Шокиращи разкрития!

Нашият кореспондент получи ексклузивен достъп до една шокираща история. Срещу солидна сума, корумпиран разузнавач от гръцките тайни служби сподели с нас за събитие, което се е случило още през март в Амстердам. На него са присъствали висш английски адмирал и немски генералщабен офицер, заедно с цивилни лица от съответните посолства.

На тази среща се е обсъждала подялбата на Дания между двете империи, като Исландия и остовите в Северно море е трябвало да отидат за англичаните, а Дания - за немците. На срещата англичаните са предложили да се гарантира сигурността на Холандия и Белгия, които понастоящем са разделени между Франция и Германия.

Гръцкият разузнавач намекна, че макар той да не знае за съответна такава среща между френски и немски военни, е чул от един португалски колега нещо такова. А вече тримесечната креслива реторика от двете страни на Рейн, оставя редакцията с впечатление, че тази "Странна война" между френската и германската империи е всъщност за хвърляне на прах в очите на световната общественост и цели да прикрие подялбата на северните страни между Великите сили.

Вести от фронта

Постоянство

Испанската армия и този месец напада Естремадура. След поредното сражение на двете испански армии срещу едната португалска армия, изглежда доста вероятно, че този танц ще бъде продължен и през следващите месеци. Нашата редакция прати кореспонденти от двете страни на границата. От испанска страна един офицер от испанският легион, младият Франсиско (фамилията се пази в редакцията), сподели, че командването е нерешително, и ако било на неговото, той би привлякъл повече сили във флангови атаки. От португалска страна един генерал, също пожелал да остане анонимен, заяви, че португалската армия вероятно ще издържи така още два-три месеца, но след това вече няма да се справи без външна помощ, за която, той беше сигурен, че ще дойде откъм старите съюзници на Португалия, като например англичаните.

Шумотевици и суматоха сред пясъците
Репортаж от далечна Персия

В крайните далнини на познатия свят, далеч-далеч на юго-изток... казват и там се случват любопитни събития, и там гърмят пушки и топове, а още повече бляскат ятагани и криви ножове. Уви, все още трябва да разчитаме само на предания прошепнати в мрака на керван сараите и през много усти и уши достигнали до бележника на нашия кореспондент в района Херберт ибн Стоянович. Миналият месец, донася той през телеграфната станция в Смирна, османски отряди - многобройна конница, камили и дълги колони пехота са преминали персийската граница на две места, бързо вглъбявайки се в територията на спящата под топлината на събуждащото се слънце земя. Дали атаката е била чак толкова внезапна или липсата на пътища и телеграф - така фатална, но седмици след началото на бойните действия все още почти нищо не бе известно в белия бляскав палат на шаха Рустан V, издигащ се в самия център на столицата, а из пазарищата можеше да се чуе само оживено пазарене, но не и тревожни слухове.

Нашият кореспондент докладва, че на 20-ти май видял от прозорците на хотела "Палас Д`Ориент" (единствената сграда с електричество в Техеран) как далеч в пустинята се вдигат тежки облаци прах вдигнати от маневриращите конни и пеши отреди - персийски и османски, а цяла нощ достигала далечната канонада на оръдия и картечници. На 28-ми май османските орди навлезли в града и го овладели. Противно на очакванията, почти нямало безредици и мародерства, освен обичайните за тукашните нрави. На първия май при кратка церемония пред двореца на Шаха бил издигнат зеления османски флаг.

Каква е причината за тази османска атака никой все още не знае, макар че по пазарища и сокаци от Стамбул та до далечен Исфахан се разпространяват стотици слухове - кой от кой по-невероятен. едни шепнат, че Падишахът загубил на шах от Шаха, та се обидил дотолкоз, че да прати ордите си; други приказват за скарване заради прекрасна ханъма; трети шепнат за дълбок гастрономически спор с летални последици; четвърти пък (банално) приказват за политика, икономика и стратегия. Но едно е сигурно - всички се губят в догадки, но почти никой не мисли, че зад спора има нещо по-реално и дълбоко като владеене на провинции, икономика или ... ъъ, стратегия. Говори се, че довереният везир на Шаха избягал през първата седмица на март в посока към Багдад, може би в това се крие причината? Само слухове и сплетни, нищо друго. Но така е на Изток.

