Самоходно оръдие А-39.
Тегло: н.д.
Екипаж: н.д.
Въоръжение: 76.2 мм оръдие и 7.62 мм картечница ДТ.
Боекомплект: 68 снаряда, 1134 патрона. При разполагане на радиостанция, броят на снарядите пада на 18.
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 6-15 мм за корпуса и 8-17 мм за кулата.
Максимална скорост: н.д.
Мощност на двигателя: 90 к.с.
Запас на гориво при движение по шосе: н.д.
Размери: н.д.
   Година на разработка: 1933, на база на лекия танк Т-26. Производство: 0 машини. Проектът е на КБ към завод №38, инж. Улянов. Изоставен е за сметка на танк Т-26-4.

   Самоходно оръдие АТ-1. Името означава "артилерийски танк-1"
Тегло: 9.6 т.
Екипаж: 3 души
Въоръжение: 76.2 оръдие (ПС-3), 7.62 мм картечница ДТ.
Боекомплект: 40 изстрела / 1827 патрона
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 6-15 мм
Максимална скорост: 30 км/ч по шосе и 15 км/ч по черни пътища.
Мощност на двигателя: 90 к.с.
Запас на гориво при движение по шосе: 150-170 км (182 л. гориво).
Размери:
дължина: 4 620 мм
ширина: 2 445 мм
височина: 2 032 мм
клирънс: 385 мм
   Година на разработка: 1934-1935. Разработен е на базата на лекия танк Т-26. За разлика от СУ-5-1,2 и 3, АТ-1 е със закрит купол. Производство: 10 машини през 1936 г. Средно натоварване върху повърхността: 0.75 кг/см². Машината е можела да води огън и с право мерене и от закрита позиция.

   Самоходни оръдия Д-10 и Д-11. Обединени са, тъй като и двете си остават пробни машини, направени на основата на трактори, от един и същ конструктор - Н.И.Дыренков. Данните са дадени по този начин: Д-10 / Д-11.
Тегло: 11.32 т. / 10.93 т.
Екипаж: 3 души
Въоръжение: 76.2 мм оръдие, обр. 1927 г., две 7.62 мм картечници.
Боекомплект: н.д.
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 6-16 мм
Максимална скорост: 7.8 км/ч / 6.7 км/ч.
Мощност на двигателя: 75 к.с. / 60 к.с.
Запас на гориво при движение по шосе: 120 км / 100 км, резервоар: 245 л. / 205 л.
Размери:
дължина: 5 500 мм / 6 000 мм
ширина: 2 040 мм / 2 210 мм
височина: 2 730 мм / 2 600 мм
клирънс: н.д.
   Година на разработка: 1930. Производство: 2 машини в периода 1930-1931 г. Д-10 е създаден на базата на трактор "Коммунар 9ГУ", а Д-11 - на базата на трактор "Катерпилар-60". И за двете машини се е предполагало, боеприпасите да са в допълнителен прицеп. И за Д-10 и за Д-11 има различни класификации, някои автори ги причисляват към танковете например, но според мен те трябва да са към самоходните оръдия, предвид липсата на купол, както и разположението и типа въоръжение. Средно натоварване върху повърхността: н.д.

   Самоходно оръдие Динамо-реактивно оръдие върху шаси на Форд-АА.
Тегло: н.д.
Екипаж: н.д.
Въоръжение: 76.2 мм безоткатно оръдие (динамо-реактивно, тип "К" на Л.В.Курчевски).
Боекомплект: н.д.
Брониране: няма.
Максимална скорост: н.д.
Мощност на двигателя: 40 к.с.
Запас на гориво при движение по шосе: км, км по черен път.
Размери: н.д.
   Година на разработка: 1931. Производство: 10 машини през 1931 г. Най-вероятно тези машини са получили номер "СУ-4".

