Бронирани машини на РККА


Леки танкове.


Т-27

Танкета Т-27
Танкета Т-27

   Танкета Т-27.
Тегло: 2.7 т.
Екипаж: двама души
Въоръжение: 1 х 7.62 мм ДТ
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 4-10 мм (чело, борд и кърма: 10 мм, отгоре: 6 мм, дъно: 4 мм)
Максимална скорост: 42 км/ч по шосе и 16 км/ч по черни пътища.
Мощност на двигателя: 40 к.с. (Форд-АА)
Запас на гориво при движение по шосе: 110 км, 60 км по черен път.
Размери:
дължина: 2 600 мм
ширина: 1 825 мм
височина: 1 443 мм
клирънс: 240-340 мм
   Година на разработка: 1931, в завод номер 2 ВАТО (завод номер 37?), на базата на английската танкетка Карден-Лойд. Производство: 3 297 машини в периода 1931-1934 г., в три завода (ГАЗ (тогава се е наричал Нижнегородский АЗ), номер 37 и "Болшевик"). Средно натоварване върху повърхността: 0.75 кг/см2. Танкетата служи като база за създаване на различни други машини, включително и самоходни оръдия (включително СУ-6, зенитна самоходна установка). Освен това е пригодена да бъде пренасяна от самолет ТБ-3.



Т-18 (МС-1)

Лек танк Т-18 (МС-1), 1929 г.
Лек танк Т-18 (МС-1), 1929 г.
Лек танк МС-1, 1938 г. с 45 мм оръдие
Лек танк МС-1, 1938 г. с 45 мм оръдие

   Лек танк Т-18 (МС-1).
Тегло: 5.3 т.
Екипаж: двама души
Въоръжение: 1 х 37 мм Хочкис (L/20) и сдвоена 6.5 мм картечница.
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 8-16 мм (чело, борд, кърма и кула: 16 мм)
Максимална скорост: 16.4 км/ч по шосе, 6.5 км/ч по черен път.
Мощност на двигателя: 35 к.с. (конструкция на А. Микулин)
Запас на гориво при движение по шосе: 100 км.
Размери:
дължина: 3 470 мм (4 380 мм с оборудването за преодоляване на ровове и траншеи)
ширина: 1 760 мм
височина: 2 120 мм
клирънс: 315 мм
   Година на разработка: 1927. Производство: 962 машини в периода 1927-1932 г. Снет от въоръжение през 1938 г. (реално премодернизиран, 700 машини участват в първите етапи на ВСВ (виж по-долу)). Средно натоварване върху повърхността: 0.37 кг/см2. Модификации:
МС-1, образец 1929 г.: вместо сдвоената 6.5 мм картечница се поставя 1х 7.62 мм картечница, а масата на танка достига 5.5 т.
МС-1, образец 1930 г.: конструктивни промени, друг модел 37 мм оръдие, вече руски ("Болшевик"). Мощността на двигателя е увеличена от 35 на 40 к.с., а оттам и максималната скорост става 22 км/ч (по шосе). Масата на танка достига до 5.9 т.
МС-1, образец 1938 г.: оставащите към момента 700 машини преминават цялостна модернизация, превъоръжени са с 45 мм танково оръдие (образец 1932 г.) и са предадени на укрепените райони към военните окръзи. Впоследствие част от тях участват в началните етапи на ВСВ.
На основа на този танк са създадени модификации и други машини: САУ със 76.2 мм полково оръдие (обр. 1927 г.), САУ с 45 мм противотанково оръдие, радиотанк за управление на механизирани съединения, огнеметен танк ОТ-1, химически ХТ-18, телемеханичен ТТ-18, също вариант - транспорт за боеприпаси (снабдителен танк), лекоброниран трактор, както и на танкетите Т-17 и Т-23.
Електрооборудването на всички танкове от серията е вносно, първоначално то е на фирма "Бош", а след 1930 г. - на "Сцинтила".



