"Хегемония 1915" - Германия

Провинции

Таблица 1 - Провинции
име на провинция	индекс	тип провинция	разпределение на населението	претенции към провинцията
Берлин	ГЕ1	столица	100% немско	няма
Саксония	ГЕ2	метрополия	90% немско, 10% австрийско	Австрия (спорна провинция)
Вестфалия	ГЕ3	метрополия	75% немско, 15% чехи, 5% австрийско, 5% поляци	Австрия, Русия (спорна провинция)
Дрезден	ГЕ4	метрополия	90% немско, 10% поляци	Русия (спорна провинция)
Елбинг	ГЕ5	метрополия	100% немско	няма
Силезия	ГЕ6	метрополия	80% немско, 20% полско	Русия (спорна провинция)
Кьонигсберг	ГЕ7	метрополия	70% немско, 25% полско, 5% руско	Русия (спорна провинция)
Данциг	ГЕ8	метрополия	50% немско, 50% полско	Русия (спорна провинция)
Померания	ГЕ9	метрополия	85% немско, 15% полско	Русия (спорна провинция)
Прусия	ГЕ10	метрополия	100% немско	няма
Швабия	ГЕ11	метрополия	100% немско	няма
Хамбург	ГЕ12	метрополия	100% немско	няма
Шлезвиг-Холщайн	ГЕ13	метрополия	100% немско	няма
Кил	ГЕ14	метрополия	90% немско, 10% белгийско	Франция и Белгия (спорна провинция)
Франкфурт	ГЕ15	метрополия	95% немско, 5% френско	Франция (спорна провинция)
Хановер	ГЕ16	метрополия	100% немско	няма
Рур	ГЕ17	метрополия	95% немско, 5% френско	Франция (спорна провинция)
Тюрингия	ГЕ18	метрополия	100% немско	няма
Бавария	ГЕ19	метрополия	80% немско, 15% австрийско, 5% френско	Австрия, Франция (спорна провинция)
Мюнхен	ГЕ20	метрополия	85% немско, 15% австрийско	Австрия(спорна провинция)
Корсика	АМ1	колония	60% островно, 15% френско, 10% италианско, 5% испанско, 5% английско, 5% немско	Франция, Италия, Испания, Англия (спорна провинция)
Зеландия	КМ1	колония	30% немско, 25% нидерландско, 15% френско, 10% италианско, 10% испанско, 10% английско	Нидерландия, Франция, Италия, Испания, Англия (спорна провинция)
Юта	СА14	колония	50% северноамериканци, 20% немско, 10% английско, 10% испанско, 10% италианско	Англия, Испания, Италия (спорна провинция)
Аризона	СА16	колония	65% северноамериканци, 15% немско, 10% английско, 5% френско, 5% испанско	Англия, Франция, Испания (спорна провинция)
Самоа	ТО7	колония	90% островитяни, 10% немско	няма
Бразилия	ЮА4	колония	60% южноамериканци, 20% испанци, 15% немци, 5% италианци	Ипания, Италия (спорна провинция)
Парагвай	ЮА8	колония	80% южноамериканци, 10% испанци, 5% немци, 5% португалци	Ипания, Португалия (спорна провинция)
Борнео	ИО5	колония	90% южноамериканци, 5% немци, 5% турци	Турция, Англия (спорна провинция)
Мадрас	ИН6	колония	80% индийци, 5% немци, 5% англичани, 5% португалци, 5% турци	Англия, Турция, Португалия, Франция (спорна провинция)
Тимор	КрМ1	колония	90% островитяни, 5% немци, 5% англичани	Англия, Франция (спорна провинция)

Политически сили

Вътрешната политика на държавата от създаването й насам е разделена между две основни направления - континентално развитие и морско колониално развитие. Към това са се добавяли в началото и проблемите с културните различия между отделните държави, обединени под короната на кайзера. Към момента в империята действат следните политически сили:

