - 150 ФС на административен ход.

- колониален пехотен корпус - 200 ФС на административен ход.

- колониален кавалерийски корпус - 300 ФС на административен ход.

- резервен пехотен корпус - 120 ФС на административен ход.

- кадриран пехотен корпус - 10 ФС на административен ход.

- териториален пехотен корпус - 50 ФС на административен ход.

- армейска снабдителна база - 300 ФС на административен ход.

- армейски щаб - 500 ФС на административен ход.

Тази издръжка зависи от военната инфраструктура в домашната провинция на корпуса. Ако повече от един корпус споделят една и съща довашна провинция, то военната инфраструктура се дели между тях поравно. Ако военната инфраструктура е недостатъчна като количество, то със съответнитя процент нараства издръжката. Същото важи и за корпус, който не се намира в домашната си провинция в мирно време - неговата издръжка се увеличава с 50%. Изключение от това правило са само колониалните корпуси, чиято издръжка нараства с 10% в подобен случай.
Изрдръжката в мирно време заменя ползването на боеприпаси и снадяване, което в мирно време не се отчита и води.
Във военно време издръжката е обща, без значение какъв е вида на корупса: 200 ФС на армейски щаб, 150 на армейка снабдителна база, 100 ФС на пехотен корпус и 125 ФС на кавалерийски корпус.

2.7 Генерален щаб
Както вече обясних по-нагоре в текста, всяка държава има генерален щаб. Той нормално се намира в столицата й, но местополежнието му може да се променя. Генералният щаб се характеризира само с информационните си и командни възможности, котио се определят от количеството управленско-щабен потенциал, който е отделен за него. За всяка армия в генералният щаб следва да има минимум 5 единици потенциал. Максимумът е 30 единици на армия.
Всеки административен ход за генералният щаб се плаща издръжка в размер на 10 Фс за всяка единица потенциал и по 0,2 АТ, т.е. ако държавата има десет армии, то минимумът е 100 единици потенциал на генералния щаб или издръжката му ще е 1000 ФС и 20 АТ на ход. Значението на генералният щаб е само във време на война, но той трябва да съществува и отговаря на изискванията по всяко време. Във военно време издръжката е равна на 20 ФС, но не се заплащат АТ.

3. Военно-временни задължения на ролята

В този раздел ще разгледаме какво се случва по време на война, какви са задълженията на генералисимуса и как се започват военни действия.

3.1 Мобилизация
Решение за провеждане на мобилизация се взима от лидера на отбора, макар и да се изпълнява от двете военни роли. Възможно е да се взимат отделни решения за мобилизация на армията и флота. Мобилизацията винаги е открита, т.е. официално се оповестява и става достояние на всички играчи. Самото решение трябва да се вземе и изпрати на посредника от политика в рамките на конкретен административен ход с ясното съзнание, че мобилизацията ще се проведе на следващия ход. Щом веднъж дадена държава обяви мобилизация то това ще стане известно и оповестено от посредника в бюлетина за хода. Тогава всяка друга държава има правото като реакция на свой ред да обяви мобилизация и тогава отпада необходимостта от изчакване на един администартивен ход, т.е. съответната държава може да посочи в хода си "провеждам мобилизация в отговор на мобилизацията на държавата Х, обявена на предишния ход" и да я проведе още същия ход. Това е възможно само в хода следващ този с обявата за мобилизация на държавата Х. Това се прави, защото за разглеждания период е характерно, че няма възможност (освен по море) дадена държава да проведе скрита мобилизация и да нанесе военен удар върху друга изненадващо. Поради особеността на времевата структура на играта, се налага въвеждане на това ограничение. Трябва да се знае, че ако вече мобилизираната армия на една държава нападне друга, автоматично при последната ще се включи и проведе оперативна фаза за мобилизация. Разбира се, това ще означава, че последната ще закъснее с развъртането на силите си. Но това е наказание за това, ч ене е осъзнала необходимостта да обяви мобилизация
Мобилизацията позволява две неща: да се мобилизира наборната армия (т.е., да се влее в реалните съединения) и да се става възможно да им се дават команди. Както вече бе посочено, армията се състои от две категории - кадрова и разервна. Те са малко или повече обяснени с изключение на едно нещо - макар резервната армия да се "обучава", в игрови смисъл тя е част от населението. Обявяването на мобилизация позволява на генералисимуса да започне да привиква резервисти в бойните единици, за да ги попълни до щатната численост. Освен резервисти в армията могат да се привиква и останалата част от населението. Разликата е, че нейното качество е едва 25% от това на кадровата армия. За да започне да набира в армията си от тази част, военният трябва да е изчерпал целия си запас от резервисти.
За да се набере населението, обаче, е необходимо още нещо - то да се екипира и въоръжи. Този процес се извършва така: военният посочва във файла си количество и тип популационни единици от дадена провинция, според типа си те могат да бъдат: фермери, миньори и промишлени работници - пехота и логистика; фермери - конница; промишлени работници - сапьори, артилеристи и логистика; администрация и търговци - командно-комуникационен персонал; висша класа и интелигенция - командно-щабен персонал. Т.е. военният трябва да посочи кой тип популация в какъв тип потенциал ще се превърне. Трябва да се помни, че всяка единица популация от тип промишлени работници, миньори или фермери се "обръща" в 50 единици потенциал, а всяка единица администрация, интелигенция, търговци или висща класа - в 5 единици потенциал. Съответните единици се изваждат от населението на провинцията. Военният посочва по провинции мобилизационния план, т.е. колко популационни единици да бъдат мобилизирани. За да бъде процесът завършен, обаче, те трябва и да се екипират. Това става само и единствено от наличното в складовете на провинцията. Мобилизираният потенциал, за който няма въоръжение се прехвърля в общ "резерв" на армията и по-късно (т.е. на следващи административни ходове) може да се преекипира, вече в която и да е провинция.
След като единиците се екипират, т.е. се превърнат в съответния вид военен потенциал, те трябва да се влеят в определен корпус от съществуващите в момента или към новосъздаден корпус (вижте раздела за създаване на нови корпуси във военно време). Директното вливане е разрешено само в корупси, които домуват в същата провинция. В противен случай може да се посочи "вливане" в други корпуси, но тогава трябва да се заплати превоза в транспортен потенциал.
След като по този начин се попълнят мирновременните корпуси и се създадат нови корпуси, армията може да се използва на следващия, вече оперативен ход. Задължително е да се посочат промените в струкутрата (кой корпус към коя армия е) и да се зададе свързването за новосъздадените корпуси, в случаите когато има разлика спрямо мирновременната структура на армията. Няма заплащане за самото прикачане и разкачане на корпуси. Моеж да се остави определено количество потенциал извън военните единици за маршеви попълнения.