   Самоходно оръдие ЗиС-30.
Тегло: 4.96 т.
Екипаж: 5 души
Въоръжение: 57 мм оръдие ЗиС-2 (L/73), 7.62 мм картечница ДТ.
Боекомплект: 20 снаряда и 756 патрона. Снарядите са били от няколко типа: подкалибърни (УБР-271П и УбР-271Н), осколъчни (УО271У и УО-271УЖ) и бронебойни (УБР-271, УБР-271К, УБР-271СП).
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 7-10 мм
Максимална скорост: 40 км/ч по шосе.
Мощност на двигателя: 50 к.с. (М-1)
Запас на гориво при движение по шосе: около 150 км, резервоар: 122 л.
Размери:
дължина: 3 450 мм
ширина: 1 860 мм
височина: 2 230 мм
клирънс: 300 мм
   Година на разработка: 1941, месец юли. Производство: 101 машини в периода септември-октомври, 1941 г. На данни за произведени след това количества засега не съм попадал. Създадена на базата на влекач Т-20 "Комсомолец". Средно натоварване върху повърхността: -. До лятото на 1942 г. всички машини от този тип вече не съществуват, като някои от тях са унищожени, а други излизат от строя заради технически проблеми с ходовата част.

   Самоходно оръдие СУ-1.
Тегло: 8 т.
Екипаж: 3 души
Въоръжение: 76.2 мм оръдие (обр. 1927 г., L/16.5), две 7.62 мм картечници ДТ.
Боекомплект: 35 изстрела.
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 6-13 мм
Максимална скорост: 30 км/ч по шосе и 15 км/ч по черни пътища.
Мощност на двигателя: 90 к.с.
Запас на гориво при движение по шосе: 140 км, 110 км по черен път, резервоар: 182 л.
Размери:
дължина: 4 620 мм
ширина: 2 440 мм
височина: 2 100 мм
клирънс: 380 мм
   Година на разработка: 1931. Производство: една опитна машини през 1931 г. Машината е създадена на основата на лекия танк Т-26 и е изцяло бронирана. Средно натоварване върху повърхността: 0.7 кг/см². Опитен образец.

   Самоходни оръдия СУ-2 и СУ-5.
Тегло: 10 т.
Екипаж: 5 или 6 души
Въоръжение: 76.2 мм оръдие (обр. 1902) за СУ-2 и 76.2 мм зенитно оръдие (обр. 1915) за СУ-5.
Боекомплект: н.д.
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина до 10 мм
Максимална скорост: 12-14 км/ч.
Мощност на двигателя: 75 к.с.
Запас на гориво при движение по шосе: около 150 км, резервоар: 285-380 л.
Размери:
дължина: 3 450 мм
ширина: 2 060 мм
височина: 3 300 мм
клирънс: няма данни
   Година на разработка: 1931. Създадена е на основата на трактор "Коммунар 9ГУ", а беокомплетка се е превозвал на прицеп П-18 (2.5 т. и вместимост от около 200 снаряда). През 1932 е създаден втори, усъвършенстван опитен образец, с обозначение СУ-5 (няма нищо общо с машините СУ-5-1/2/3) и не е имал никаква бронева защита. Производство: една машина СУ-2 през 1931 г. и започната, но незавършена серия от дванадесет машини СУ-5 през 1932 г. Основната причина за прекратяването на серията СУ-5 е била смяната на оръдието - основното зенитно оръдие на РККА става 76.2 мм, обр. 1931 г., което е било твърде тежко за шасито. Производството е прекратено и поне засега нямам данни какво става със съществуващите машини.
   Средно натоварване върху повърхността: няма данни нито за едната, нито за другата машина.

   Самоходно оръдие СУ-3/СУ-76К.
Тегло: 2.68 т.
Екипаж: 2 души.
Въоръжение: 76.2 мм безоткатно оръдие (динамо-реактивно, тип "К" на Л.В.Курчевски).
Боекомплект: 30 изстрела.
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 6-9 мм.
Максимална скорост: до 45 км/ч по шосе.
Мощност на двигателя: 40 к.с.
Запас на гориво при движение по шосе: 110 км.
Размери: н.д.
   Година на разработка: 1933. Производство: една машини през 1933 г. Създадена на основата на танкета Т-27. Оръдието е специфично за този модел и това е май единственото самоходно оръдие с такова въоръжение. Безоткатното, динамо-реактивно оръдие е с начална скорост на снаряда 300 м/с и е със система за автоматично презареждане. Всичките машини, въоръжени с подобно оръдие са били унищожени или претопени, след разстрела на Курчевски през 1937 г.
Средно натоварване върху повърхността: н.д. Опитен образец.