1. Германско колониално общество (ГКО)
Доста влиятелна политическа сила, стреми се да превърне Германия в голяма колониална империя. Едни от основните поддръжници на програмата за създаванен на голям и силен военен фрлот, в когото виждат гарант за съществуването на лелеяната от тях империя в бурните води на международния живот (все по-бурни напоследък, според тях). В някои отношения са близки с търговската партия. Опитват се да подбудят повече германци да се преселят в колониалните владения, за да подсилят етническия елемент и фундамента на немското господство там. Поради това като естествени противници на Германската империя разглеждат Англия, Франция и Испания; на второ място са Италия, Япония и Турция, които в зависимост от случая се възприемат като съперници (те също се стремят да развият собствените си колониални империи) или като евентуални временни съюзници срещу мощта на Англия. По отношение на континенталните дела колониалното общество е по-сдържано и се опитва да намали субсидиите за армията, за да увеличи тези за флота и същевременно те смятат, че е необходим съюз с Австиря и Русия, които ще гарантира континенталното положение на Германия, както и неприкосновеността на националните й територии. Склонни са да търсят компромис с франция по териториалните на континента спорове (под "компромис" се разбира запазване на статуквото), за да постигнат евентуален съюз срещу Англия (на първо място търговски).
Може да се каже, че тази партия не е твърде силна, ползва се с ограничена поддръжка от населенето на империята, най-вече в провинциите, разполагащи с големи присатнища и в колониите.

2. Германска търговска партия (ГТП)
Сравнително нова политическа сила, изразител на интересите на едрата търговия. По въпроса за военния флот е донякъде поддръжник на интересите на ГКО, макар че те биха предпочели да се стигне до общо споразумение за морските въоръжения, което да ограничи надпреварата, започнала още от края на предходния век и "изпиваща" средствата на всяка нация, за да може повече средства да се пренасочат към развитие на индустрията и строеж на по-големи търговски флотилии. Дейците на партията смятат, че всяка голяма война е зло в икономически смисъл и се стремят да поддържат както мир в моретата (за да не се нарушават търговските връзки), така и мир на континента, за да се предпазят разрастващите се инудстриални предприятия. Може да се каже, че основният им интерес е от създаване на система за сигурност, основана на взаимни гаранции, съчетана с договорености, регулиращи териториалните въпроси в Евразия, и в моретата - такова те виждат морско сопразумение за ограничаване на морските въоръжения. По отношение на последното те смятат, че съотношението между морските флоти на Англия/Япония и Германия трябва да е 10 към 7, а с останалите държави едно към едно.
Популярността на партията не е голяма, а и базата й е много ограничена - главно до Шлезвиг-Холщайн, Кил, Дрезден и Хамбург и то в средите на търговците и част от индустриалците.

3. Германска промишлена партия (ГПП)
Тази политическа сила отразява интересите на едрата и средна индустрия - т.е., повече и повече суровини. Идеята на партията е, че Германската империя трябва да стане континентален хегемон преди всичко чрез икономически средства, т.е. като разширява пазарите си за сметка на Русия и Турция, заменяйки техните евтини суровини за своята промишлена продукция, след което на тази база да разшири качеството на производството и да задмине Англия, Италия и Франция. Подобно на ГТП и ГПП се стреми към мирно развитие, но за разлика от нея тя подкрепя развитието на сухопътните сили в ущърб на флота. Причината за последното са интересите на едрите промишлени магнати от големите поръчки на въоръжение за армията. Разбира се, от поръчките на флота те биха могил да спечелят също толкова, но това влиза донякъде в разрез с политическите им идеи, според които флота е "ненужен разкош".
Партията е сравнително силна в традиционните промишелни райони - Франкфурт, Рур.