Тук стигаме до един друг съществен момент, който се нуждае от пояснение. Как се определя качеството на попълнените и новите корпуси, които се създават при мобилизация? Това става на основата на качеството на смесвания потенциал. Колониалните корпуси са кадровии попълнени на 100%, така че тяхното качество не се променя. Всички останали корпуси се попълват със съответното количество потенциал, като генералисимусът посочва кой потенциал към кой корпус да се пресъедини. В резултат на това в различни пропорции към кадровия състав на всеки корпус се добавя резервен или опълченски потенциал. Всеки идва със съответното качество и резултатното качество се определя като се събере качеството на целия потенциал и се раздели на общото количество. Така се получава качеството на всеки корпус, с което ще се работи насетне. Във военно време се използва различна схема за обучение на армията.
Когато се сключи мир, генералисимусът разполага с военновременна армия, която изцяло се третира като кадрова. Тогава той може отново да я раздели на категории и да определи каква част да остане в кадровия състав на армията и каква да се демобилизира. Демобилизацията се извършва по негова преценка, демобилизираните се разпределят процентно по провинции според довоенното ниво, на същия принцип се получават и професиите им.

Накрая един важен момент - за да може военният да разполага със сухопътен транспортен потенциал то той трябва да му бъде предоставен от икономиста. За целта в рамките на А-хода, в който се обявява мобилизация (тя, да напомня, реално се провежда на следващия А-ход), военният трябва да направи съответната заявка и тя да бъде отразена от икономиста, така че следващия път посредникът да отрази промяната във файловете за играта. В оперативните ходове военният може да разчита само на това количество транспортен потенциал, което е заделил.
Същото правило важи за всеки административен ход във военно време.

3.2 Създаване на корпуси във военно време
В мирно време корпусите могат да се създават само за сметка на кадровата армия. Във военно време това може да се прави за сметка на мобилизираното количество потенциал. Както в мирно, така и във военно време, за да се създаде нов корпус или нова армия е достатъчно само това да се обяви и да се задели съответното количество наличен военен потенциал, както и да се заплати съответното количество административни точки и финансови средства. Във военно време няма разлика между типовете корпуси, освен между такива от метрополията и колониални. Съответно, създават се пехотен или кавалерийски корпус и в зависимост от това къде се създава, в метрополията или в колония, е колониален или от метрополията. Цената за създаване на пехотен корпус е 400 ФС и 10 АТ, на кавалерийски - 500 ФС и 9 АТ, на армейки щаб - 200 ФС и 25 АТ, на армейска база - 300 ФС и 12 АТ. Също така във военно време няма обвързаност между шаблоните и създаване на единици или по-точно, генералисимусът може да създава нови военновременни шаблони, но не е задължен да привежда вече съществуващите корпуси към новите схеми. Цената на нова организационна схема е 20 АТ. При създаване на схемите важат същите общи ограничения.

3.3 Обучение (качество) във военно време
По време на война армията, която е ангажирана в ативни действия не може да се обучава. За нея обучение не се следи и не се заплаща, приема се, че текущото ниво на качество се запазва. Обучение се провежда само за силите, които в дадения момент ес намират в общия мобилизиран резерв, който не е разпределен по конкретни корпуси и се използва или за организиране на нови корпуси или като маршеви попълнения. Този резерв се обучава по сходен начин с кадровата армия - в зависимост от категорията на мобилизираните те се отчитат съответно като базов военен потенциал (миньори, фермери, промишлени работници), офицери (административен персонал, търговци, интелигенция) и висши офицери (висша класа). Те могат да не се обучават (качеството им остава на нивото при мобилизацията), да се обучават и да се обучават интензивно. В първия случай качеството им се покачва с 2,5% на ход от текущото, във втория случай - с 5% на ход. Цената е съответно 1 ФС, 5 ФС и 10 ФС в първия случай по категория и 3 ФС, 15 ФС и 30 ФС във втория.

3.4 Първият оперативен ход след обявяване на война (и на мобилизация).
Първият оперативен ход след обявяване на война (а обявяването на мобилизация е равносилно на обявяване на война) е особен в този смисъл, че се изразходва за разгръщане и придвижване на корпусите и не може да се провеждат военни действия. Организацията на единиците през мобилизационната фаза е 50% от стандартната.

Разгръщането и придвижването се извършват чрез изпълнение на три типа заповеди: марш, заемане и транспортиране. Териториалните корпуси могат да получат логистичен потенциал и да станат мобилни или да получат командна "заемане" и посочена крепост. Тогава съответният корпус заема посочената крепост като гарнизон. Крепости, които нямат гарнизони не могат да се отбраняват. "Транспортиране" е команда, която се дава на произволен корпус да се премести от една в друга провинция. Транспортирането винаги се извършва от център на провинция до център на провинция и съответно се смята разстояние от център до център. Транспортирането се извършва само в рамките на наличния транспортен потенциал. Освен войски, може да се транспортира и снабдяване. Накрая, "марш" е стандартната оперативна команда за придвижване на собствен ход. Този "свободен" оперативен ход е времето, което генералисимусите на воюващите държави имат за да разполагат силите си. От следващия оперативен ход военните действия започват.
Държава бъде нападната без да е мобилизирала силите си, въпреки че е имала възможност за това, което може да се случи ако държавата Х обяви мобилизация, държавата У не обяви на свой ред мобилизация на следващия ход. Тогава държавата Х порвежда мобилизационен ход през първия си оперативен ход и има още два хода за да извърши нападение. През първия ход, в който премине границата си с държавата У, последната получава правото да проведе мобилизация, въпреки че не я е обявила. Разбира се, това означава, че докато тя мобилизира и развръща силите си, вече ще е подложена на нападение. Организацията на единиците по време на мобилизационна фаза е само 50% от нормалната, като изключение правят само колониалните единици.

3.5 Всеки следващ военен ход
Всеки следващ оперативен ход е "военен". В неговите рамки не могат да се създават нови корпуси, тъй като това е административно действие, което е достъпно само в рамките на А-хода. В рамките на тези ходове генералисимусът управлява наличните си корпуси, грижи се за снабядването им и евентуално ги попълва като използва общия резерв на армията (потенциалът, мобилизиран досега и в рамките на предходния А-ход).
Всеки оперативен ход генералисимусът уточнява заповед за всеки корпус, армейски щаб и армейска база. Заповедите са няколко и се издават от генералния щаб към армейските щабове, които на свой ред ги предават на подчинените им корпуси. Към гарнизоните не се дават заповеди. Също така гарнизоните (т.е. териториални корпуси, неприкачени към армия) не се прикачат към армии и се снабдяват дикретно от складовете в съответната провинция, т.е. за тях не се хаби логистичен потенциал.

Ред за даване на заповеди. Заповедите се издават към конкретна армия. В заповедта се уточнява какво се очаква да направи всяка от единиците в армията, т.е. армейския щаб, армейската снабдителна база и корпусите, включени в състава на армията. Възможните заповеди са шест: марш, настъпление, отбрана, реорганизация, резерв и транспортиране с вариации на настъплание - десант и форсиране. Конкретиката по заповедите ще можете да разгледате в последния раздел на тези правила, където е описан модела за провеждане на сухопътна война в играта.