   Самоходно оръдие СУ-4.
Тегло: 2.62 т.
Екипаж: 4 души
Въоръжение: 76.2 мм безоткатно оръдие (динамо-реактивно, тип "К" на Л.В.Курчевски).
Боекомплект: 36 изстрела.
Брониране: няма.
Максимална скорост: 63 км/ч по шосе.
Мощност на двигателя: 40 к.с. (ГАЗ-АА).
Запас на гориво при движение по шосе: 188-230 км.
Размери:
дължина: 4 600 мм
ширина: 1 630 мм
височина: 2 210 мм
клирънс: н.д.
   Година на разработка: 1933-1934. Създадена на базата на камион ГАЗ-ТК и камион на ГАЗ-АА. Има и радиостанция 71ТК-3 Производство: над 30 машини в периода 1934-1937 г. Средно натоварване върху повърхността: н.д.

   Самоходно оръдие СУ-5-1. "СУ" идва от руското словосъчетание "самоходная установка".
Тегло: 10 т.
Екипаж: 5 души
Въоръжение: 76.2 мм оръдие (обр. 1902/30 г., L/30)
Боекомплект: 8 изстрела
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 6-15 мм
Максимална скорост: 30 км/ч по шосе и 15 км/ч по черни пътища.
Мощност на двигателя: 90 к.с.
Запас на гориво при движение по шосе: 150-170 км (182 л. гориво).
Размери:
дължина: 4 840 мм
ширина: 2 440 мм
височина: 2 350 мм
клирънс: 380 мм
   Година на разработка: 1934. Разработена е на базата на лекия танк Т-26. Производство: 6 машини през 1934 г. Средно натоварване върху повърхността: 0.7 кг/см². Било е предвидено към него да има брониран транспортьор за боеприпаси, създаден пак на основата на Т-26.

   Самоходно оръдие СУ-5-2.
Тегло: 10.250 т.
Екипаж: 5 души
Въоръжение: 122 мм гаубица (обр. 1910/30 г., L/12.8); максимална далекобойност: 7 680 м
Боекомплект: 4 снаряда и 6 заряда
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 6-15 мм
Максимална скорост: 30 км/ч по шосе и 15 км/ч по черни пътища.
Мощност на двигателя: 90 к.с.
Запас на гориво при движение по шосе: 150-170 км (182 л. гориво).
Размери:
дължина: 4 840 мм
ширина: 2 440 мм
височина: 2 560 мм
клирънс: 380 мм
   Година на разработка: 1934-1935. Разработена е на базата на лекия танк Т-26. Производство: 6 машини през 1937 г. Средно натоварване върху повърхността: 0.7 кг/см². Било е предвидено към него да има брониран транспортьор за боеприпаси, създаден пак на основата на Т-26.

   Самоходно оръдие СУ-5-3.
Тегло: 10.25 т.
Екипаж: 5 души
Въоръжение: 152.4 мортира (обр. 1931 г., L/9.3)
Боекомплект: 4 изстрела
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 6-15 мм
Максимална скорост: 30 км/ч по шосе и 15 км/ч по черни пътища.
Мощност на двигателя: 90 к.с.
Запас на гориво при движение по шосе: 150-170 км (182 л. гориво).
Размери:
дължина: 4 840 мм
ширина: 2 440 мм
височина: 2 560 мм
клирънс: 380 мм
   Година на разработка: 1934. Разработена е на базата на лекия танк Т-26. Производство: 3 машини през 1934 г. Средно натоварване върху повърхността: 0.7 кг/см². Било е предвидено към него да има брониран транспортьор за боеприпаси, създаден пак на основата на Т-26.