4. Германска юнкерска партия (ГЮП)
Юнкерското движение обединява земевладелците и фермери-колонисти от Прусия, особено от източните й провинции, като след обединяването на държавата постепенно започва да включва в редовете си (макар и бавно и трудно) и земевладелци от дурги аграрни провинции. От край време юнкерите възприемат всякакви колонии, флот и стремежи към отвъдморски владения като "непростима глупост" и "ненужно пилеене на средства". За тях единствената истинска възможност за разширение е на изток - към и за сметка на Русия, която те възприемат като традиционен противник (с когото има много териториални спорове на изток). Подобни, макар и в по-мека форма са настроенията им към Австрия и Турция. Отделен е случаят с Франция, с която има териториални спорове на изток. Те смятат, че французите трябва да се боят от силата на "немското оръжие", за да се запазят сегашните граници. Те виждат единствена опора на реда в страната и на мечтата си за континенталан хегемония в армията и основният им стремеж е да я направят колкото се може по-силна. По отношение на стремежите си към вътрешно, в противовес на външното развитие, те намират известна почва за сближаване с промишлената партия. Гледат с недоверие на всякакви нововъведения и особено на посегателствата върху традиционния ред и имперската власт. В това отношение са ултраконсерватори.
Партията обхваща преди всичко пруските провинции.

5. Германска национал-прогресивна партия (ГНПП)
Нова и бързо набираща сила политическа партия, която поставя националният интегритет и единство над всичко останало. "Германия за германците" и "Евразия, предопределена да бъде водена от Германия" са техните лозунги. Ползват се широко с поддръжката на средната класа и на голяма част от низшата класа. Борят се за силна армия и са вероятно най-агресивната в континентален смисъл фракция в политическия живот на Германската империя. Разглеждат колониите като нещо странично, поради което и отношението им към флота е по-резервирано, макар че като всички прекаляващи с партриотизма са склонни на небалансиран ентусиазъм, базиран на "славата на немския флаг", котяо разнася флота, а в случаите, когато се притеснява немското колониално население са склонни на също толкова крайни постъпки.
Ползват се с постоянно нарастваща популярност, дължаща се в не малка степен на образуването на нови "общества", осигуряващи повече социални възможности и достъп до инфраструкутра на нисшите и средните класи. Разглеждат аристокрацията (но не и кайзера) като свои противници.

6. Германска социал-демократична партия (ГСДП)
Сравнително силна и умерена политическа партия, в която са представени хора от различни социални кръгове (макар и рядко от висшите). Стремят се изцяло към развитие навътре и увеличаване на влиянието на партиите и парламента спрямо това на кайзера и правителството му, както и към увеличаване на вътрешните свободи. Отделно се опитват да прокарат широка социална програма за равностойно преразпределяне на социалната инфраструктура, насочена към средната класа и най-вече към низшите класи. Подкрепата за тази партия не е малка, но членовете й като цяло не са много активни, защото по-радикализираните елементи отиват към национал-прогресивната партия и към социал-революционерите.

Освен тези шест ясно изразени политически сили, в германската вътрешна политика съществуват и още три, макар и не толкова добре структурирани (или пък ясно представени). Това са:
- Кайзеровото общество - популярно предимно сред новата имперска бюрокрация (възприемаща себе си като немски елит), стреми се към запазване на статуквото в Германия като монархия и е в услуга на идеите на кайзера, които в дадения момент са насочени към флота и колониите. Новият елит, разбира се, е съставен от конформисти, котио ще подкрепят винаги мнението на правителството, каквото и да е то.
Относителната им политическа сила е около 7.
- Армията - традиционна сила в политическото пространство, макар и стремяща се никога да не десйтва директно. Тя клони към юнкерската партия, но със създаването на една професионална политическа каста започва да има собстевни стремежи и мнения, опитвайки се да наложи на държавата виждането на военните за приоритетите на националната сигурност.
Спрямо армията е трудно да се говори за "политическа сила" (тя е традиционно аполитичена), по-скоро за влияние, което може да се равнява на до 5 единици в оперделени случаи.
- Социал-революционерите . Тази малка група от "бандити и размирници", както биха се изразили в повечето случаи вестниците, от поне 50-60 години "тормозят" държавите в Евразия. Макар и в повечето случаи да са конспиративни организации, забранени от официалната власт, те неизменно намират привърженици както сред социалните низини по обясними причини, така и сред интелигенцията. Влиянието им е сравнително слабо, но то се "просмуква" и чрез различните професионални организации, особено на промишлените работници и е възможно само да нараства. Те се борят за промяна на установения ред, срещу монархията и едрата частна собственост и се опитват да осъществят различни (според случая и организацията) радикални социални утопични идеи, обещаващи да разрешат различни непреодолими социални портиворечия.
Политическа сила нямат дотолкова, доколкото са забранени.