3.6 Логистика
Снабдяването на единиците е едно от основните занимания на генералисимусите. Боеспособността на армията пряко зависи от задоволеността на нуждите й с необходимите продоволствие, боеприпаси и прочее предмети. В играта се отчитат два основни типа "снабдяване": храна, провизии и прочее предмети, необходими за ежедневното функциониране на всяка армия, обобщени в събирателното понятие "продоволствие" и необходимите по време на сражение боеприпаси и прочее предмети, които са разделени в две категории: пехотно бойно осигуряване (БПО) и артилерийско бойно осигуряване (БАО). Тези два типа боеприпаси се произвеждат от военната промишленост (чрез разход на единици военна продукция) и на следващия А-ход след производството им могат да се използват от армията. Продоволствието се поризвежда от гражданската промишленост, по-точно за него се изразходват "гражданска продукция" и селскостопански суровини.

3.6.1 Организация на снабдяването
Снабдяването се се организира по следната схема: след произведането на продоволстивето и двата типа боеприпаси, генералисимусът решава как да ги разпредели по наличните провинциални военни складове. В общия случай това разпределение не изисква хабене на транспортен потенциал. Разпределението може да се извършва само във военните складове на територията на метрополията по този начин. Ако снабдяване се разпределя към складове в колониите, то за тази цел се хаби морски транспортен потенциал (всяка единица позволява да се транспортират 200 абстрактни единици или "стоки").
Получените в складовете количества снабдяване се използват в рамките на оперативните ходове, за да се снабдяват единиците по време на война. Това снабдяване се извършва чрез армейските снабдителни бази. Първо снабдяването се получава в тях, след това те го разпределят към подчинените на армията военни единици.
Снабдяването винаги се извършва (т.е. изчислява от посредника) в началото на всеки оперативен ход, т.е. преди останалите военни действия.

3.6.1.1 Провинциални военни бази
Всяка провинция може да разполага с "провинциална военна база", т.е. общ склад, в който се събират всички предмети, употребявани от армията (целият реализиран в конкретна продукция военен промишлен потенциал). В рамките на всеки А-ход, независимо по време на война или мир, генералисимусът получава списък с цялото военно производство, реализирано на предишния А-ход и трябва да укаже кое в кой провинциален склад да отиде. .
Всеки провинциален военен склад си има складови възможности, които се определят от величината на военната инфраструктура (казармите) в дадената провинция. Всяка единица военна инфраструктура осигурява 250 единици складово пространство, т.е. провинция с ниво на развитие на военната инфраструктура 4, може да съхрани 1000 единици. В провинциите може да се трупат запаси и над възможностите за съхранение, но тогава е възможно да има загуби. Размерът им се определя от посредника.
Всяко количество снабдяване, разположено в даден провинциален склад към началото на определен А-ход е достъпно за да се използва за снабядване на единиците в рамките на трите оперативни хода на този А-ход. Това означава, че трябва внимателно да се планира производството и складирането на военни запаси.
Когато в дадена провинция е построена крепост се приема, че тя охранява всички военни запаси, разположени в провинцията. Тези складове винаги са разположени в центъра на провинцията.

3.6.1.2 Армейски снабдителни бази
Снабдяването на сухопътните военни единици (с едно изключение) се извършва от армейската снабдителна база. Всяка армия има една снабдителна база и единиците, които са прикачени към армията могат да се снабдяват само чрез нея. Всяка армейска снабдителна база (АСБ) в даден момент е свързана с един или повече провинциални военни складове. Това се посочва във военния файл. Тя може да получава снабдяване само от тези складове, с които е свързана. Свързването и прекъсването на връзка между АСБ и провинциален склад отнема един оперативен ход. Ако се зададе на ход Х е в сила от ход Х+1. Генералисимусът определя колко и какво снабдяване да се прехвърли от всеки провинциален склад във всяка армейска снабдителна база.
Снабдяването от провинциалните складове към АСБ винаги се заплаща или чрез сухопътен транспортен потенциал (Всяка единица транспортен потенциал позволява 100 единици снабдяване да бъде прехвърлено на 50 единици разстояние) или чрез морски или и двете. В случаите, когато не е отделен сухопътен транспортен потенциал или той се изчерпа, АСБ може да се снабдява за сметка на собствения си логистичен потенциал. Използвания за това потенциал е неутрализиран за дадения оперативен ход.
Снабдителни линии от провинциален военен склад към АСБ се наричат "стратегически снабдителни линии" и се проследяват по транспортна линия от центровете на посочените провинции до центъра на най-близката до армейската база провинция. Ако между снабдяващите складове и армейската база има морско разстояние, стратегическата снабдителна линия е морска и се използва търговски потенциал. Ако стратегическата снабдителна линия някъде преминава през гористо-блатиста местност, то тогава възможностите на сухопътния транспортен потенциал се намаляват съответно с 25% за гористо-блатиста местност и с 50% за планинска.
Изключение при снабдяването са гарнизоните на крепости - те се снабдяват директно от провинциалния склад на порвинцията, в която е крепостта.

3.6.1.3 Снабдяване в рамките на армията
Армейското снабдяване зависи от логистичните възможности на армейската база и от нейните запаси, както и от дистанцията между отделните армейски единици и армейската база. Единици, които са откъснати от базата си (пътят до нея е препречен от противникови единици) не могат да се снабдяват. Няма възможност една единица да бъде снабдявана от друга армейска база, първо трябва да се прехвърли към съответната армия, което отнема един оперативен ход.
Снабдителните линии между АСБ и отделните единици се наричат "оперативни снабдителни линии". В началото на всеки оперативен ход посредникът изчислява тяхната дължина, след това проверява какви заповеди за снабядване е дал генералисимусът. Последният определя колко и какви количества снабдяване да се прехвърлят от АСБ към всяка отделна единица - щаб или корпус.
Всяка армейска снабдителна база има "снабдителни възможности". Дължината на оперативната снабдителна линия ги определя - всяка логистична единица може да пренесе 10 единици снабдяване на 20 оперативни единици дистанция (ОЕД). Ако връзката е през гористо-блатиста местност, то това количетво пада на 6, ако е през планина - на 3. През зимата съответно е 8, 4 и 1. Ако дистанцията е до 20 единици, тогава няма проблем. Ако е над 20 то пренасяното се намалява със съответния процент. Снабядването се извършва от количествата, намиращи се в началото на оперативния ход (Оп-ход) в армейската база. Ако армейската база се придвижва в рамките на хода то възможностите й намаляват наполовина, както и ако е използвала част о топтенциала си за да се снабядва от провинциален склад, този потенциал е болкиран за оперативно снабядване. Логистичния потенциал на единиците се използва само за да "съдържа" снабдяване, което е на разположение на единицата, не за осъществяване на снабдяване от армейката база.
Количеството снабядване, което базата може да съдържа и придвижва със себе си е равно на 20 единици за всяка единица логистичен потенциал, която не е заета в снабдяване. Ще илюстрирам това с пример. Нека си представим армия Х, която е съставена от армейски щаб, четири пехотни корпуса и армейска база. Нека предположим, че армейската база съдържа 200 логистични единици и има на разположение 1000 единици снабядване. Това ще означава, че тя има само 150 останали единици за да пренася снабдяване. Нека предположим, че корпусите и щаба са съответно на 2, 9, 8, 12 и 15 единици разстояние в полеви условия и е зададено да се снабдят с 20, 100, 200, 50 и 40 единици снабдяване. Закръгляването е по стандартния принцип. Това ще изисква 1 логистични единици за щаба и по 6, 13, 4 и 3 логистични единици, т.е. ще заеме 27 единици от потенциала на базата общо. Това означава, че остават още 73 свободни единици за съхраняване на снабдяване.

