ход: 4-ти

Примери за военната система

Принципни положения:

1. Една армия може да се отбранява от няколко посоки едновремемно и да получава бонуса си от заповед "отбрана" (+3 за ПК, +1 за КК). Бонусите се получават ако:

1.1. Минимум 1 корпус защитава всяко направление.

1.2. Няма корпус, който да защитава две направления едновременно, тъй като всеки корпус е ограничен до максимум 1 посока.

1.3. Всяка от указаните в заповедта посоки е атакувана. Разпределението на корпусите в този случай няма да го смятам, просто ще приема, че след като атаките идват от очакваните посоки, се изпълнява положението от правилата (цитат):

Тъй като отбранителните сражения са по-сложни, особено когато една провинция се отбранява от атаки от няколко посоки, решенията на водещия ще са в полза на отбраняващата се страна, компенсирайки по този начин малка част от разликите с реалността и симулирайки решенията на генералите на място.

Синята армия се отбранява (провинция Бохемия) от две атаки (от Моравия и Силезия). Армията трябва да има минимум по 1 корпус за всяко направление. В нашият пример тя отделя равни сили за всяко направление (по два корпуса, но същият ефект при тази ситуаци би се получил и при друго разпледеление, например, един ПК отбранява границата със Силезия, а три тази с Моравия), а противникът (червена армия) напада с по две пълни армии, всяка в състав 1 КК и 4 ПК.
Крайната сметка би имала следния вид:
отбраняваща се страна: 4 ПК * (3-основа + 3-бонус): 24 сила срещу
атакуваща страна 8 ПК * (3-основа + 1-бонус) + 2 КК * (1-основа + 2-бонус): 38 сила.

2. Кога схемата от точка 1 не действа? Когато са в сила следните изключения:

2.1. От една от посоките армията не е атакувана. Пример: армия, намираща се в Бохемия има заповед да отбранява границите със Силезия и Моравия. Обаче противниковата атака идва само откъм провинция Силезия. В този случай бонусите за отбрана ще важат само за корпусите, отбраняващи се откъм Силезия (+3 за ПК и +1 за КК), а корпусите, отбраняващи се откъм Моравия ще са без тях, т.е. с нормалните си стойности (3 за ПК, 1 за КК).

Пример:

В нашият случай това означава 6 (3 основа + 3 бонус) за двата корпуса, които обраняват границата със Силезия плюс само 3 основа за другите, който отбранява границата с Моравия (важно е да се отбележи, че те също ще участват в отбраната, но няма да получат повишение на силата). Или съотношение 2ПК * 6 + 2ПК * 3 = 18 сила срещу една пълна армия с 19 сила. Важно е да се отбележи, че при друго разпределение на отбраната, да речем, 1 ПК откъм Силезия и 3 откъм Моравия, за разлика от първия пример ефектът ще е различен - 1ПК * 6 + 3ПК * 3 = 15 вместо 18 сила. Обратното, ако е зададено 3 ПК да отбраняват гарницата със Силезия, а само един тази с Моравия, ефектът ще е 3ПК * 6 + 1ПК * 3 = 21 сила, вместо 18.

2.2. Атаката на противника идва от нова посока: както в предишния пример, заповедта обхваща отбрана откъм А и С, но идва и неочаквана атака откъм провинция Е. В този случай имаме две възможни развития на ситуацията:

Пример 2.1а:

а. от другите направления се отделят достатъчно корпуси (Арбитъра решава това според наличните сили), които няма да имат бонус отбрана, но въпреки това са достатъчно, за да се опази армията от новата атака, но и от атаките от зададените направления. Един вид - Арбитъра влиза в ролята на командващия групировката генерал и отделя необходимия минимум части, за да прикрие новото направление. Ако е възможно, а ако не е, то отиваме към вариант б.. Да подчертая, за да е ясно: арбитъра ще взима сили от другите направления, за да отбие атаката от новото и неочаквано направление само дотолкова, доколкото е необходимо за отбраната от него. И няма да взима сили, ако това не е възможно (тоест, ако не е възможно да се отбие тази атака, когато се отива на вариант б.).

Пример 2.1б:

б. Когато атаката от неочаквано направление е достатъчна, за да бъде пробита отбраната (тоест няма никакъв вариант отбраняващите се да удържат позициите си), тогава армиите на отбраняващата се страна не се престрояват, а само общата им отбрана се редуцира. Това намаление е въхру коефициента, който се добавя със заповедта отбрана и е в размер на 50%. Тоест, ако имаме 4 ПК и 1 КК, които имат сила 13 и с коефициента от заповед "отбрана" получават още 13 сила (достигайки общо 26), то това намаляване ще означава, че този допълнителен коефициент се намалява от 13 на 6.5 и цялата сила на отбраняващите се се редуцира от 26 на 19.5 сила.