Таблица 2 - Партии и приблизително отношение към външната политика
име на партия	тип партия	приблизително отношение към външната политика	относителна политическа сила
Германско колониално общество (ГКО)	локално-класова	Австрия - нормално Англия - много лошо Испания - неутрално Италия - неутрално Русия - добро Турция - добро Франция - нормално Япония - лошо	8-15
Германска търговска партия (ГТП)	локално-класова	Австрия - много добро Англия - враждебно Испания - нормално Италия - нормално Русия - приятелско Турция - приятелско Франция - почти неутрално Япония - лошо	10-18
Германска промишлена партия (ГПП)	локално-класова	Австрия - лошо Англия - неутрално Испания - добро Италия - добро Русия - сравнително добро Турция - много добро Франция - неутрално Япония - неутрално	15-25
Германска юнкерска партия (ГЮП)	локално-класова	Австрия - лошо Англия - нормално Испания - неутрално Италия - добро Русия - лошо Турция - неутрално Франция - лошо Япония - много добро	40
Германска национал-прогресивна партия (ГНПП)	локално-класова	Австрия - приятелско Англия - лошо Испания - добро Италия - нормално Русия - враждебно Турция - добро Франция - враждебно Япония - много добро	20-30
Германска социал-демократична партия (ГСДП)	локално-класова	Австрия - добро Англия - добро Испания - нормално Италия - нормално Русия - лошо Турция - лошо Франция - неутрално Япония - лошо	5-20

Германците се възприемат като цивилизовани и съответно, носители на особена част от духа на европейската цивилизация. Общо взето се стремят към организираност и дисциплина и макар социалната им чувстивтелност да е сравнително висока, са склонни да се подчиняват на решенията на властта, водени от съображението, че това е необходимо, за да се поддържа реда. Традиционно има известен афинитет към френската култура сред интелигенцията им. Към Австрия се отнасят като към сроден народ, но на държавата често се гледа като на ненужно второ обединение на все същите немци. На Русия се гледа като на "тъмна" и в известен сисъл неорганизирана и "варварска" страна. Отношението към Турция е сходон с това към Русия, но е "подправено" от известен "романтизъм" на ориента. На Япония се гледа с известна симпатия. Към ангиля и населението й немците изпитват известен респект, както и определено чувство на "родство". Което не пречи повечето политически сили да имат негативно отношение към Английската империя главно по икономически и политически подбуди.

Информационна политика на правителството.
Свобода на национална размяна на информация: свободен;
Свобода на размяна на информация между вътрешния информационен пазар и външните: свободен;

Дипломация

Действащи договори:

Съюз на Тримата императори (Австрия, Русия, Германия)
тип: безсрочен
условия за промяна или прекратяване: предизвестие от три А-хода
смисъл: трите страни се задължавата да си оказват подкрепа при вътрешни размирици от революционен характер. ПОети са неопределени задължения за военна подкрепа при нападение от страна, неучастваща в договореността, но с усолвието, че това става при изрична липса на други задължения.

Двустранно отбранително споразумение с Турция
тип: десет години (срокът изтича 1915 година, четвърти А-ход)
условия за промяна или прекратяване: два А-хода
смисъл: всяка от страните по споразумението се задължава да обяви война на трета страна, ако тя извърши агресия срещу някоя от двете. Няма уточнения за размера на помощта.

Двустранен отбранителен договор с Австрия
тип: двадесет години (срокът изтича 1916 година, четвърти А-ход)
условия за промяна или прекратяване: след изрични преговори, минимум пердизвестие от един А-ход
смисъл: всяка от страните по споразумението се задължава да обяви война на трета страна, ако тя извърши агресия срещу някоя от двете. Няма уточнения за размера на помощта. При обмисляне на собствена агресия на война трябва да има предварителна уговорка между двете държави, за да се постигнат съвместни действия. Възможен противник - Русия или Франция.