   Самоходно оръдие СУ-6.
Тегло: 11.3 т.
Екипаж: души
Въоръжение: 76.2 мм зенитно оръдие (ЗК обр. 1931 г.), две 7.62 мм картечници ДТ.
Боекомплект: 48 изстрела, 1197 патрона.
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 6-9 мм.
Максимална скорост: 21 км/ч по шосе и 15 км/ч по черни пътища.
Мощност на двигателя: 90 к.с.
Запас на гориво при движение по шосе: 125 км, 80 км по черен път, резервоар: 182 л.
Размери:
дължина: 5 070 мм
ширина: 2 700 мм
височина: 2 746 мм
клирънс: 385 мм
   Година на разработка: 1935. Създадена на база на лекия танк Т-26. Производство: 5 машини в периода 1936-1937 г. Средно натоварване върху повърхността: 0.611 кг/см². Таванът на стрелбата е 8000 м, максимална далекобойност - 9000 м. Начална скорост на снаряда - 813 м/с.

   Самоходно оръдие СУ-12.
Тегло: 3.7 т.
Екипаж: 4 души
Въоръжение: 76.2 мм оръдие (обр. 1927 г., L/16.5).
Боекомплект: 36 изстрела.
Брониране: няма.
Максимална скорост: 60 км/ч по шосе.
Мощност на двигателя: 50 к.с. (ГАЗ-М1).
Запас на гориво при движение по шосе: 370 км.
Размери:
дължина: 5 610 мм
ширина: 1 900 мм
височина: 2 325 мм
клирънс: н.д.
   Година на разработка: 1931. Създадена на базата на камион ГАЗ-ААА и камион на фирмата "Moreland". Производство: 99 машини в периода 1931-1933 г. Средно натоварване върху повърхността: н.д.

   Самоходно оръдие СУ-26/СУ-76П. Самоходното оръдие е фигурирало под различни наименования, включително и: СУ-Т-26, Т-26-СУ. Названието СУ-76П е прието от 1943 г. нататък.
Тегло: около 12 т. за варианта със 76.2 мм оръдие.
Екипаж: 4 души (вероятно).
Въоръжение, три варианта:
противотанков вариант: 37 мм (вероятно Б-3, L/37.7);
артилерийски вариант: 76.2 мм оръдие (обр. 1927 г., L/16.5);
артилерийски вариант: 76.2 мм оръдие (Ф-32, L/31);
Боекомплект: 36 изстрела.
Брониране: 16-20 мм, отпред и отстрани. Кулата е бронирана само отпред.
Максимална скорост: 30 км/ч по шосе.
Мощност на двигателя: 90 к.с. (ГАЗ-М1).
Запас на гориво при движение по шосе: 130 км.
Размери:
дължина: 4 620 мм
ширина: 2 440 мм
височина: н.д.
клирънс: 380 мм
   Година на разработка: 1941. Създадена на базата на танк Т-26. Производство: неизвестно количество машини в периода 1941-1942 г., като в края на 1941 г. са били произведени минимум 12 установки със 76.2 мм оръдия и поне 2 с 37мм оръдия.. Произвеждани са основно в Ленинград, като за производството им са използвани ремонтирани леки танкове Т-26. Първоначално е бил одобрен вариант със 76.2 мм оръдие Ф-32, след това са се отказали от него и са минали на полковото оръдие 76.2 мм (обр. 1927 г.), а неизвестна част от машините са преоборудвани със 37 мм оръдие, вероятно - модел Б-3. Такива машини са били включени в действащата армия, например на 15.Х.1941 г., в 124та тбр е имало 2 такива САУ. Данни за варианта със 76.2 мм оръдие също има, като поне 4 такива установки са били на въоръжение в 220та тбр през 1942 г., а някои от тях са оцелели до 1944 г.
Средно натоварване върху повърхността: н.д.