Т-26, двукуполен

Лек танк Т-26, двукуполен
Лек танк Т-26, двукуполен
Лек танк Т-26, двукуполен

   Лек танк Т-26, двукуполен.
Тегло: 8.2 т.
Екипаж: трима души
Въоръжение: 2 х 7.62
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 6-13 мм (чело, борд, кърма и кула: 13 мм, отгоре: 10 мм, дъно: 5 мм)
Максимална скорост: 31.1 км/ч по шосе и 15 км/ч по черни пътища.
Мощност на двигателя: 90 к.с.
Запас на гориво при движение по шосе: 130-140 км, 70-80 км по черен път. Трябва обаче да се има предвид, че движението по черни пътища е било ограничено заради проблеми с окачването - листовите ресорси са получвали остатъчни деформации при движение по леки неравности и лесно са излизали от строя.
Размери:
дължина: 4 620 мм
ширина: 2 440 мм
височина: 2 190 мм (2 240 при модификациите от 1932-1933 г.)
клирънс: 380 мм
   Година на разработка: 1931, в Ленинград, на базата на английския танк "Викерс-Армстронг" (и е имал първоначално други обозначения: В-26 и Т-В-26). Средно натоварване върху повърхността: 0.57 кг/см2 (0.60 кг/см2 при модела от 1932 г.). Всичко произведени двукуполни танкове Т-26: 1626 машини от всички модификации, без огнеметните и химическите танкове. Производството на двукуполните танкове е било през периода 1931-1934 г. (като през 1934 г. е произведен само 1 танк).
Модификации:
1. 1932 г.: първа модификация - броневите листа се променят от 13 мм на 15 мм, а масата на танка става 8.4 т.
2. 1932-1933 г.: втора модификация - в дясната кула картечницата се заменя с 37 мм (Хочкис или Б-3). От тази модификация са направени 450 машини.
3. Т-26ПТ, двукуполен, оборудван с радиостанция, произведени: 96 машини.



Т-26, еднокуполен

Лек танк Т-26, 1933 г.
Лек танк Т-26, 1933 г.
Лек танк Т-26, 1937 г.
Лек танк Т-26, 1937 г.
Лек танк Т-26, 1938-1940 г.
Лек танк Т-26, 1938-1940 г.

   Лек танк Т-26, еднокуполен. По-надолу давам данните за две модификации, от 1933 / от 1939 г.:
Тегло: 9.4 т. / 10.25 т.
Екипаж: трима души
Въоръжение:
1933 г.: 1 х 45 мм (20К или обр. '34 г.) и сдвоена с оръдието 1 х 7.62 мм в кулата.
1938-1940 г.: 1 х 45 мм (обр. '38 г.), сдвоена с оръдието 1 х 7.62 мм в кулата, 1 х 7.62 мм в кърмовата част на кулата. На някои машини се е инсталирала една допълнителна зенитна 7.62 картечница.
Брониране:
1933 г.: противокуршумно, листове с дебелина 6-15 мм (чело, борд, кърма и кула: 15 мм, отгоре: 10 мм, дъно: 6 мм)
1938-1940 г.: противокуршумно, листове с дебелина 6-15 мм (чело, борд, кърма и кула: 15-20 мм, отгоре: 10 мм, дъно: 5 мм)
Максимална скорост: 31.3 км/ч по шосе и 15 км/ч по черни пътища / 30 км/ч по шосе и 18 км/ч по черни пътища.
Мощност на двигателя: 95 к.с. / 97 к.с.
Запас на гориво при движение по шосе: 130-140 км, 70-80 км по черен път / 200-225 км, 150-170 км по черен път.
Размери:
дължина: 4 620 мм
ширина: 2 440 мм / 2 445 мм
височина: 2 240 мм / 2 330 мм
клирънс: 380 мм
   Година на разработка: 1931-1932, от конструкторско бюро в завод "Болшевик", под ръководството на А. Гинзбург. Производство: над 6 000 машини в периода 1933-1940 г., в множество модификации. Средно натоварване върху повърхността: 0.65 кг/см2 / 0.71 кг/см2.