Нова Балканска война?
Империята отвръща на удара?

Няма как да сме сигурни, но събитията от последните два месеца са добра основа за подобни питания. Няма и две години, откак Османската империя се лиши от голяма част от авторитета си (колкото бе останал), а и не малка част от европейски си владения в хода на Първата Балканска война, която, да напомним, бе дело на обединените балкански сили срещу мрачната азиатска империя. Сега, само две години по-късно историята се повтаря, но с обратен знак - две османски армии нахлуха внезапно в България и с един мощен удар овладяха Русе, отхвърляйки изненаданите български гарнизони.

Миналия месец демонстрира още по-смайващо развитие на тази нова балкански криза. Набързо мобилизираната българска армия (с право сочена за най-силната на Балканите) се опита да отреже снабдителните линии на нашествениците с двустранен удар, насочен към Одрин. Това предизвика оправдана паника не само в Одрин, но и в Истанбул - по улиците се говореше само за "страшните бугари" и техните жадни за кръвта на правоверните щикове. Започна паника, а наш кореспондент бил свидетел на поне три колони бежанци, помъкнали бохчи, вързопчета и дивани. Паниката била предизвикана от това, че Одрин бил напълно опразнен - всичко Осман-паша бил изпратил навътре в полуострова, а българите имали над четири корпуса, мобилизирани и готови за удар.

Цялата тази суматоха се оказа напразна. Осман-паша постъпил необичайно енергично за ориенталските нрави и разбирания като прехвърлил четири корпуса и "закърпил" отбраната. Любопитното е, че в употреба влязла всяка гемия и продънена лодка, събрана по кейовете на Стамбул и Смирна - дав корпуса се пренесли през спокойната морска шир. Още по-любопитен за любителите на военните новости е фактът, че цял пехотен корпус бил превозен мълниеносно, като се използвали събрани от цял Истанбул превозни средства: файтони, брички, мулета, няколко парни коли, десетки омнибуси, дори и автомобилите на Исанбулския клуб на пътешествениците (първите пет автомобила по улиците на големия град се появиха едва преди година). За пръв път ставаме свидетели на подобна мобилност. Истанбулските вестници дори излязоха със заглавия "Чудото на Одрин", говорейки за тази скорост и устойчивостта на османския аскер, спрял българския контра-удар.

През това време Осман-паша с двете си армии ударил по пътя към София и, казват, успешно преодолял съпротивата на организиращата се там българска армия. България падна. Ние се питаме - дали османските амбиции ще спрат дотук или ще станем свидетели на опит за възстановяване на владенията на тази назадничава и мракобесническа империя на полуострова?

Светкавична кавалерийска тактика и тънки сметки?
Австро-Унгария напада Италия след неясен ултиматум.

Така и никой не разбра как се стигна до война между тези отдавнашни противници ТОЗИ път. Дали, както казват от Виена, австрийските офицери са прекалили с шампанското и баловете, та сутрин, мъчени от махмурлук са объркали своите заповеди? Или все пак има връзка между император и пълководци? В Основата на конфликта, казват, лежи невъзможността да се разделят правата над Албания - тази малка и НЕЗАВИСИМА държава, за която претендират и от двата бряга на Адриатика. И докато всичко изглеждаше по-скоро изящна игра на дипломация и закани - толкова различна от грубия реал-политик, наблюдаван от европейската общественост навсякъде другаде из континента, май ни изненада с кратка буря, обещаваща далече отиващи последици - разрази се (поредната) австро-италианска война. Дали бил даден ултиматум, който не е получен и разбран? Дали желанието на австрийските офицери да заемат най-добрите места по венецианските площади за близкия карнавал е било в основата на това "несъгласувано" решение? Ние не знаем, а предполагаме, че и във Виена не са сигурни (какво да говорим за Рим?).