Двустранно споразумение с Италия
тип: безсрочен
условия за промяна или прекратяване: един А-ход
смисъл: Споразумение за оказване на военна и и кономическа помощ при поискване (уточнява се в този момент). Търговско споразумение, според което двете държави поддържат реципрочни нива на митата на търговията си.

Четиристранно мирно споразумение (Англия, Япония, Франция, Германия)
тип: безсрочен
условия за промяна или прекратяване: само изрично уведомление
смисъл: всяка от страните по договора признава текущите граници на останалите.

Споразумение за взаимно признаване на границите с Франция (мирен договор)
тип: безсрочен
условия за промяна или прекратяване: само изрично уведомление
смисъл: всяка от страните по договора се отказва от текущите си териториални претенции и признава границите на другата в текущия им вид.

Споразумение за взаимно признаване на границите с Русия (мирен договор)
тип: безсрочен
условия за промяна или прекратяване: само изрично уведомление
смисъл: всяка от страните по договора се отказва от текущите си териториални претенции и признава границите на другата в текущия им вид.

Двустранен договор за неутралитет с Испания (мирен договор)
тип: безсрочен
условия за промяна или прекратяване: предупреждение от два А-хода
смисъл: всяка от страните по договора признава всички териториални владения на другата в текущия им вид и се задължава да не предприема никакви враждебни действия срещу другата.

Деветстранно споразумение за признаването на колониалните граници (Австрия, Англия, Германия, Испания, Италия, Русия, Турция, Франция, Япония)
тип: безсрочен
условия за промяна или прекратяване: изрично предупреждение в срок от три А-хода
смисъл: всяка от страните по договора признава колониалните владения на останалите.

Тристранно споразумение за гарантиране независимостта на Белгия (Франция, Англия, Германия)
тип: безсрочен
условия за промяна или прекратяване: изрично уведомление за желание за излизане от договора три А-хода по-рано.
смисъл: всяка от страните по договора признава независимостта на Белгия и се задължава да обяви война на всяка държава, застрашила този неутралитет по една или друга причина.

Шестстранно споразумение за гарантиране независимостта на Нидерландия (Франция, Англия, Германия, Италия, Испания, Турция)
тип: безсрочен
условия за промяна или прекратяване: изрично уведомление за желание за излизане от договора три А-хода по-рано.
смисъл: всяка от страните по договора признава независимостта на Нидерландия и се задължава да обяви война на всяка държава, застрашила този неутралитет по една или друга причина.

Седемстранно споразумение за гарантиране независимостта на Египет (Франция, Англия, Германия, Турция, Япония, Испания, Италия)
тип: безсрочен
условия за промяна или прекратяване: изрично уведомление за желание за излизане от договора три А-хода по-рано.
смисъл: всяка от страните по договора признава независимостта на Египет и се задължава да обяви война на всяка държава, застрашила този неутралитет по една или друга причина.

Четиристранно споразумение за гарантиране независимостта на Румъния (Германия, Русия, Турция, Англия)
тип: безсрочен
условия за промяна или прекратяване: изрично уведомление за желание за излизане от договора три А-хода по-рано.
смисъл: всяка от страните по договора признава независимостта на Румъния и се задължава да обяви война на всяка държава, застрашила този неутралитет по една или друга причина.

С всички останалит държави, с които няма сключени изрични споразумения се поддържат нормални неутрални диполматически отношения.

Таблица 3 - Дипломатически представителства
държава	размер на представителствоо (0 означава, че няма такова)
Австрия	10
Англия	8
Испания	4
Италия	4
Русия	5
Турция	3
Франция	5
Япония	2
Белгия	3
Гърция	2
Египет	1
Китай	0
Нидерландия	2
Португалия	0
Румъния	2
Сърбия	0

Военна сила

Всички данни в тази секция са предположителни, защото са получени от популярни източници, а в повечето държави данни от този вид се смятат за тайна. Трябва да ги приемете като не повече от общ ориентир.

Според повечето специалисти, немската сухопътна армия е изключително ефективна и модерна. Смята се, че има не по-малко от 20 корпуса в действащата армия, а мобилизационния потенциал достига според различни източници до 50 корпуса. Аримята има поне осем армейски щаба.

