Числеността на РККА на 01.01.1938 година е около 1.5 милиона войници. Към месец юни, 1941ва година тя вече е приблизително около 5.7 милиона войници. В рамките на периода от 1937ма до 1939та се провежда усилено заменяне на териториалните части с редовни, които е трябвало да заменят съществувалите дотогава в съветската армия голямо количество териториални части. Този процес завършва през 1939 година.
През 30те години в страната се провеждат сравнително редовно военни маневри (най-съществени от 1939 година обаче), като част от мобилизираните за тях войници остават след края им в състава на РККА, увеличавайки числеността й от година на година. През последните месеци преди войната в СССР се провеждат допълнителни мобилизационни мероприятия, попълнили РККА с още 793 500 души, към бройката от 4 826 900 души, които са били към момента вече в редиците на армията, довеждайки я до 5 620 400 души. Пълния мобилизационен план, ако е бил изпълнен, би довел армията до 7.85 милиона души, от които 6.5 милиона в западните военни окръзи.
Към 22.06.1941 г., РККА (само сухопътна армия, без флота) е съставена от:
4 фронта (СФ, СЗФ, ЗФ, ЮЗФ, ЮФ е създаден малко по-късно);
28 армии (към 22.06., две от тях са още без включени единици, това са 18та и 28ма);
корпуси: 29 механизирани (МК), 62 стрелкови (СК), 4 кавалерийски (КК), 5 въздушно-десантни (ВДК)
303 дивизии;
303те дивизии, разпределени по типове са:
стрелкови: 198 (160 в стрелковите корпуси, 36 отделни, 2 се губят?), 5 стрелкови бригади
танкови: 62 (58 в МК, 4 отделни)
механизирани: 34 (29 в МК, 4 отделни, 1 на НКВД)
кавалерийски: 13
Освен това в РККА има: 57 укрепени района, 5 отделни стрелкови бригади, 10 противотанкови бригади, 94 полка корпусна артилерия[1], 75 полка артилерия на РГК, 34 инженерни полка
Не всички части на РККА са включени в състава на фронтове, много от тях са в състава на военните окръзи, по някоя граница или директно на разположение на Главното командване (Генералния щаб).
Трябва да се има предвид, че към началото на войната не всички дивизии са равномерно попълнени. Военно-въздушните сили в СССР са подчинени съответно на Генералния щаб (сухопътните сили) и на Военно-морското командване.
Към началото на войната организационната структура само в западните окръзи е следната:
Там са разположени щабовете на три фронта: Северозападен (СЗФ), Западен (ЗФ), Югозападен (ЮЗФ), формирани на базата на съответните военни окръзи (Балтийски, Западен специален и Киевски специален). Освен това на 24.06. е създаден още един, Северен фронт (СФ), създаден на базата на Ленинградския специален военен окръг. Има и една отделна армия (9та), разположена срещу румънската граница (ОдВО).
Тези сили се наричат действаща армия и са съставени от общо 15 армии, 20 МК, 32 СК, 3 КК, 3 ВДК, със 163 дивизии (97 стрелкови, 40 танкови, 20 механизирани, 6 кавалерийски), 41 фортифицирани района, 2 отделни стрелкови бригади, 10 противотанкови бригади, 87 артилерийски полка (52 корпусни и 35 на РГК), 18 инженерни полка, с обща численост (пак само сухопътна армия) около 2.9 млн войници.
В резерва на Главното командване има 6 армии, 14 СК, 5 МК, 57 дивизии (42 стрелкови, 10 танкови, 5 механизирани), 17 артилерийски полка (13 корпусни и 4 на РГК).
Останалите военни окръзи имат още 6 армии, 16 СК, 4 МК, 83 дивизии (59 стрелкови, 11 танкови, 6 механизирани, 7 кавалерийски), 16 укрепени района и останалите изброени в първия списък части.
Според предвоенното планиране, РККА е разпределена на два стратегически ешелона, първия, непосредствено до границата, втория на разстояние между 50 и 100 км от нея и резерви, разположени на разстояние между 100 и 400 км от границата.
Към всичко това трябва да се прибавят следните сили:
1. гранични войски, всичко 165 000 души за целия СССР, които са разпредели преимуществено по западните граници, организирани в 49 отряда, 10 специализирани комендатури, 7 отряда катери и ред други спомагателни групи и по-малки отряди;
2. войски на НКВД, разпределени в различни групи, според целите им:
2.1. За осигуряване и охрана на жп комуникациите - 62 100 души, разпределени в 9 дивизии и 5 бригади, както и за охрана на различни други обекти, още: 18 полка и 3 специализирани батальона;
2.2. Специална охрана на различни обекти (включително икономически) - 29 900 души, разпределени в 3 инженерни-химически полка (в Москва, Ленинград и Баку), както и 4 инж.-химически батальона, както и 1 дивизия и 5 бригади.