Тук се налага да се направи изброяване на видовете модификации на Т-26 и машините, създадени на негова база:
Т-26 двукуполен, всички без огнеметните/химическите: 1 626 машини. От тях:
- Т-26 двукуполен, с артилерийско въоръжение (37 мм): 450 машини
- Т-26ПТ (двукуполен, с радиостанция): 96 машини
ТММ-1 и ТММ-2 - опитни образци, с 37 мм оръдие Хочкис и картечници Викерс
Всичките двукуполни са произвеждани в периода 1931-1934 г.
Т-26, еднокуполен: 3 631 машини, създадени в периодите: 1933-1936 г. и 1939-1940 г. Вариантът от 1939 г. е с друг купол и понякога се среща и с обозначението Т-26-1. От Т-26-1 са произведени 1 975 машини, останалите (1 656) са от "чистия" модел Т-26, произвеждан до 1936 г.
- ОТ-26 (ХТ-26) (огнеметен/химически): 1 220 (?) 1 336 машини (тук са включени и дву- и еднокуполните машини). Произвеждани са в периодите: 1933-1936 и след това през: 1938-1940 г. По-вероятно е да е вярно числото 1 220 машини. Второто, 1 336 е взето от Энциклопедия бронетехники РККА, а първото - от ОБМ, т.1.
- Т-26РТ (еднокуполен, с радиостанция): 3 958 машини, произвеждани в периода: 1933-1940 г.
- СТ-26 (сапьорно-инженерен танк): 65 машини в периода 1933-1935 г. Служил е за поставяне на мостове.
- Т-26А / Т-26-4 (артилерийски), с купол от БТ и 76.2 мм оръдие: 5 машини в периода: 1934-1935 г. Оръдието е било в два варианта: КТ-26 и ПС-3, но впоследствие се отказват от втората, заради отката й, който нанася значителни повреди на танка. В крайна сметка и на петте машини слагат оръдие КТ-26.
- ТТ-26 (лек огнеметен, 1935-1936 г.): неизвестно количество, вероятно включено в общите данни за химическите танкове.
- ТУ-26 (танк за управление) с 45 мм оръдие: 55 машини, произведени през 1938 г.
- огнеметни танкове с обозначения: ОТ-130, ОТ-131, ОТ-132, ОТ-133 - с картечно въоръжение и ОТ-134 с 45 мм оръдие. Произвеждани са в периода 1938-1940 г., като огнеметното и картечното (оръдейното) въоръжение са комбинирани. Бройките са включени в общия списък на огнеметните и химически танкове.
- Т-26 със зенитна установка П-40: 471 машини, произведени в периода 1939-1940 г.
- ТБ-26 – служил е за пренасяне на боеприпаси. Построен в малко количество опитни бройки.
- ТЦ-26 - бронирана бензинова цистерна.
- Т-26Т, Т-26Т2 – артилерийски влекачи. Произведени: 183 машини.
- ТТ-ТУ - телемеханичен, радиоуправляем, превозващ заряд за разрушаване на укрепления (1938 г.).
- Т-26ПХ - за преодоляване на водни препятствия, с дълбочина до 5 метра (1936 г.).
- TР-26, ТР-4 и ТР-4-1 - бронетранспортьори.
- Т-263 - с електротансмисия (1935-1938 г.), 1 х 45 мм (обр. 1932 г.), 2 х 7.62 мм ДТ.
- Т-25 - колесно-гъсеничен танк (1939 г.), 1 х 45 мм (обр. 193201938 г.), 2 х 7.62 мм ДТ.
- СТ-25 - само гъсеничен вариант на Т-25, останалото е същото.
- СУ-1 - самоходна установка (1932 г.), 76.2 мм ПС-3 и 2 х 7.62 ДТ
- СУ-5-1 - самоходна установка (1934-1935 г.), 76.2 мм (пехотно оръдие, обр. 1902-1930 г.).
- СУ-5-2 - самоходна установка (1934 г.), 122 мм гаубица (обр. 1910-1930 г.). През 1937 г. е била пусната в серийно производство. Засега не съм намерил данни за количествата.
- СУ-5-3 - самоходна установка (1934 г.), 152.4 мм мортира (обр. 1931 г.).
- СУ-6 - самоходна зенитна установка (1935 г.), 76.2 мм зенитно оръдие ЗК (обр. 1931 г.), 2 х 7.62 мм ДТ. Поправка: не е на базата на Т-26, а е на базата на Т-27, от когото е шасито.