3.6.2 Разход на снабдяване
В тази точка ще разгледаме разходът на снабдяване, защото генералисимусите трябва да имат идея колко снабядване използва всяка единица, за да могат да планират операциите си. Конкретните разходи на снабдяване зависи от две неща - от типа сражение и видовете участващ потенциал и от зададените норми на разход (само за артилерията).
Разходите са за тактическа фаза - шокова или огнева.
Всяка единица пехота хаби 0,1 БПО в настъпление, 0,3 БПО в отбрана и 0,05 БПО при разузнаване.
Всяка единица конница хаби 0,05 БПО в настъпление, 0,1 БПО в отбрана и 0,05 БПО при разузнаване.
Сапьорите хабят по 0,25 БПО при щурм на крепост за всяка тактическа фаза.
Всяка единица картечна пехота (картечници) хаби 1 БПО в настъпление и 4 БПО в отбрана.
Всяка единица пехотни оръдия хаби 6 БПО в настъпление и 3 БПО в отбрана.
Ефективността на артилерията зависи основно от възможностите й да изразходва боеприпаси. За всеки отделен корпус в оперативните заповеди за хода се определя норма на разход на боеприпаси между 1 и 10 (всяка единица определя 50% от стандартния разход). Стандартният разход е 1 БАО за лека артилерия и 2 БАО за тежка.
За обсадната артилерия не се определя стандартен разход, тя винаги хаби по 4 БАО.
Липсата на снабдяване в нужния обем се отразява пряко и процентно върху ефективната сила на единицата.
Снабдяването с "продоволствие" е необходимо за да се поддържат силите оперативни. ТО се отчита на оперативен ход, а не на "сражение" (тактическа фаза). Всяка единица има снабдителна норма на оперативен ход, като тя се определя от силата на единицата - всяка единица силов потенциал има нужда от 0,1 "продоволствие", с изключение на логистичните единици, които имат нужда от 0,2 единици "продоволствие". Недостигът на продоволствие води до ограничаване на ефективността в сражение и до намаляване на количеството оперативни точки, с котио ще разполага единицата.

3.7 Даване на заповеди във военно време
Както вече бе посочено, във военно време генералисимусът управлява армията. Управлението се извършва на две нива: чрез определяне на оперативни задачи и чрез управление на логистиката. Втората задача вече я описах в предходната точка, тя се извършва чрез армейските снабдителни бази и провинциалните военни складове, за нея не се отчита друго, освен организацията на армейските бази (влияе върху логистичните им възможности) и влиянието на логистичната доктрина и качество. Първата задача, обаче, все още е само частично описана и с нея ще се занимая в тази точка. Единственият друг фактор, които влияе е отдалечеността на армейската база от армейския щаб. Дистанцията между тези два елеменат на армията не бива да надхвърля десет ОЕД. В случаите, когато дистанцията е по-голяма за всяка единица над това разстояние има 2,5% загуба на ефективност от страна на базата, което означава, че ако разстоянието е повече от 50 ОЕД армейската база е напълно неефективна.
Във военно време генералисимусът управлява армиите си и всяка единица в тях като съставя заповеди, които се разпращат от генералния щаб към щаба на всяка армия и оттам към всяка отделна бойна единица (корпус). За да не се проследява и работи с командни точки и заповеди, което би усложнило системата (макар че за оперативна игра подобен подход е на място), потенциалът на ГЩ се използва като модификатор за общата ефективност. Определянето е на следния принцип. Първо се изчислява всяка армия, като за щаба и базата се броят по едно, първите два корпуса по 2, следващите два по 3 и всеки корпус над четири по 4. Една армия от четири корпуса ще има стойност 12. Армия с пет корпуса - 16. Армия с шест корпуса - 20 и така нататък. След това наличния потенциал на ГЩ се дели на броя армии и се получава стойност за всяка армия. Нека предположим, че дадена държава има десет армии и понетциал на ГЩ 100. Всяка държана има стойност за ефективност на ГЩ известан само за нея. Нека предположим, че пир тази ефективностат е 100%. За всяка армия се получава по 10 потенциал. Нека допуснем, че десетте армии имат стойност съответно 6, 9, 12, 12, 12, 9, 16, 20, 20, 9. Армиите, при които отделените точки надхвърлят сумата, ще получат доавка към ефективността Тези, при които е обратното ще имат намалена ефективност. Тези, при които стойностите са равни остават без промяна в ефективността. Добавката е с по 2% за всяка точка. Отнемането е с по 2,5% за всяка точка. В този случай стойностите са по армии +8%, +2%, -5%, -5%, +1%, -15%, -25%, -25%, +1%.
Заповедите се задават в съответната секция на файла и засягат всяка отделна армия и всички единици в нея. Може да се дава повече от една последователна заповед в случаите, когато се предполага, че едната заповед ще бъде изпълнена и след това ще останат още неизползвани оперативни точки на конкретната единица.

4. Военен модел (изчисляване на сражения)

В този раздел ще изложа в общи линии модела, по който ще се изчисляват сраженията. Целта ми е генералисимусите да получат представа за възможностите на армиите, които ще управляват и да научат коя характеристика какво представлява и как се определя ефективността на силите в сражение на принципно ниво. Но моделът няма да бъде изложен напълно, нито в детайли, защото искам да се запази оперделен елемент на неяснота, характерен и за реалността, в която пълководците също не са напълно наясно как ще се представят командваните от тях армии в сражение.

4.1 Характеристики на единиците
Използвам няколко различни числови характеристики за да симулирам реалиите на войната. Тези характеристики са достъпни за разглеждане във файла на всеки генералисимус, т.е. те ще ги познават за своите единици, за да могат да преценят какво могат да очакват от тях. Съответните характеристики на чуждите единици в общия случай не са достъпни и може да се добие някаква представа за тях единствено чрез разузнаване и в някои отношения в рамките на рапортите от собствените единици.