   Самоходно оръдие СУ Т-27.
Тегло: 2.8 т.
Екипаж: 2 души
Въоръжение: 37 мм оръдие Хочкис.
Брониране: противокуршумно.
Максимална скорост: н.д.
Мощност на двигателя: 40 к.с. (Форд-АА).
Размери: н.д.
   Година на разработка: 1931. Производство: няколко опитни машини през 1931 г. Машината е създадена на база на лекия танк (танкета) Т-27. Средно натоварване върху повърхността: -. Опитен образец.

   Самоходно оръдие СУ Т-27М/СУ Т-27С.
Тегло: 2.9 т.
Екипаж: 2 души
Въоръжение: 37 мм оръдие Хочкис, 7.62 мм картечница ДТ.
Брониране: противокуршумно.
Максимална скорост: 42 км/ч по шосе.
Мощност на двигателя: 40 к.с. (Форд-АА).
Запас на гориво при движение по шосе: н.д.
Размери: н.д.
   Година на разработка: 1931-1932. Производство: 1 машина, през 1932 г. Машината е създадена на база на лекия танк (танкета) Т-27. Средно натоварване върху повърхността: н.д. Опитен образец.

   Самоходно оръдие СУ-37.
Тегло: 4.5 т.
Екипаж: 2 души
Въоръжение: 45 мм оръдие, 7.62 мм картечница.
Боекомплект: 81 изстрела и 1071 патрона.
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 6-9 мм
Максимална скорост: до 45 км/ч по шосе и 19 км/ч по черни пътища.
Мощност на двигателя: 40 к.с. (ГАЗ-АА).
Запас на гориво при движение по шосе: 190 км, 180 км по черен път, резервоар: 120 л.
Размери:
дължина: 4 190 мм
ширина: 2 370 мм
височина: 1 610 мм
клирънс: 300 мм
   Година на разработка: 1935. Производство: една машина през 1935 г. Разработена на базата на танкета Т-37. Средно натоварване върху повърхността: н.д. Опитен образец. Много е вероятно, снимката на СУ-37 да е всъщност на СУ-45. Тъй като двете машини явно са разработвани една след друга, възможно е, прототипът на СУ-37 да е бил използван след това за направата на СУ-45.

   Самоходно оръдие .
Тегло: 3.4 - 4.3 т. (числата за двата прототипа се различават значително).
Екипаж: 3 души
Въоръжение: 45 мм противотанково оръдие (обр. 1932 г.), 7.62 мм картечница.
Боекомплект: 100 изстрела и 1100 патрона.
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 4-9 мм.
Максимална скорост: км/ч по шосе и км/ч по черни пътища.
Мощност на двигателя: 45 к.с. (ГАЗ-АА).
Запас на гориво при движение по шосе: н.д.
Размери: н.д.
   Година на разработка: 1936. Производство: 2 машини през 1936 г. Създаден на базата на танкета Т-38. Средно натоварване върху повърхността: н.д. Опитен образец. Много е вероятно, снимката на СУ-37 да е всъщност на СУ-45. Тъй като двете машини явно са разработвани една след друга, възможно е, прототипът на СУ-37 да е бил използван след това за направата на СУ-45.

   Самоходно оръдие СУ-76 (1934).
Тегло: 3.12 т.
Екипаж: 2 души.
Въоръжение: 76.2 мм оръдие (обр. 1927 г.)
Боекомплект: 0 изстрела
Брониране: противокуршумно.
Максимална скорост: до 45 км/ч по шосе.
Мощност на двигателя: 40 к.с.
Запас на гориво при движение по шосе: 100 км.
Размери: н.д.
   Година на разработка: 1932-1934. Производство: 3 машини през 1935 г. Разработена е на базата на танкета Т-27. Предназначението на СУ-76/1934 е било да съпровожда моторизираната пехота. В самата машина не е имало място за боекомплекта, затова се е смятало, че той ще бъде возен от друго превозно средство. Вследствие на основателни съмнения, че това ще е възможно в бойни условия, не се е преминало към серийно производство. Средно натоварване върху повърхността: н.д.