Общи данни за всички танкове от типа Т-26: разработени са общо 53 варианта бойни машини на негова база, от които 23 типа са в серийно производство. От 1931 г. до 1941 г., от завод №174 (К. Е. Ворошилов, Ленинград) са произведени 11 218 танка, модификации на Т-26. Към 01.01.1941 г. в РККА са останали 9 665 танка Т-26.
Цитат: Энциклопедия бронетехники РККА
Проблемът е, че в такъв случай обаче бройките не излизат. Ето една кратка сметка:
Т-26, двукуполен: 1 626 бр. (картечен: 1080, артилерийски: 450, с радиостанция: 96)
Химически (огнеметни) танкове: 1 220 бр. (всички модификации и видове)
Т-26, еднокуполен: 8 368 бр. (Т-26: 3 631, Т-26РТ: 3958, СТ-26: 65, Т-26А: 5, ТУ-26: 55, Т-26+П-40: 471, Т-26Т: 183)
Всичко: 1626 + 1220 + 8 368 = 11 214 машини, до 11 218 остават 4. Но няма откъде да се вземат всички тези 53 модификации, освен в тази бройка да не влизат опитните машини, а част от модификациите да са извършвани върху вече съществуващи машини. Вероятно тези 4 машини, които не достигат, са или Т-26ПХ, или ТБ-26, макар че е възможно тук да е включено какво ли не, включително СУ-5-3. Макар че е напълно възможно и да те да влизат в някоя от съществуващите категории.



Т-37

Лек танк Т-37
Лек танк Т-37A

   Лек плаващ танк Т-37 / Т-37А. Данните преди чертата (/) са за Т-37, а след нея - за Т-37А.
Тегло: 2.9 т. / 3.2 т.
Екипаж: двама души
Въоръжение: 1 х 7.62 мм
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 4-8 мм
Максимална скорост: 36 км/ч по шосе, 10 км/ч по черен път и 4 км/ч по вода / 40 км/ч, 12 км/ч по черен път и 6 км/ч по вода.
Мощност на двигателя: 40 к.с. (двигател ГАЗ-АА).
Запас на гориво при движение по шосе: 200 км / 230 км
Размери:
дължина: 3 304 / 3 730 мм
ширина: 1 900 / 1 940 мм
височина: 1 736 / 1 840 мм
клирънс: 285 мм и за двете машини
   Година на разработка: 1933, разработен в завод номер 37. Средно натоварване върху повърхността: 0.45 кг/см2 / 0.55 кг/см2. Производство на различните модели:
Т-37: 39 бр. през 1933 г.
Т-37А: 1870 бр. през периода 1933-1936 г.
Т-37РТ (радио): 640 бр. през периода 1934-1936 г.
ОТ-37 (БХМ-4) (химически-огнеметен): 75 бр. през периода 1935-1936 г.
Всичко: 2 624 бр., произведени през периода 1933-1936 г.
   Лекият танк Т-37А се използва като база за създаването на огнеметният танк ОТ-37, самоходното оръдие СУ-37, плаващият танк ТМ, бронираните артилерийски влекачи Пионер Б1 и Пионер Б2, както и за минен заградител (? подлежи на уточняване).