4.1.1 Организация
"Организация" е обобщен показател за степента на подреденост и управляемост на всяка единица, т.е. за това доколко ефективно могат да действат като едно цяло отделните й елементи в изпълнение на дадените заповеди. "Организацията" определя каква част от базовия силов потенциал ще участва в сражение. "Организацията" се предава чрез число, което представлява процент на способност. При стойност "100" силовият потенциал се реализира напълно. Под тази стойност той е намален със съответния процент и обратното над нея.

Нивото на организация зависи от много неща. На първо място от съотношението между сложността и размера на единицата и наличния командно-комуникационен потенциал, който се занимава с организирането и управлението й. Допълнително влияние има конкретната задача и състояние на единицата: единица, която почива, реорганизира се или се транспортира има много ниско ниво на организация; единица, извършваща марш има намалена организация за сметка на движението в колона и трудностите с поддържане на връзка между отделните й части; единица, която се отбранява или напада след съответната заповед има повишена организация.

4.1.2 Боен дух
С "боен дух" в модела обобщено представям писхическото състояние на персонала на една единица. От този показател зависи дали единицата ще може да предприема активни действия, а взаимното сравнение на бойния дух при сражения определя превъзходството на една единица над друга. Показателят се предава с целочислено число. Една стойност, която може да се смята за много добра е 100. Единици с боен дух под 50 най-вероятно няма да могат да изпълнят заповед за атака и ще имат проблеми с поведението по време на сражение. Единици с боен дух под 25 се смятат за деморализирани, т.е. ефективността им се намалява значително и поведенето им става трудно за контрол.

Нивото на бойния дух зависи от множество фактори. На първо място, значение има общата военна ситуация и степента на одобрение, която имат военните действия от населението на държавата. Върху бойния дух оказват значително влияние боевете и продължителното участие в активна кампания. Известно вляние върху нивото на бойния дух има специална характеристика ("дисциплина").

4.1.3 Изтощение
Това е оперативен показател, който се проследява за всяка единица отделно. Колкото по-дълго време единицата действа активно (като брой оперативни ходове), толкова повече се увеличава изтощението й. Изтощението намалява когато единицата не се използва активно или пък "почива" в тила. Влиянието на изтощението е в намаляване на общата ефективност на потенциала на единицата.

4.1.4 Боен опит
Бойният опит е характеристика на конкретна единица, която се добавя към качеството.

4.1.5 Силов потенциал
Вече разгледахме по-горе тази обща характеристика. Различните силови потенциали, от които е съставена единицата, определят нейния общ боен потенциал. За всеки тип потенциал има няколко стойности и модификатори, които определят реалната бойна ефективност за конкретната тактическа фаза. Те имат базови стойности, еднакви за всички армии и върху тях се наслага въздействието на доктрината и качеството. Всеки генералисимус ще може да разгледа тези показатели във файла си.

4.2 СРАЖЕНИЯ
Има няколко различни типа сражение, като те се отличават по това как се провеждат. Всяко сражение е съставено от отделни тактически фази. Всеки четири тактически фази отнемат една оперативна точка.

4.2.1 Тактически фази
Има няколко вида тактически фази и в тази точка ще ги разгледаме накратко.

4.2.1.1 Шокова фаза
В резултат от тази фаза се извършват реални промени в диспозицията на единиците, т.е. някоя може да настъпи, друга да отстъпи и прочее. В зависимост от случаите шоковата фаза може да е "директна" или "подготвена". В първия случай се изчисляват само бойните потенциали на пехотата и конницата. Във втория случай към тях се добавят и картечници и пехотни оръдия. Ако в рамките на сражението заедно с шоковата фаза се провежда и офанзивна огнева (дефанзивна огнева) фаза, то тогава се начисляват и кумулативните бонуси от артилерията. Загубите в шокова фаза се начисляват върху участващия потенциал (пехота и конница), а при втория и третия случай и отчасти върху поддържащия потенциал (картечници и пехотни оръдия). Съотношението е 75% към 25%.

4.2.1.2Огнева фаза
В огневите фази участват само пехотни оръдия, лека и тежка артилерия. При огневата фаза няма промени в диспозицията, а само се начисляват загуби. Има няколко типа огневи фази:

4.2.1.2.1 Артилерийска подготовка.
Артилерийската подготовка се провежда преди началото на офанзивна шокова фаза. Подготовката се провежда от атакуващата страна. Артилерийската подготовка се води по първия ешелон, т.е. загубите се начисляват върху целия потенциал на първия ешелон на отбраняващия се. 30% от огъня намалява полевата защита, 30% от огъня се разпределя върху огневите средства (картечници и пехотни оръдия), 15% върху бойния потенциал и 15% върху организацията и 10% върху бойния дух. Реалната ефективност е обвързана с разузнаването.

4.2.1.2.2 Офанзивна огнева поддръжка - в тази фаза участва леката и тежка артилерия. Огънят се води по втория ешелон на отбраната, т.е. по резервите, по артилерийския, логистичния и командно-комуникационен потенциал. Леката артилерия участва с 50% от силата си.

4.2.1.2.3 Дефанзивна огнева поддръжка - в тази фаза участва леката и тежка артилерия. Тази фаза (пир съответната доктрина) се провежда преди офанзивната шокова фаза. Тя е алтернативна на "артилерийски дуел". Огънят се води по първия ешелон на атаката.

4.2.1.2.4 Артилерийски дуел. Тази фаза е реактивна, т.е. се случва като реакция на другите три. В зависимост от доктрината тя може да заменя дефанзивната или офанзивна огнева поддръжка. Когато се включи като реакция, то тя се провежда едновременно с шоковата фаза.

4.2.1.3 Разузнавателна фаза.
Специфична фаза, която може да се проведе по всяко време. В зависимост от доктрината, всяка друга фаза може да се предшества от разузнавателна. В разузнавателната фаза определена част от бойния потенциал (пехота и конница) се заделя за разузнаване. Заделеният потенциал не участва в по-нататъшните шокови фази и не се смята при загубите от тях или огневите фази. Максимумът на отделените за разузнаване сили е 10% от първия ешелон. Отделените сили се сравняват с противниковите "прикриващи сили" (или "разузнаващи" ако става въпрос за насрещно сражение) и съотношението помежду им определя коя страна ще получи тактически бонуси и какви точно. В разузнавателната фаза има загуби и те се определят при насрещно сражение от съотношението на заделените за разузнаване сили, а при отбранително сражение нападащата страна понася допълнителни загуби от картечниците и пехотните оръдия на първия ешелон на отбраната.

4.2.1.4 Подготвителна фаза.
Тази фаза се провежда с цел да се подготвят силите за използване на огневите средства. Докато силите се движат те не могат да използват артилерията и огневите си средства. След подобна фаза огневите средства и артилерията могат да се използват.