3. Подкрепа. Този пример го слагам само заради въпросите. Подкрепа при атака могат да оказват само армии, които са съседни на провинцията, която атакувате.

Пример:

Армията в Бохемия (3 ПК) получава заповед да атакува Силезия. Армията в Тирол (2 ПК) оказва подкрепа на атаката (участва в нея без да се премести след това в Силезия, ако атаката успее). Армията в Померания (3 ПК) обаче не може да окаже подкрепа на тази атака, защото не е в съседна провинция. За отбелязване е, че ако има чисто конна армия в Померания Галиция или Моравия тя би могла да се премести една провинция и след това да вземе участие в атаката.

4. Две свързани донякъде ситуации: когато армия, която извършва някакво действие, е атакувана от друга армия.

4.1. Синята армия в Бохемия има заповед да атакува червената армия в Силезия, но на свой ред е атакувана от другата червена армия, разположена в Померания. В този случай атаката на сините се прекратява и те се отбраняват от атаката на жълатта аримя в Померания. Ситуацията е аналогична, ако синята армия оказва подкрепа на някоя друга армия при атака. Армията не получава бонус за отбрана.

Пример:

4.2. Синята армия в Бохемия е получила заповед за марш към Силезия, но червената армия в Померания е получила заповед да атакува Бохемия.

Пример:

Тук са възможни два варианта:

а. Синята аримя пордължава движението си и влиза в Силезия, докато червената аримя заема опразнената провинция Бохемия.

б. Синята аримя перкъсва движението си и отбранява порвинцията от нахлуващата откъм Померания армия на червените.

Кой от двата варианта ще се случи ще решава Арбитъра, по лична преценка (примерно кога са пристигали заповедите и т.н. подобни фактори, или със зар). В никой от случаите отбраняващите се няма да получават бонус.

4.3. Сините 1-ва и 2-ра армии получават заповед за марш към Силезия. Червената армия атакува провиниця Бохемия, в която те се намират. Възможните са три варианта:

а. Ако една от двете армии е достатъчно силна, тя може да остане за да отбие атаката, а другата да продължи движението/атаката си.

б. Армията, която се движи да продължи движението си, а армията, която е атакувана, да остане да се сражава. Дали армията, която се движи ще остане в провинцията е по преценка на Арбитъра.

в. И двете армии остават и се сражават.

5. Насрещни атаки в различни варианти:

5.1. Насрещна атака. И към двете армии се добавят бонусите от командата "атака" (+1 за ПК, +2 за КК).

5.2. Насрещна атака, към която се добавя атака от друго направление (червена армия от Галиция).

В този случай имаме два варианта:

а. ако допълнителата атака на 2-ра армия е с незначителни сили и може да бъде отбита, част от атакуващите сили се отделят (без бонуси) за отблъскването й. Останалите сили на 1-ва армия на сините продължават атаката в Померания, но след края на сражението, дори и да победят, не преминават в провинция Померания (целта на атаката им).

б. Ако двете атаки на червените 1-ва и 2-ра армия са достатъчно силни, за да победят армията на сините в провинция Бохемия, то армията на сините получава само 50% от бонуса си "атака", след което се изчисляват загубите. Например ако силите на сините са 4 ПК и 1 КК, то този бонус нормално е 6, а намален с 50% е 3 сила.

5.3. Две нарещни атаки.

Пак има две възможности:

а. Ако атакуващите от двете направления (Бохемия-Померания и Бохемия-Галиция) са с приблизително еднакви сили, или силите на сините надвишават тези на червените, ситуацията се развива като тази от точка 5.1.

б. Ако обаче силата на някоя от червените армии е по-голяма от тази на противостоящата й синя, се стига до варианта от точка 5.2.

5.4. Към насрещната атака се прибавя и отбраняваща се синя армия (2-ра)

Имаме следните варианти:

а. ако силата на 1-ва армия на сините е достатъчна, за да победи самостоятелно армията на червените (Померания), 1-ва армия заема Померания в края на хода, а втора остава в Бохемия. Сражението се смята само между двете армии.

б. Ако червената армия и синята атакуващи армии са с горе-долу еднакви възможности, сражението се смята само между тях, както в точка а.

в. Ако червената армия от Померания е по-силна от 1-ва армия на сините, тогава и само тогава, в сражението се включва и силата на 2-ра армия на сините, с нейнтие бонуси в отбрана.

5.5.

5.6.