Т-38

Лек танк Т-38
Лек танк Т-38

   Лек плаващ танк Т-38.
Тегло: 3.3 т.
Екипаж: двама души
Въоръжение: 1 х 7.62 мм
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 4-9 мм
Максимална скорост: 40 км/ч по шосе, 15 км/ч по черен път и 6 км/ч по вода.
Мощност на двигателя: 40 к.с. (двигател ГАЗ-АА).
Запас на гориво при движение по шосе: 250 км.
Размери:
дължина: 3 780 мм
ширина: 2 334 мм
височина: 1 630 мм
клирънс: 300 мм
   Година на разработка: 1935, в конструкторско бюро към завод номер 37. Производство: 1382 машини (от които 165 с радиостанции (Т-38РТ)) в периода 1936-1937 и 1939 г. Средно натоварване върху повърхността: 0.44 кг/см2. През 1938 г. част от машините са екранирани с допълнителни броневи листове (4-6 мм), с разстояние между тях и бронята от 100 мм. Теглото на машината с допълнителните броневи екрани се увеличава до 3.8 т. Танкът има няколко модификации: Т-38М1 (с двигател ГАЗ-М1 (50 к.с.)), Т-38М2, Т-38РТ (радиоуправляем), ХТ-38 (химически, огнеметен), ТТ-38 (телеуправляем) и е послужил за база за разработка на самоходната артилерийска установка СУ-45 и бронираният влекач Т-20 "Комсомолец".



Т-40

Лек танк Т-40
Лек танк Т-40
Лек танк Т-40С
Лек танк Т-30

   Лек плаващ танк Т-40.
Тегло: 5.5 т.
Екипаж: двама души
Въоръжение: сдвоени 1 х 12.7 мм и 1 х 7.62 мм
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 4-13 мм (предните листа са с дебелина 13 мм, кулата - 10 мм).
Максимална скорост: 45 км/ч по шосе, 16-20 км/ч по черни пътища и 6 км/ч по вода.
Мощност на двигателя: 85 к.с. (двигател ГАЗ-11, но на първите машини са се слагали вносни двигатели Додж Д-5 с различни мощности: 78 к.с. или 85 к.с.)
Запас на гориво при движение по шосе: 300 км.
Размери:
дължина: 4 035 мм
ширина: 2 230 мм
височина: 1 905 мм
клирънс: 300 мм
   Година на разработка: 1939, в конструкторско бюро към завод номер 37. Целта е била Т-40 да замени наличните Т-37 / Т-37А и Т-38. Производство: 374 машини в периода 1940-1941 г., от тях - 222 до 22.06.1941 г. За съжаление има разминаване в данните, според някои източници става дума за общо 709 машини, най-вероятно там са включени и останалите модификации на Т-40. Средно натоварване върху повърхността: 0.46 кг/см2.
   Налични модификации:
- Т-40 (основен);
- Т-40С - сухопътен, без възможност да плува (някои от тях - с 20 мм оръдие)
- Т-30 (с 20 мм автоматично оръдие и 1 х 7.62 картечница)
- друг вариант на Т-40 без специално обозначение, на който е било монтирано автоматично 23 мм оръдие и една картечница 7.62 мм
- самоходна артилерийска установка със 76.2 мм оръдие ЗИС-5, създадена през 1942 г.



Опитни образци, предстои да бъдат въведени: Т-33 (плаващ, 1931-1932 г.), Т-37 (опитен образец, 1932 г.), Т-34 (1931-1932 г.), Т-41 (плаващ, 1931-1932 г.), плаващ танк на Шитиков (1934 г.), Т-38 (опитен образец, 1935 г.), Т-43 (колесно-гъсеничен, 1935 г.), Т-43 (плаващ, колесно-гъсеничен, 1934-1935 г.), Т-38М със стабилизирана кула (1936 г.), ТМ (плаващ, 1936 г.), Т-38М1 и Т-38М2 (плаващи, 1938 г.), О-10 (плаващ, 1938-1939 г.)
БТ-2

Лек танк БТ-2
Лек танк БТ-2
Лек танк БТ-2
БТ-2 с артилерийско въоръжение
Лек танк БТ-2
БТ-2 с картечно въоръжение
Лек танк БТ-2
БТ-2 с "деформиращ" зимен камуфлаж