4.2.1.5 Маневрена фаза
Тази фаза позволява да се промени концентрацията на силите между първата и втората линия (при отбрана) или между първата линия и резервите или пък да се промени концетрацията от походна в бойна.

4.2.1.6 Реорганизационна фаза
Тази фаза може да се проведе вместо всяка друга, но само при положение, че противникът не предлага шокова или огнева фаза. В подобни случаи реорганизацията е невъзможна. Целта на фазата е да се възстановят организацията и бойния дух.

4.2.2 Видове сражения и структура на фазите.
Във военния модел на играта се различават няколко типа въоръжен сблъсък, които се характеризират с различна структура на провеждане на фазите. Допълнително значение в случая има доктрината на всяка от участващите в сражението страни.

4.2.1.1 Насрещно сражение - двете военни сили влизат в сблъсък от марш, без някоя от тях да е заела отбранително разположение. Случва се когато двете групи изпълняват заповед за напредване или марш и маршрутите им на движение се припокрият. В зависимост от доктрината и от обстоятелствата, посредникът определя всяка от страните с каква тактическа фаза ще започне сражението. Възможните варианти са:

- двете страни провеждат шокова фаза. В този случай се изчислява резултата от фазите и се преминава към следващите тактически фази.

- двете страни провеждат разузнавателна фаза. В този случай се изчисляват разузнавателните фази и се преминава към следващите.

- едната страна провежда разузнавателна фаза, а другата - шокова. В този случай разузнавателните сили се изчисляват като шоков потенциали най-вероятно ще бъдат унищожени. За сметка на това сражението няма да достигне до първия ешелон на страната, отделила разузнавателни сили.

- едната страна провежда маневрена фаза, а другата - разузнавателна. Съответните страни получават "безплатно" бонусите от действията си.

- едната страна провежда маневрена фаза, а другата - шокова. В този случай имаме шокова фаза, при която страната, провеждаща маневрена фаза започва с тактически недостатък. Недостатъкът е такъв, че силите й се изчисляват по базов потенциал, а не по атакуващ.

- и двете страни провеждат маневрени фази. И двете страни получават преимуществата на маневрената фаза.

Особеността на насрещното сражение е в това, че за да се проведе нещо друго, освен шокова фаза, е необходима подготовка. Шоковата фаза може да е само "директна" - за останалите два типа е необходима маневрена/подготвителна фаза.

4.2.1.2 Отбранително сражение - едната военна сила е заела отбранителна позиция (изпълнява командна за "отбрана"), другата предприема настъпление. Отбранителното сражение има две основни вариации: правилно и с обърнат фронт. При отбранителното сражение (което е "настъпателно" за опонента), отбраняващата се и настъпващата страна са подготвени (разбира се, нивото на готовност зависи от отделеното за това време в оперативни точки) и съответно шоковите фази са винаги "подготвени". Самото сражение се провежда по инициатива на настъпващата страна, така че тя поначало задава разпределението на фазите. В зависимост от желанието си тя може да започне с разузнавателна фаза, след това с артилерийска подготвителна фаза, с артилерийски дуел и с шокова фаза (и офанзивна артилерийска поддръжка или артилерийски дуел).
Сражение с обърнат фронт има когато дадена отбранителна позиция се атакува от повече от едно направления. Особеностите на географския модел на играта са такива, че позиция на границата на една провинция може да бъде нападната само от две направления - по фронта и в тила. Позиция в центъра на провинцията може да бъде нападната от много направления. Без значение на това от колко направления се извършва нападението, когато са две или повече се приема, че имаме сражение с обърнат фронт. В този случай отстъплението за отбраняващите се е невъзможно ако позицията е на границата между две провинции и е възможно ако е в центъра на провинцията и има неприкрит вектор за отстъпление (по който не се извършва нападение). Освен това настъпленията в тил, т.е. всички, без това, което се пада по фронта на единицата (посоката, в която тя е обърната) се провеждат със значителен тактически бонус от 50% към бойния потенциал, 25% към огневия потенциал и съответно 25% към организацията и бойния дух.
При задаване на заповед за отбрана трябва да се има предвид разликата между отбрана по граница на порвинция и отбрана в център на провинция. В първия случай фронтът е ясен и няма нужда да се уточнява. Във вторият случай фронтовете са толкова, колкото са и връзките между центъра на провинцията и границите й. Тогава задължително трябва да се посочва по кои фронтове се води отбраната и потенциалът се разперделя поравно между тях. По останалите връзки няма отбрана и те се водят "тил" за единицата.

Това са двата основни типа полево сражение. Освен тях има и специфични типове сражение:

4.2.1.3 Преследване.
Преследването е специфичен тип сражение, който може да се случи след полево сражение, ако едната страна е предприела отстъпление. Преследването се изчислява оперативно и може да доведе или не до сражение. Сражението е винаги неподготвена шокова фаза.

4.2.1.4 Превземане на крепост.
В играта има крепости - те представляват укрепени райони, винаги разположени в центъра на провинцията. Функциите на крепостите са две. Те охраняват военните припаси в провинцията, т.е. първо трябва да се превземе крепостта, за да може да се присвоят или унищожат припасите. Крепостта блокира транспортните възможности на провинцията, т..е за да може да се използва за оперативен транспорт крепостта трябва да бъде превзета. Крепостите може да се "обсаждат" или да се "щурмуват". В първия случай се оставя определено количество военни единици, които блокират крепостта, т.е. гарнизона на крепостта за да възобнови връзката си с външния свят, първо трябва да проведе нападателно сражение срещу тях. Във втория случай крепостта се щурмува, т.е. гарнизонът й се напада. При нападение на крепост може да се проведе директен щурм - т.е. поддържана шокова фаза или да се разруши крепостта с артилерия. В този случай решаващо значение има количеството артилерия, особено обсадна, с която разполагат нападателите.
Характеристиките на крепостите са ниво на развитие и брой фортове. Нивото на развитие задава "силата" на крепостта и е делител за огневата мощ на нападащите. Броя фортове определя колко сражения са необходими, за да бъде превзета крепостта - за всеки форт се води отделно сражение. Същевременно гарнизонът на крепостта (с изключение на артилерията му) се разпределя по равно между броя фортове в началото на сражението, а остатъците от гарнизоните на преодолените фортове се "вливат" към гарнизона на оставащите.
В артилерийската атака на крепост участват само леката и тежката артилерия и обсадната артилерия. Огневия потенциал на леката артилерия се дели на 4, огневи потенциал на тежката - на две. Обсадната артилерия има само едно предназначение. То е да участва в разрушаване на крепост. Огневия потенциал на обсадната артилерия е 80 или единица обсадна артилерия при обсада на крепост се равнява на почти 10 единици тежка артилерия. Или на почти 18 единици лека артилерия.
При решение да се разруши крепостта с артилерийски огън, ако гарнизонът на свой ред разполага с артилерийски средства първо се изчислява фаза на артилерийски дуел, след това огнева фаза и така се редуват.
При дуелната фаза потенциалът на нападащата артилерия се дели на нивото на крепостта. Неутрализираните и унищожени артилерийски средства не участват в последващата артилерийска фаза.
Целта на всяка артилерийска фаза е унищожаването на крепостта. Крепостта се унищожава форт след форт, т.е. за всеки форт се употребява минимум една тактическа фаза. Реалното количество зависи от огневата мощ. След унищожаването на всеки форт от крепостта има вероятност нивото й да падне с единица. Вероятността е 10% +1% за всяка единица обсадна артилерия.
Времето за унищожаване на форта се определя от неговата издръжливост. Издръжливостта на един форт е равна на 200 плюс 10 по нивото на крепостта. Нанесената повреда е равна на артилерийски потенциал (разделен на нивото на крепостта). Повредата се разпределя по следния начин - 75% върху форта и 25% върху гарнизона му. Загубите се отчитат равномерно от гарнизона, като за целта ефективния му потенциал се умножава по 1+нивото на крепостта. Щурм на крепост също е възможен, като отново се провежда поред срещу всеки форт. В щурма участва само пехотния потенциал и инженерния потенциал (сапьорите), като се използва щурмовите им модификатори, както и кумулативни бонуси от наличната артилерия (използват се кумулативните бонуси за щурм). Всяка фаза на щурм може да завърши с или без успех. Успехът се определя от съотношението на силите. Загубите на щурмуващите са много големи, освен при успех.