   Самоходно оръдие ХТЗ-16.
Тегло: 6 т.
Екипаж: 3 души
Въоръжение: 45 мм танково оръдие (обр. 1934 г.)
Боекомплект: н.д.
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 10-25 мм
Максимална скорост: до около 20 км/ч по шосе и от 1.9 до 4 км/ч по черни пътища.
Мощност на двигателя: 50-52 к.с. (тип 1МА).
Запас на гориво при движение по шосе: 65 км, резрвоари: 170+9 л.
Размери: няма точни данни, най-вероятно са близки до тези на СТЗ-3, освен височината.
   Година на разработка: 1941, месец юли. Производство: около 90 машини в периода септември-октомври 1941 г., в Харков. Създаден на основата на трактор СТЗ-3. Средно натоварване върху повърхността: 0.0 кг/см². Машините са използвани основно в боевето около град Харков, през 1941 г.

   Самоходно оръдие СУ-8, в два варианта.
Тегло: 21 т. / 20 т.
Екипаж: 7 души / 6 души.
Въоръжение:
вариант 1: 76.2 мм зенитно оръдие (обр. 1931 г., таван: 8000 м), 7.62 мм картечница ДТ. Скорострелност: 20 изстрела в минута.
вариант 2: 76.2 мм зенитно оръдие (обр. 1931 г., таван: 8000 м)
Боекомплект: 108 изстрела, 2268 патрона.
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 8-20 мм
Максимална скорост: 37.5 км/ч по шосе и 18 км/ч по черни пътища. За вариант 2: 32 км/ч по шосе.
Мощност на двигателя: 500 к.с. (М-17Л)
Запас на гориво при движение по шосе: 180 км, 140 км по черен път, резервоар: 660 л. За вариант 2: около 260 км по шосе.
Размери:
дължина: 7 500 мм
ширина: 3 050 мм
височина: 2 750 мм
клирънс: 560 мм
   Година на разработка: 1934-1935. Производство: 1 машина през 1935 г. Средно натоварване върху повърхността: 0.5 кг/см².

   Самоходно оръдие СУ-7.
Тегло: между 102 и 106 тона за машината и между 39 и 43 тона за оръдието.
Екипаж: 15 души
Въоръжение: 203 мм оръдие / 305 мм гаубица.
Боекомплект: 2-6 изстрела, като е било планирано 1 изстрел да се произвежда за около 100 секунди.
Брониране: н.д.
Максимална скорост: км/ч по шосе и км/ч по черни пътища.
Мощност на двигателя: 800 к.с. (преработен двигател ГАМ-34).
Запас на гориво при движение по шосе: км, км по черен път.
Размери: н.д.
   Години на разработка: 1934-1937 (2.Х), в два завода: "Болшевик" и завод №185, под ръководството на П.Н.Сячинтов. Заданието е било от Главното артилерийско управление (ГАУ) на РККА, от октомври, 1933 г. и е било за шаси, способно да носи следните артилерийски системи:
-254 мм оръдие с голяма мощност. Тежест на фугасния снаряд: 225 кг, начальна скорост: 692 м/с, далекобойност: 23 500 м. Тежест на ствола със затвора 24 000 кг.
- 305 мм гаубица с голяма мощност. Тежест на фугасния снаряд: 365 кг, начальна скорост: 360/600 м/с ( в зависимост от вида на боеприпаса), далекобойност: 12 500 м. Тежест на ствола със затвора 14 100 кг.
- 400 мм мортира с голяма мощност. Тежест на фугасния снаряд: 860 кг, начальна скорост: 320/600 м/с ( в зависимост от вида на боеприпаса), далекобойност: 10 500 м. Тежест на ствола със затвора 10 000 кг.
В последствие изискванията са променени и е било предвидено да има оръдие с калибър 203 мм и 305 мм гаубица. Двата завода разработват отделни проекти, с маси 35 т. и 44 т. (без оръдията), но и двата проекта са отхвърлени в края на 1934 г. Новият проект, начело с нов конструктор (С.А.Гинзбург), вече само от завод №185, се разработва до 1937 г. На 02.10.1937 г. работата е прекратена по заповед от ГАУ на РККА. Към момента на прекратяването на проекта, са били готови двигателят, заготовките за корпуса (който е бил брониран), както и трансмисии и различни агрегати.
Производство: 0 машини. Средно натоварване върху повърхността: н.д.