   Лек колесно-гъсеничен танк БТ-2.
Тегло: 11 т.
Екипаж: двама души, трима - за танковете с артилерийско въоръжение.
Въоръжение: 1 х 37 мм (Б-3), 1 х 7.62 мм (ДТ) / 2 х 7.62 (ДТ)
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 6-13 мм (чело, борд, кърма и кула: 13 мм, отгоре: 10 мм, дъно: 6 мм)
Максимална скорост с вериги: 51.6 км/ч по шосе и 22 км/ч по черни пътища.
Максимална скорост на колела: 72 км/ч по шосе по черни пътища не може да се движи.
Мощност на двигателя: 400 к.с. ("Либърти", закупен от САЩ)
Запас на гориво при движение по шосе, на вериги: 160 км, 120 км по черен път.
Запас на гориво при движение по шосе, на колела: 200 км.
Размери:
дължина: 5 500 мм
ширина: 2 230 мм
височина: 2 174 мм
клирънс: 350 мм
   Година на разработка: 1931, в КБ към Харковският локомотивен завод. Танкът е бил приет на въоръжение в РККА като "изтребител на танкове" и затова се е планирало да бъде въоръжен с 37 мм оръдие. Проблеми с производството обаче са наложили само 180 от всичките 620 машини да бъдат въоръжени с оръдия, останалите са били въоръжени със сдвоени 7.62 мм картечници. Било е също така планирано на БТ-2 да се монтират авиационни двигатели М-5 (копие на "Либърти") с отработен авиационен ресурс, обаче производството им е било прекратено, а тези, които са останали са били в лошо състояние. Затова се е наложило да бъдат закупени от САЩ 2000 двигателя "Либърти". Производство: 620 машини в периода 1932-1933 г. Средно натоварване върху повърхността: 0.59 кг/см2. От тях: 180 машини с 37 мм оръдие и 440 машини със сдвоена 7.62 мм картечница ДТ (заради недостиг на оръдия). Предполагало се е по-късно тези танкове да бъдат преоборудвани с оръдия, но няма данни дали и доколко е направено. Преминаването от гъсеничен на колесен ход е ставало за около 30 минути.
На базата на БТ-2 са разработени следните машини: опитен танк БТ-2 ИС, ХБТ-2 (химически), инженерен танк, за поставяне на мостове СБТ (произведени: 4 машини).



БТ-5

Лек танк БТ-5
Лек колесно-гъсеничен танк БТ-5
Лек танк БТ-5
Лек танк БТ-5

   Лек колесно-гъсеничен танк БТ-5.
Тегло: 11.6 т.
Екипаж: трима души
Въоръжение: оръдие 1 х 45 мм ("20К", модел 1932 г.), сдвоена с оръдието 1 х 7.62 мм картечница ДТ
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина 6-17 мм (чело, борд, кърма: 13, кула: 17 мм, отгоре: 10 мм, дъно: 6 мм)
Максимална скорост:
по шосе, на колела: 72 км/ч по шосе и 0 км/ч по черни пътища.
по шосе, с вериги: 52 км/ч по шосе и 20 км/ч по черни пътища.
Мощност на двигателя: 400 к.с. (тип "М-5")
Запас на гориво при движение по шосе: 200 км на колела, 150 км на вериги.
Размери:
дължина: 5 800 мм
ширина: 2 230 мм
височина: 2 338 мм
клирънс: 350 мм
   Година на разработка: 1932, от КБ, пак в Харковския локомотивен завод. Производство: 1884-2108 машини в периода 1933-1934 г. Данните са различни, вероятно заради неотчетено производство през 1935 г. (тези 2108 машини се получават, като се прибавят произведените през 1935 г. танкове БТ-5). От всички произведени танкове БТ-5, около 325 са радиофицирани (71-ТК-1). Средно натоварване върху повърхността: 0.65 кг/см2.
Танкът БТ-5 се използва като база за разработка на опитните машини: БТ-5ИС, ХБТ-5, инженерен вариант, вариант с ракетно оръжие и такъв с противотанково торпедо. Бил е разработван и вариант с прикачени съоръжения за преодоляване на окопи и траншеи.