Военноморските сили на Германия се развиват с бързи темпове от края на предходното столетие насам. Основната им военноморска база е Кил, второстепенна - Данциг. ПО последни данни в немските ВМС влизат по списък следните кораби:

Дреднаути - 10 - два от тип "Бисмарк", четири от тип "Кайзер", три от тип "Дойчланд" и един тип "Курфюрст"

Броненосци - 16 - четири от тип "Молтке", два от тип "Зайдлиц", девет от тип "Дерфлингер" и един тип "Бранденбург"

Кръстосвачи - 12

Фрегати - 18

Корвети - 20

Подводници - 12

Кратка историческа справка

Германската империя се образува от множеството отделни германски държавици, съществували още от Средновековието. Създаването й е дело на пруския крал и неговия изтъкнат и почитан впоследствие от едни, а обругаван от други, канцлер Бисмарк. Германия постепенно се обединява политически в периода 1830-1859 г. Това усилва напрежението както с Австрия, така и с Русия и Франция, да не говорим за Англия. Благодарение на умела комбинация Германия успява да разреши противоречията си с Австрия чрез упешна война през 1860 г., когато не само последната губи възможността си сама да се наложи като обединител на сродните по език немски държавици, но и губи провинциите Вестфалия и Бохемия (които по-късно гледа да си върне). Следват война с Франция (като съюзник на Англия) през 1875-1876 г. (неуспешна за Франция, последната губи провинциите Рур, Франкфурт (придобити след по-ранна война с с Хановерското кралство от 1810 г.), Елзас, Лотарингия и Аквитания. Последните са върнати на Франция по силата на съюзния договор, сключен между двете държави през 1885 г., когато заедно воюват срещу Англия и Япония. Войната е от 1888 до 1889 г., в резулатт от нея се разширява Германската колониална имеприя, добавяйки няколко територии към предходните колонии, наследени от Хамбургската република. Противоречията с Франиця донякъде отслабват, но се запазват. Собствено германската нация се изгражда и утвърждава в периода от създаването на държавата до края на ХІХ век. Сега пред ръководителите на държавата стои въпросът как да реализират стремежите на тази нация, котяо иска да има по-голямо влияние върху световните дела и да добие мястото на хегемон в Евразия, което смята, че й принадлежи по право.
По-важни събития - Австрийско-Пруската война 1860 г., разиграла се на територията на провинциите Брегенц, Моравия, Бохемия, Виена, Клагенфюрст, Вестфалия, Дрезден, Саксония, Мюнхен и Бавария. Прусия печели убедителна победа, като преди това си подсигурява мълчаливото одобрение на Русия и неутралитета на Франция. Англия се опитва да се намеси след началото на войната, но закъснява, а усилията й са парирани от събитията, обхванали същата година Италия, Испания и Португалия. По мирния договор от ноември 1860 г. към новата Германска империя пренимават провинциите Вестфалия и Бохемия, а Австрийската империя признава правото на владение (което е оспорвала) върху Саксония и Мюнхен.
Между 1861 г. и 1880 г. е период на уреждане на вътрешните работи на новата държава, когато са изградени и утвърдени институциите й и се утвърждава новия културно-социален модел, който первръща различните сходни народности в една нация. С бурни темпове се доизгражда общата германска армия на основата на пруската и започва създаването на общ флот, на основата на този на Хамбургската република. Постепенно се нажежава обстановката заради това, че от 1848 г. под френски протекторат са провинциите Рур, Франкфурт и Кил, които са разглеждани като "изконно германски". Удобен случай, от който вече застаряващия канцлер Бисмарк се възползва предоставя преминалото в гореща фаза портивопоставяне между Франция и Англия и през 1875 г. Германия се включва на страната на Англия във войната между двете морски сили. След успешна сухопътна кампания през 1876 г. не само са възвърнати под немски контрол споменатите провинции, но и са окупирани и три френски провинции - Елзас, Лотарингия, Аквитания. През 1886 г. войната приключва и Рур, Фарнкфурт и Кил са утвърдени като немски провинции, а благодарение на усилията на Бисмарк една от трите френски провинции е върната на Франция (под немски контрол остават спорните и досега Елзас и Лотарингия).
