Относно привикването на запасняците в РККА на “учебни сборове“
   Тук ще разгледам периода от 1938ма до 1941ва година. За учебните сборове, провеждали се в периода от 1923та до 1937ма включително нямам почти никакви сериозни данни.

   Първо малко предистория: РККА през 20те години и в началото на 30те години представлява сбор от кадрови военни части, териториални части (практически нещо като милиция, с много ниска бойна стойност) и наборници, които преминават обучение или в кадровите части, или в териториалните (където често военното обучение е “без откъсване от производството“. Освен това до 1939та година определени групи от населението не се привикват в армията - като “политически неблагонадеждните“ и други подобни категории, като например казаците започват да бъдат призовавани в армията за първи път от 1935та година. Ограниченията при избора за офицерски длъжности обаче остават и след 1939та година.

   Призоваването на хора от запаса за преобучение и преподготовка има няколко цели, между които:
- да бъдат усвоени новите видове оръжия (като например минометите), тъй като 30те години са време на въвеждане на множество нови въоръжения в армията;
- да бъдат доведени кадровите военни части до необходимия за в случай на война състав - това е особено важно за съветското ръководство от втората половина на 30те години нататък, когато в Европа съвсем явно нещата отиват към война. Не случайно военните сборове се провеждат от пролетта до есента, когато опасността е най-голяма.
- да бъдат преобучени хората, които са минали през военно обучение в териториалните части (и чието обучение най-често е съвсем минимално).    Тук е необходимо да се направи и едно малко отклонение: в РККА началото на 30те години е време на голям вододел между две съвсем различни доктрини. Едната, господствала през 20те е, че РККА трябва да е готова преди всичко за отбрана, което е нормално, изхождайки от икономическо-индустриалните възможности на страната тогава. Съответно се правят подготовки за това, подготвят се диверсанти, готвят се за партизанска война и т.н. Освен това, недостигът на средства води до там, че освен малобройните кадрови дивизии, голяма част от армията е съставена от териториални и стопански части (даже чак през 1937ма година от 97 пехотни дивизии, само 44 са кадрови, останалите са смесени (4), териториални (35), стопански (3) и крепостни (11)), като голямото преминаване от териториални дивизии към кадрови се извършва главно в периода 1937ма-1939та година*1.

   Другата доктрина, постепенно наложила се след 1932ра година, е свързана с превръщането на РККА в модерна армия и постепенното изчезване на териториалните, стопанските и други подобни части, насищането на армията с техника (следствие от индустриализацията на страната) и т.н., като едновременно с това армията се увеличава и като личен състав. При преминаването от едното в другото състояние обаче има огромно напрежение, свързано с много фактори - липсата на командни кадри*2, липсата на подготвени кадри на всички нива, нуждата от преобучение на всички тези, които са минали през териториалните части (както и многобройните категории, които не са подлежали на военна служба до 1939та година) плюс специфичната за времето нужда от преподготовка, свързана с навлизането в армията на нова техника. Към всичко това се добавят и чистките на командния състав, най-силно засегнали висшите звена (от полковник нагоре) и продължили чак до късната есен на 1941ва година.
   И така, данните за учебните сборове.
   1938ма година*3:
- команден състав, привикан запас: 115 100 души;
- 19 000 студенти;
- за учения и маневри, команден състав: 91 000 души, младши команден състав: 219 530 души и редови войници: 780 600 души;
- различни видове специалисти от запаса: 42 670 души;
- други категории: 17 500 души;
- за военноморските сили: 12 047 души.
Всичко привикани на учебните сборове: 1 297 447 души.
Отделно от това от народното стопанство се взимат за същото време: 103 630 коня, 9 181 автомобили, камиони и трактори.

   1939та година*4:
По план трябва да са били привлечени:
- команден състав: 246 447 души;
- младши команден състав: 217 640 души;
- редови състав: 1 179 913 души;
Плюс за попълване на състава на дивизиите към военновремевия, от запаса се привикват:
- команден състав: 3 365 души;
- младши команден състав: 6 435 души;
- редови състав: 46 200 души;
Всичко това прави: 1 700 000 души.
Точно как и колко в действителност са извикани е малко трудно да се каже, а в забележката на Молотов от втория документ има разрешение за привикване на 1 400 000 души.

   1940та година*5:
Тъй като вече армията е кадрова, се викат само запасняци, за попълване през периода от пролетта до есента на 1940та година.
- за всички дивизии с численост от 6000 души (43 дивизии), по 500 души, общо: 215 000;
- в дивизиите с численост 12 000 души се мобилизират по 2 000 и 1 000 (само в ЗабВО*6) души, или всичко: 83 000;
- във всички запасни полкове - общо 156 000 души;
- в останалите части (артилерия от РГК, в ПВО, укрепените райони, преподготовка на командния състав и т.н.): 297 000 души.
- 243 хиляди, минаващи редовни сборове и т.н.
Всичко в документа са: 766 000 + 234 000 = 1 000 000 души.