БТ-7

Лек танк БТ-7
БТ-7, модел от 1937 г.
Лек танк БТ-7
БТ-7
Лек танк БТ-7
БТ-7 със зенитна установка П-40
Лек танк БТ-7
БТ-СВ-2 "Костенурка", 1937 г.
Лек танк БТ-7А
БТ-7А (артилерийски, 76.2 мм оръдие КТ-28)
Лек танк БТ-7М
БТ-7М

   Лек колесно-гъсеничен танк БТ-7. Има няколко модификации/модели - БТ-7 от 1935 г., БТ-7 от 1937 г., БТ-7А (артилерийски, 1936 г.), БТ-7М (1939 г.). Данните по-надолу са дадени за:
БТ-7-35 / БТ-7-37 / БТ-7А / БТ-7М
Тегло: 13 т. / 13.8 т. / 13.5 т. / 13.65 т.
Екипаж: трима души
Въоръжение: оръдие 1 х 45 мм ("20К", модел 1932 г.), сдвоена с оръдието 1 х 7.62 мм картечница ДТ. От 1936 г. нататък, на част от машините е била монтирана зенитна установка П-40 (1 х 7.62 мм). БТ-7А е с оръдие 76.2 ММ, тип КТ-28, БТ-7М е с 45 мм оръдие, обр. 1934/1938 г. На моделите, произвеждани след 1937 г. е поставяна още една картечница 7.62 мм (ДТ) в тилната страна на кулата.
Брониране: противокуршумно, листове с дебелина в мм:
БТ-7-35: 6-15 мм (чело, борд, кърма: 13, кула: 15 мм, отгоре: 10 мм, дъно: 6 мм)
БТ-7-37: 6-22 мм (борд, кърма: 13, чело: 22 мм, кула: 17 мм, отгоре: 10 мм, дъно: 6 мм)
БТ-7А: 6-15 мм (чело, борд, кърма: 13, кула: 15 мм, отгоре: 10 мм, дъно: 6 мм)
БТ-7М: 6-22 мм (борд, кърма: 13, чело: 22 мм, кула: 17 мм, отгоре: 10 мм, дъно: 6 мм)
Максимална скорост: по шосе, на колела: 72 км/ч
по шосе, с вериги: 52 км/ч
по черен път, на колела: 40 / - / 40 / - км/ч
по черен път, с вериги: 27 / 32.4 / 27 / 31.7 км /ч
Мощност на двигателя: 400 к.с. На машините от: 1935, 1937 и БТ-7А е поставян двигател модел М-17Т (безнинов), а на БТ-7М: 500 к.с., модел В-2, дизелов (има неяснота, част от тях вероятно са били с мощност от 400 к.с.). Има малка неяснота с данните за двигателя на БТ-7А, най-вероятно част от тях са били с двигатели с мощност 500 к.с.
Запас на гориво при движение по:
шосе, на колела: 450 / 500 / 500 / 1 250 км
шосе, с вериги: 220 / 375 / 250 / 630 км
черен път, на колела: няма данни
черен път, с вериги: 160 / 160 / 160 / 520 км
Размери:
дължина: 5 645 мм / 5 660 мм / 5 660 мм / 5 660 мм
ширина: 2 230 мм / 2 230 мм / 2 230 мм / 2 290 мм
височина: 2 374 мм / 2 417 мм / 2 700 мм (+ П-40) / 2 447 мм
клирънс: 390-410 мм
БТ-7-35 / БТ-7-37 / БТ-7А / БТ-7М
   Година на разработка: 1933-1934 от КБ към ХЛЗ, като усъвършенствана версия на БТ-5. Средно натоварване върху повърхността:
0.73 кг/см2 / 0.85 кг/см2 / 0.70 кг/см2 / 0.90 кг/см2.
Танкът БТ-7 се използва за разработка на други модели и опитни машини: БТ-СВ / БТ-СВ-2 ("Костенурка"), БТ-9, химически БХМ и ХБТ-7, огнеметен ОТ-7, телемеханичен БТ-ТТ и вариант с прицеп за буксиране на повредени машини.
Производство:
БТ-7: 2 596 машини в периода 1934-1939 г. (модели 1935 и 1937). Първият опитен модел е произведен през 1933 г.
БТ-7РТ: 2 017 машини в периода 1934-1939 г. (радиофициран). Първият опитен модел е произведен през 1934 г.
БТ-7А: 155 машини в периода 1936-1937 г. (артилерийски). От тях 11 машини имат радиостанции 71-ТК-1 и 71-ТК-3, а 21 машин, заради недостиг на 76.2 мм оръдия, са били поставени конични кули с 45 мм оръдия. Първият опитен модел е произведен през 1933 г. През 1939 г. вероятно част от танковете от този модел са били преоборудвани с оръдия модел Ф-32 (пак 76.2 мм).
БТ-7М: 788 машини в периода 1938-1940 г. Танкът е известен и с обозначението БТ-8. Предвид увеличаването на маста на танка, колесният ход вече е бил изоставен при този модел, тъй като след движение между 50 и 100 км, при всички танкове БТ-7М са излизали от строя елементи около движещите колела. Така че реално БТ-7М се движи само на вериги.