Следващата морска война се започва през 1888 г. - конфликтът отново е между Франция (подкрепена от Испания и Италия) и Англия (в съюз с Япония, Турция и Русия), а това е и последното политическо действие на великия канцлер - той успява този път да се включи на страната на Франция, като възвръща Елзас и Лотарингия (заради което е руган и критикуван и което става повод да напусне поста си). Този път Германия утвърждава колониалните си владения и започва да се изгражда като истинска морска сила. През този период тя участва и в колониалния конфликт в Индия и се сдобива с няколко колониални владения, което дава стимул за възход на колониалната партия. Сухопътната кампания е неуспешна за Русия и тя губи Варшава, Кьонигсберг и Силезия (последните две са руски от 1820 г., след успешна за нея война с Прусия, в която й помагат Франция и Англия). По-късно Варшава е върната на Русия по силата на съюза между тримата императори от 1891 г.
От 1896 г. Германия се включва в започналата надпревара на морските въоръжения, в която се конкурират всички Велики сили, всяка според възможонстите си, защото всяка притежава сарвнителон голяма колониална империя. Въперки че през периода до 1915 г. конфликтите се ограничават до локални, най-вече колониални сблъсъци или пък двустранни войни, напрежението неизменно расте. В крайна сметка отношенията с Франция също се влошават отново още преди края на ХІХ век, главно заради Корсика, а също и по въпроса за Аквитания, Бургундия, Елзас и Лотарингия, които много германски националисти разглеждат като "изконни немски територии". Отношенията с Англия пордължавата да са лоши, причина за това са опитите на Англия да си възвърне влиянието, като "балансира" нещата на континента и подтиква различин "малки народи" към независимост, създавайки пробелми главно на Германия и Австрия, но в някаква степен и за Франция и Русия. Подобни са стремежите й към създаване на независима Полша и Чехия, което портиворечи на интересите на Австрия, Германия и Русия - подобни стремежи вече са й свършили работа, когато допринася за създаването на Белгия, както и за възстановяването на независимостта на Нидерландия и Португалия.
През втората половина на ХІХ век Германия постепенно се развива, като от последното десетилетие на миналия век започва да нараства нейната пролишлена сила, според някои най-голямата на континента. Твърди се, че все още качеството на продукцията й отстъпва на английското, но според някои и това се е променило към днешния момент. Заедно с възхода на индустирята й, още по-голям възход преживява търговския флот и търговията на Германската имеприя. Растат и капиталовложенията зад граница. Всичко това на свой ред води и до културно развитие, в резултат на което страната в окончателно се откъсва от вилянието на Франция и Англия и започва да се развива по собствен път.

Немската национална история показва, че държавата трудно се утвърждава и е постоянно заплашена както от континенталните си конкуренти-завистници на благоденстивето на нацията (Франция и Русия), така и от морските и колониални такива - най-вече Англия и Япония.

Към настоящият момент може да се отбележи, че в германското общество господства стремежът към ред и дисциплина, към признаването, че водеща роля за стабилността има властта и следователно нейният авторитет е несъмнен. Най-близки по култура и като нация немците чувстват австрийците, след това англичаните. На политическо ниво, обаче, обществото е разединено и в зависимост от принадлежностат към определено идейно течение, като главен противник, а следователно и "враждебна нация" се разглеждат Франция, Англия, Русия, Испания. Съответно приятелски чувства се изпитват към Италия (заради сходството в обединението), Испания (в противовес на Франция и Англия). Определена част от флотските офицери, както и някои търговци чувстват близост с Япония като възможен естествен противовес на Англия. На това ниво, обаче все още пречка е характерното за всички евразийци отоншение към японците като към втора категория хора.

За контакти по въпроси, свързани с "Хегемония 1915": histwrkshp@abv.bg
За контакти с екипа на Историческа работилница: istoricheska_rabotilnitsa@abv.bg