2.3. Охрана на лагери и вътрешна сигурност - още 38 311 души, организирани в 2 дивизии и 7 бригади.
Пълната численост на войските на НКВД в целия СССР е била 171 900 души.
Въздушните части, в състава на сухопътната армия са разделени на фронтова армейска и подчинена на корпуси или дивизи авиация. Фронтовата група включва бомбардировъчни, изтребителни, в някои случаи смесени авиодивизии, а също разузнавателни полкове. Армейската авиация включва една или две смесени авиодивизии, а също и разузнавателни и свързочни ескадрили. Фронтовата авиация представлява 40.5%, а армейската 43.7% от общата численост на военновъздушните сили в РККА. Освен това съществува командване на ДБА (далекобойната бомбардировъчна авиация), авиация на ПВО, школи и т.н.
Като типове самолети разпределението е следното:
изтребители: 53.4%
бомбардировачи: 41.2%
щурмови (наземни цели): 0.2%
разузнавателни: 3.2%
Във въоръжените сили (без школите и тренировъчните бази) има 15 599 самолета, от които 80% принадлежат към тези модели: И-153 (И-153), И-16, СБ, ТБ-3, ДБ-3, Р-5, които по една или друга причина са смятани за остарели. Проблемът се задълбочава от това, че към 22.06,1941ва в състава на ВВС има 20 марки самолети (от 70 различни модификации), както и 86 различни типа бомби за тях, което безспорно значително усложнява логистиката.
Цялата въздушна мощ на Червената армия се състои от 19 533 самолета, а в състава на флотата има още 1 445 самолета. Или това прави всичко 20 978 самолета. Ако обобщим, те са разпределени по командвания така:
ДБА - 2 311 самолета
Военни окръзи - 13 288 самолета
Военни школи и тренировъчни бази - останалите 3 934 самолета
Флот (всички) - 1 445 самолета
В Западните военни окръзи към 22.06.1941 г. са разпределни 7 133 машини, или по окръзи:
в Ленинградки ВО - 1 270
в Балтийски СВО - 1 211
в Западен СВО - 1 789
в Киевски СВО - 1 913
в Одеско ВО - 950
Те са разпределени в 32 авиодивизии (5 бомбардировъчни, 8 изтребителни, 19 смесени).
Към командването на ПВО са разпределени реално до около 1 500 изтребителя, организирани в 40 изтребителни полка, макар на хартия техния брой да е 2 520 самолета.
- Структурата на РККА като командване е такава:
най-горе е Ставката на Върховния главнокомандващ, Сталин (образувана е в първите дни на войната) в нея влизат освен него и редица висши офицери, главно от Генералния щаб;
под нея е фронта - това е обединение на група армии, всяко с комаднир, щаб и политуправление, което дублира армейското.
армията в Съветския съюз, през първите години на войната, най-често е съставена от стрелкови и механизирани корпуси, чиято дейност се контролира едновременно от трите висшестоящи щаба - на Ставката, на фронта и армеското.
Поради слабото ниво на съобщителните връзки, в първите дни на войната се получава така, че всяко от нивата дава различни заповеди разкъсвайки корпусите на части и нарушавайки взаимодействието между всички нива по командната им верига.
Под корпусното ниво идват подред, от висша към нисша формация:
дивизия, бригада, полк, батальон, рота, взвод
Към армиите и корпусите често се придават части от резерва на висшето командване (РГК) - най-често артилерийски и противотанкови полкове.
Отделно от сухопътното командване, флота и авиацията имат собствени командни вериги, които са с подобна структура. Към повечето армии и фронтове има придадена собствена авиация, която значително утежнява снабдителните, комуникационните и транспортните проблеми на щабовете.
- Политическа организация - на всички нива в РККА има дублиране на функциите на военното командване, което се осъществява чрез института на политическите офицери, често наричани в чуждоезичната литература "комисари". Те са с равни права с чисто военния командир, което, при слабото ниво на ифнормационните връзки в РККА е често нож с две остриета. Политическите офицери не са обучени във военното дело (изключенията са малко), но предвид общото ниско ниво, това не се забелязва толкова много през първите години на войната. Целта на полтическите офицери е да поддържат влиянието на партията в армията.
[1] Корпусна артилерия е тази, която е придадена директно към корпусния щаб.Най-често калибърът на оръдията е над 100мм (напр. 122мм оръдие и 152мм гаубица), а целта - борба с артилерията на противника и поразяване на цели в дълбочина. [Обратно]