   1941ва година*7:
За тази година имам разхвърляно количеството на хората, участващи във военните сборове, този път по военни окръзи.
Гранични военни окръзи:
Ленинградски (СФ): 49 227 души;
Прибалтийски (СЗФ): 44 143 души;
Белоруски (ЗФ): 71 715 души;
Киевски (ЮЗФ: 142 105 души;
9та армия (ЮФ): 3 050 души;
ЗакВО (Кавказ): 15 191 души;
Вътрешни военни окръзи (9 окръга): 479 833 души;
Или общо: 805 264 души.

   И така, какво имаме в крайна сметка:
- за 1938ма година: 1 297 447 души;
- за 1939та година: между 1 400 000 и 1 700 000 души;
- за 1940та година: 1 000 000 души;
- за 1941ва година: 805 264 души.

   В разглеждания период има един видим пик - 1939та година, която в СССР се смята за най-опасна и естествено тогава са вкарани в армията най-много хора. 1940та, въпреки окупацията на Прибалтика, анексирането на Буковина и войната с Финландия, за попълването на армията и ученията са предвидени значително по-малко хора, като тенденцията за намаляване се запазва и за 1941ва година. От това може да се извади едно заключение: Сталин изглежда не е очаквал война през 1941ва година, в противен случай в планирането тази евентуална възможност щеше да може да се проследи. Като под “планиране“ за 1941ва година аз имам предвид периода до май месец включително - когато се взимат тези решения.
   И тъй като истината се познава в сравнението - когато тези цифри се разглеждат, трябва да се има предвид и относителният дял на количеството хора, участващи във военните сборове спрямо числеността на действащата армия. Най-впечатляващо в това отношение изглежда 1938ма година (годината на Судетската криза) - РККА е тогава с численост малко под 1.5 млн души, а в армията на учения са призовани почти 1.3 млн души - увеличението на състава на армията е почти двойно. През 1939та година РККА достига 2.3 млн души (към началото на ВСВ), а призованите запасняци, макар и по-голям брой, не достигат много над 70% от действащата армия. За 1940та, когато РККА е малко над 4 млн души, призованите около 1 млн достигат вече едва 25% от числеността на армията. И за финал - през 1941ва година, когато РККА се увеличава над 5.5 млн души, призованите 800 хиляди запасняци даже не достигат 15% от числеността на армията*8.
   Според мен тези данни говорят сами за себе си - освен за начина, по който РККА се формира и готви за войната, но и за това, че Сталин реално не очаква сблъсък с Германия през 1941ва година, нито сам се готви за такъв сценарий.





________________________________________________________________________________

- *1 - David.M.Glantz.Jonathan.M.House- “When.Titans.Clashed”, страница 323, бележка 14. Обратно.

- *2 - което косвено може да се види в “О НАКОПЛЕНИИ НАЧАЛЬСТВУЮЩЕГО СОСТАВА И ПОПОЛНЕНИИ ИМ РАБОЧЕ-КРЕСТЬЯНСКОЙ КРАСНОЙ АРМИИ“ - справка-доклад на началника на управление по командния състав на РККА към Наркомата на отбраната на СССР Е. А. Щаденко от 20ти марта, 1940 г. Обратно.

- *3 - данните са от “План Учебных сборов приписного состава запаса РККА На 1938 год“ 9 апреля 1938 г. № 4/1/33617, подписан от началника на Генщаба Шапошников и “ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 63сс Комитета Обороны при СНК Союза ССР“ от 19.04.1938 г., подписан от председателя на комитета по отбраната, Молотов. Обратно.

- *4 - данните са от “НКО СОВ.СЕКРЕТНО. 9 мая 1939 г. экз. № 1 № 80374сс“ с подписа на Ворошилов и “ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 123сс Комитета Обороны при СНК Союза ССР“ от 28.05.1939 г., подписан от председателя на комитета по отбраната, Молотов. Обратно.

- *5 - тук нещата са малко по-мътни, разполагам с откъс от “Об организации и численности Красной Армии“ който представлява “Постановление Комитета Обороны при СНК СССР “ от 22.05.1940та г., а е утвърден там на предишния ден, 21ви май. Обратно.

- *6 - ЗабВО - отвъд Байкалски военен окръг (Забайкальский военный округ). Обратно.

- *7 - данните са взети от книгата “Команден и началстващ състав на Червена армия 1940та-1941ва г.“, изд. през 2005 г. в Москва, приложение номер 4. Обратно.

- *8 - David.M.Glantz.Jonathan.M.House- “When.Titans.Clashed”, страници 10-11 и 323. Обратно.