4.2.1.5 Оперативно разузнаване
Оперативното разузнаване е специфичен тип оперативна дейност, която може да се извършва само то кавалерийски корпуси и от авиация (виж пета точка). За целта има отделен тип "заповед", в нея се посочва "посока" на разузнаването - конкретена провинция или провинции. Кавалерийският корпус се придвижва в зададнета посока и "пътем" провежда раззунаване по всички направления, тръгващи от тези провинции. Дълбочината на оперативното разузнаване се определя от разположението на силите на противника - отбранителна линия или настъпващ противник "прекъсват" оперативното разузнаване по съответното направление. Оперативното разузнаване винаги отнема целия ход на кавалерийкия корпус. Ако в дадена посока няма противникови сили, то дълбочината на разузнаването е равна на 60 единици оперативно разстояние - провинции, котио влизат в този обсег се разузнават напълно. Получените от разузнаването сведения се дават на генералисимуса преди да зададе заповедите за следващия ход.
Има две основни средства за да се противодейства на такъв тип разузнаване - плътно заети отбарнителни линии и собстевни кавалерийски корпуси. Собствен корпус, който провежда оперативно разузнаване служи като "завеса" за противниковите корпуси. Загубите при подобни операции са сравнително малки и се определят от посредника, като никога не надхвърлят 10% от кавалерийската сила на корпуса. В началото на следващия ход корпусът, провеждащ оперативно разузнаване ще се е върнал на позицията, от която е започнал разузнаването.

4.2.1.6 Рейд
Рейдът е особен тип оперативно действие, присъщо само на кавалерийските корпуси. Когато се дава такава заповед се посочва център на конкретна провинция, като силите на корпуса се разпределят по всички направелния, тръгващи от центъра на тази провинция и проследяват връзките й към други провинции. Заповедта отнема цял оперативен ход, в края на хода корпусът е в центъра на съответната провинция. Навсякъде, където срещнат "оперативна снабдителна линиЯ4 или пък "стартегическа снабдителна линия", тя се прекъсва и противникът понася съответните загуби от невъзможността да поддържа по тази линия снабдяване и в логистични единици и транспорт. Ако в дадено направление бъдат установени противникови единици, то по това напревление не се извършва рейд. Ако бъдат срещанти кавалерийски единици на противника се стига до сражение. При рейд се заменя кавалерийска сила за възможност да бъде прекъснато снабдяването на портивникови сили.

4.2.2 Определяне на поредността на фазите в сражение.
Последователността на фазите се определя от посредник. Основно значение при това има доктрината на всеки генералисимус. При неясни положения посредникът хвърля зар за да определи как полевия командир ще подреди фазите в сражението или пък дали ще предприеме настъпление, контраатака или пък войската му ще се обърне в бягство. При определяне на резултата от хвърлянето на зар основно значение има отново доктрината и по-специално качествата агресивност, предпазвливост и инициативност.
Инициативност. При сражение се сравнява инициативността на единиците (т.е. доктрината по качеството). Ако участва повече от една единица се използва усреднена инициативност (т.е. количество командно-комуникационен потенциал по качество по доктрина за всяка единица, разделено на сбора на потенциала). Посредникът сравнява инициативността на двете страни. Тази, която има по-висока стойност печели тактически бонус и свободни тактически фази. За всяка единица разлика съответната страна получава 1% тактически бонус, за всеки 20% разлика получава по една свободна тактическа фаза. Свободна означава, че тази фаза остава "празна" за противника, освен ако се използва за шокова атака ( в този случай ще има отговор от противника) или пък за артилерийски обстрел (може да се провокира дуелна фаза). Командирите с по-висока инициативност освен това е по-вероятно да предпиремат оперделено действе "на своя глава". За висока се приема инициативност над 5 единици.
Агресивност. Освен тактическите бонуси при настъпление, агресивността се използва за да се определи дали единицата ще предпиреме агресивно действие, т.е. ще нападне в неясна ситуация. Предпазливостта има същото значение, но се отнася до избирането на предпазливи десйтвия в неясна ситуация, т.е. отстъпление или заемане на отбрана, вместо движение или атака. При хвърлянето на зар посредникът хвърля по един з6 за предпазливост и агресивност и използва разликата между агресивност и предпазливост за да модифицира резултата.

4.3 Оперативни точки
Всяка единица в началото на всеки оперативен ход получава определен брой оперативни точки. Оперативната точка е мярка за действията, които дадената единица може да извърши в рамките на хода. Въпреки, че (естествено) всички военни единици действат в рамките на общо време, разликите в ефективността на командване и в организацията водят и до разлика в нещата, които една единица може да извърши в рамките на времето на хода. Стандартно всяка единица получава по 6 оперативни точки всеки ход. Реалното количество се определя от посредника и зависи от няколко фактора - организацията на единицата, бойния й дух и ефективността на командването на армията. Концепцията за оперативните точки е много съществена, защото чрез тях посредника изчислява какво успяват да свършат единиците за един оперативен ход.

4.4 Случайните фактори в сражение
Във всяко сражение определена роля играят случайни фактори, котио не могат да се отчетат от модела. За тази цел съм въвел малък случаен фактор, който се добавя ктъм ефективния боен потенциал на всяка страна. Величината на случайаността се определя от съотношението на потенциалите. При равно съотношение или отклоняване в пределите на 10% от потенциала случайният фактор е 30%. При разлика между 10% и 25% случайният фактор е 20%. При разлика между 25% и 50% случайният фактор е 10%. При разлика между 50% и 99% случайният фактор е 5%. При над 100% разлика в потенциалите няма случаен фактор.