   Самоходни оръдия СУ-14, СУ-14-1/2 и СУ-14Бр2.
Данните са дадени така: СУ-14 / СУ-14-1 / СУ-14-2 / СУ-14Бр2
Тегло: 47 / 48.1 / 64 / 65 т.
Екипаж: 6 / 7 / 7 / 7 души
Въоръжение и боекомплект:
СУ-14, вариант 1: 203 мм гаубица, модел Б-4 (1931 г.), три 7.62 мм картечници ДТ (едната от които - зенитна). Боекомплект: 8 снаряда и 2268 патрона. Максимална далекобойност: 18 км, време за презареждане - около 6 минути.
СУ-14, вариант 2: 154.2 мм гаубица, модел Б-30 и четири картечници ДТ (едната от които - зенитна). Боекомплект: 16 снаряда и 2655 патрона. Времето за презареждане се променя на 2 минути.
СУ-14-1: 203 мм гаубица, модел Б-4 (1931 г.), три 7.62 мм картечници ДТ (едната от които - зенитна). Боекомплект: 8 снаряда и 2196 патрона.
СУ-14-2: 154.2 мм гаубица, модел Б-30 и четири картечници ДТ (едната от които - зенитна). Боекомплект: 16 снаряда и 2655 патрона.
СУ-14Бр2: 152.4 мм гаубица, модел Бр-2 (обр. 1935 г.), четири 7.62 мм картечници ДТ (едната от които - зенитна). Боекомплект: 32 снаряда и 2835 патрона.
За всичките варианти има предвиден транспортьор за боеприпаси, който е можел да носи между 50 и 60 снаряда.
Брониране: 10-20 мм за първите две машини (отпред и борд: 20 мм).
10-50 мм за вторите две машини (50 мм отпред и 30 мм бордовете).
Максимална скорост: 27.3/30/15/22 км/ч по шосе и 15/18/10/15 км/ч по черни пътища.
Мощност на двигателя: 500 к.с. (м-17Т) / 700 к.с. (М-17Ф) / 500 к.с. (м-17Т) / 700 к.с. (М-17Ф)
Запас на гориво при движение по шосе: 120/150/100/130 км, 70/100/50/80 км по черен път, обем на резервоара: 861/886/910/910 л.
Размери:
дължина: 7 500 / 9 300 / 9 400 / 10 000 мм
ширина: 3 237 / 3 240 / 3 370 / 3 370 мм
височина: 2 855 / 3 100 / 3 560 / 3560 мм
клирънс: 430 / 480 / 480 / 480 мм
   Година на разработка: 1933/1935/1940/1940. Производство: по 1 машина през 1934/1936/1940/1940 г. СУ-14 е разработена на базата на Т-35 и Т-28 (използвани са елементи и от двете машини). Другите три модела са вече на базата на Т-35. В първата версия на самоходното оръдие, тръбите за отработените газове са минавали през кабината на водача, значително усложнявайки условията му на работа - проблем, който е бил коригиран в следващите версии. Средно натоварване върху повърхността: 0.71 кг/см² / 0.73 кг/см² / н.д. / 0.95 кг/см².

СУ-14-2

   Самоходно оръдие СУ-100Y.
Тегло: т.
Екипаж: души
Въоръжение:
Боекомплект: изстрела
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина мм
Максимална скорост: км/ч по шосе и км/ч по черни пътища.
Мощност на двигателя: к.с.
Запас на гориво при движение по шосе: км, км по черен път.
Размери:
дължина: мм
ширина: мм
височина: мм
клирънс: мм
   Година на разработка: . Производство: машини в периода - г. Средно натоварване върху повърхността: 0.0 кг/см².