Т-50

Лек танк Т-50
Лек танк Т-50, вариант на ЛКЗ
Лек танк Т-50
Лек танк Т-50, вариант на ЛКЗ
Лек танк Т-50
Лек танк Т-50, вариант на завод 137
Лек танк Т-50
Лек танк Т-50, вариант на завод 137

   Лек танк T-50. Машината има две разработки, едната си остава само като един опитен образец, другата отива в серийно производство. Вариантът на КБ на Ленинградски кировски завод (под ръководството Ж. Котин), се е оказал твърде трудоемък и сложен за производство и проектът е изоставен. Докато вариантът на КБ на завод номер 174 (И. Бушнев, Л. Троянов) е приет и производството му започва през юли, 1941ва година. По-надолу са дадени показателите и на двата танка, първо е на опитния образец, след него - на приетия за производство танк на завод 174:
Тегло: 13.8 т. / 14 т.
Екипаж: четирима души
Въоръжение: 1 х 45 мм, 2 х 7.62
Брониране: листове с дебелина в мм:
вариант на ЛКЗ: чело, борд, кърма, кула: 37 мм, дъно, отгоре: 15 мм. Наклон на челната броня: 25°
вариант на завод 174: челна част корпуса, долу: 37 мм / 50°, горна част: 37 мм / 45° ; кула: 15-37 мм / 15-20° ; кърма: 25-37 мм ; дъно и отгоре: 15 мм.
Максимална скорост:
вариант на ЛКЗ: 64 км/ч по шосе и 30 км/ч по черни пътища.
вариант на завод 174: 52 км/ч по шосе и 40 км/ч по черни пътища.
Мощност на двигателя: 300 к.с. (В-4)
Запас на гориво при движение по шосе: 360 / 344 км, ? / 280 км по черен път.
Размери:
дължина: 5 400 / 4 285 мм
ширина: 2 200 / 2 420 мм
височина: 2 250 / 1 925 мм
клирънс: 400 / 300 мм
   Година на разработка: 1940. Производство: 75 машини в периода 1941-1942 г. Средно натоварване върху повърхността: 0.6 кг/см2 / 0.57 кг/см2. Основните разлики между двата варианта, този на ЛКЗ и този на завод 137, са във формата на кулата и в корпуса, което се вижда донякъде и на снимките. Вариантът на ЛКЗ е бил с по-стеснено място на водача. Въоръжението на серийния модел (45 мм оръдие, обр. 1934 г.) е позволявало скорострелност от 12 изстрела в минута, далекобойност: 3 600 м. Това е първият лек съветски танк, в който командирът е освободен от несвойствени за него функции.