4.5 Определяне на резултат от сражение
В резултат на сражение е възможно нападащия да завладее нападаната позиция и да я заеме, а отбраняващия се да оттстъпи или ако няма накъде да остъпи - да се предаде. След това при наличие на още оперативни точки може да настъпи преследване, кактои обратното - при неуспешно настъпление да последва контраатака. Посредникът определя какво точно ще се случи с помощта на доктрината и на зар.

4.6 Определяне на загуби
Определянето на загубите в сражение се извършва като се сравняват ефективните бойни потенциали и съотношението дава процентните нива на загубите по таблица. Таблицата и принципите не са известни на играчите, но в общия случай атакуващия винаги понася по-големи загуби, освен ако атаката не е успешна и не последва фаза на преследване. Отбраняващия се понася процентни загуби от тези на атакуващия. Изключения от това правило са случаите, когато съотношението на силите е твърде много в полза на атакуващия или на отбраняващия се. При съотношения над два пъти за отбраняващите се атаката се порваля задължително със служебни 25% загуби. При съотношения над три пъти в полза на атакуващия загубите се начисляват обратно, като нападащия понася порценти загуби от тези на отбраняващия се. Освен чисто физически загуби, изразяващи се в загуба на потенциал, единиците губят организация и боен дух.

5. Авиация

В тази секция ще разгледаме всичко, свързано с авиацията в играта. Историческия контекст на играта изисква присъствие на авиационни сили. Но за него е характерно, че мястото на авиацията не се разбира добре, а използването й, особено в началото е спорадично. Опитал съм се максимално да опростя нещата, като същевременно запазя известан реалистичност.

5.1 Представяне на авиацията в игровия модел
За да избегна излишното усложняване използвам в играта един "тип" авиация, просто назована "авиация". Авиацията се "прикача" само към армейските щабове, като максималното количество авиационна сила, която може да се прикачи към армейски щаб е 10 единици. Съответно по този начин количеството авиация се ограничава от броя армии.
Тъй като дори и в този ранен период от развитието на авиацията се наблюдава съответната тактическа специализация, която има и своите технически измерения, няма как да пренебрегна този елемента, затова съм го включил по определен начин. Всяка армия може да има "авиационна служба". За да има авиация, трябва задължително да има подобан служба. Чрез нея се определят техническите възможности на "авиационната сила", а следователно и тактическото и оперативното й приложение. Това се прави като се разпределят "тактико-технически точки" между няколко категории. Нови точки се получават като се развиват авиационни технологии. Категориите са следните:

- тактическо разузнаване, артилерийско коригиран, комуникация - всяка точка увеличава с 5% потенциала при осъществяване на тактическа поддръжка.

- бомбардировъчни мисии - всяка точка увеличава с 1% потенциала при мисия по комуникациите..

- щурмови мисии - всяка точка увеличава с 2% потенциала при осъществяване на огнева поддръжка.

- изтребителни възможности - всяка точка увеличава с 4% потенциала при изтребителни мисии и с 2% при ескортни.

- обсег на действие - всяка точка увеличава с 1 оперативния обсег.

- организация и управление - всяка точка увеличава с 1 авиационната сила, котяо може да се добавя към армейски щаб.

"Авиационната служба" на всяка държава има определен начален състав от командно-щабен потенциал. Тя е създадена към генералния щаб и съответно се разполага в столицата на държавата, може да се каже, че е "служба" към генералния щаб. В зависимост от вложения в нея командно-щабен потенциал се определя и максималното количество авиация, с която армията може да разполага - всяка единица персонал позволява поддръжката на 5 единици авиационна сила. Т.е. ако имате десет армии и към всяка от тях авиационна единица от 10 сила, ще ви трябва авиационна служба с 20 единци командно-щабен персонал.

5.2 Логистика
Всяка единица авиационна сила се нуждае от 10 единици снабдяване за всеки А-ход и допълнително от 2 артилерийско бойно осигуряване за всяка бомбардировъчна или щурмова мисия и от 1 пехотно бойно осигуряване за всяка друга мисия. Снабдяването се осъществява чрез армейските снабдителни бази.
Допълнително авиационната сила се издържа и чрез заплащане на финансови средства за всеки А-ход. Всяка единица авиационна сила струва 20 ФС за всеки оперативен ход докато се намира на активна полева служба (т.е. във военно време).

5.3 Бойно управление - мисии
Авиационната сила на армията се управлява като отделна единица. За всеки отделен оперативен ход авиационната единица получава определен брой оперативни точки - нормално - 12. На авиационната единица се задават мисии, всяка мисия отнема определено количество оперативни точки. Възможните мисии са:

- тактическа подкрепа - отнема целия ход. Авиационната единица се "прикрепя" към един или повече корпуса. Ефективността зависи от съотношението между авиационна сила и ширина на локацията, котяо корупсите заемат в даден момент. Авиационната единица провежда тактическо разузнаване и подпомага коректирането на артилерийския огън. Това означава, че в резултат на мисията тактическите действия на съответната групировка от единици получават съответното усилване под формата на модификатори към тактическия бонус и ефективността на артилерията.

- щурмова поддръжка - отнема 1 оперативна точка. Авиационната единица действа в конкретна локация, като извършва нападения срещу огневите средства на портивника в съответната локация.

- бомбардировъчен рейд - отнема 2 оперативни точки. Авиационната единица действа по конкретна локация в провинция или пък разпределя силите си между няколко локации. Нападат се комуникационните линии в съответните локации и противникови единици, ако такива има там. Нападенията в този случай са срещу логистичния и командно-комуникационен потенциал.

- изтребително прикритие - отнема цял ход. Авиационната единица се прикрепя към конкретна единица или единици, принадлежащи към армията и ги прикрива от въздушни нападения.

- оперативно разузнаване - отнема 6 оперативни единици. Авиационната единица разузнава определена провинция. В отчета за хода генералисимусите получават донесения за откритите вражески сили.

Оперативният обсег на авиацията е важен фактор при определяне на мисиите. Трябва да се помни, че той се отчита от местоположението на армейския щаб, където винаги е разположена авиационната единица. Авиационни мисии могат да се изпълняват на разстояния, котио не надхвърлят двойно оперативния й обсег. Когато целта надхвърля оперативния обсег това води до намаляване на ефективността на авиацията и до увеличаване на цената на мисията в оперативни точки.

В заключение искам да напомня, че авиацията е спомагателно средство в играта. В началото на играта тя е слабо развита. След влагане на голямо количество средства тя може да се развие до пълноценен помощник на сухопътните сили, но не бива да се разчита твърде много на нея.

За контакти по въпроси, свързани с "Хегемония 1915": histwrkshp@abv.bg
За контакти с екипа на Историческа работилница: istoricheska_rabotilnitsa@abv.bg