Фактите, съблечени от изящните си дрехи се свеждат до следното: внезапно концертирани сили, под ръководството на фелд-маршал Радецки и полковник Ракоши (началник-щаб на групировката) - над 10 корпуса, нанесли удар по набързо подготвените позиции на италианската пехота във Венеция. През това време, маси от кирасири и хусари пресекли няколко мили по-горе и заели всички кръчми, ханове и пицарии, преди да бъдат изненадани от италианските конни карабинери. Завързало се тежко сражение, в което изпървом и двете страни се помислили за разбити и започнали отстъпление. Но битката не прекъснала само защото пристигащите подкрепления не разбрали за драмата и водени от националистичен плам се хвърлили в битката, допринасяйки за тежкото объркване. В крайна сметка, двете армии са се разположили на лагер и в настъпилия антракт преди второ действие (юни месец се очаква да даде ранна кървава жътва) събират сили и прекаляват с бялото вино.

Букурещенски "балет"?

Да не помислите, че отново ще си говорим за миналогодишния гастрол на "Болшой театър" в "малкия Париж"? Не, този път нашата дописка се отнася до продължаващата "братска война" в малката, но напредничава в културата балканска държава. След внезапният дебют на казашките атамани миналия месец, този на сцената бе представен далеч не толкова бляскав спектакъл, оценен от критиците като "интересен, но донейде нерешителен". както смятат те, изглежда сагата ще се задържи на сцената не един месец.

Но какво всъщност се случи, ще попитате с право вие? Огромна казашка маса - 7 корпуса (само конете - над 200 хиляди), се опитала да навлезе в Букурещ, но била спряна на подстъпите от доблестните румънски стрелци-пехотинци и доброволчески каракачански отряди (казват, че в боя се включили дори апаши и кучета), а целият спектакъл се развил под свирнята на буйни цигулки и казачок.

Брукселското зеле и изящната френска кухня - край на вечния спор?
"Златните шпори", френския елан и кроасаните за закуска.

Новини от Париж - вечният спор за това какво е по-добре да се яде на закуска - лек кроасан с масло или брюкселско зеле с бира най-сетне, казват, бил разрешен в полза на френския вкус. "Всичко добро идва от Париж" - казват коментаторите, седнали под цветните тенти на парижските бистра. В Антверпен настроенията обаче са по-минорни. Каквато и да е причината - гастрономичен спор, вечните оплаквания за "аромата" на брюкселския специалитет, желанието за "защита" на малките нации или просто демонстрация на отношение от страна на парижските банкери към техните събратя по професия, - няма съмнение, че малка Белгия решително е "избрала" френския път, значително подпомогната от войниците в червено и синьо и оръдията. В рамките на една гръмотевична кампания, траяла по-малко от месец, 9 френски пехотни корпуса буквално смачкаха белгийската армия. Сега всичко е решено - белгийският крал чака какво ще кажат френските политици, докато пие тъжно бира в Антверпенската крепост, сред офицерите на генералния си щаб. А ние се питаме какво ще каже британското правителство по въпроса, след като даде гаранции на малките държави, нарушени първо от Германия и Швеция, а сега и от Франция. А какво да кажем за Балканите, където дори никой не си играе на дипломация, а граби директно с алчен поглед?

Пресметливост

Наш кореспондент присъства при интервю, дадено от белгийски генерал за датската преса. Запитан от датчаните защо така бързо приключиха нещата с Белгия и Холандия, генералът се замисли и после отговори: "Ние разбира се воювахме с всички сили за родината, обаче на никого не му се умира, защото после, ако всички умрем, кой ще се бори за нея?".

Други вести и всякакви предположения

Предпазливост

В Балтика и Датският проток се наблюдава необичайно поведение на флотите. Ако до вчера всички капитани и адмирали бяха войнствени и търсеха битка, то днес като че ли са осъзнали древната мъдрост "ако всички си търсят белята - непременно ще я намерят" - отново всички флоти, участвали в боевете в Балтика, се изтеглят тихо и предпазливо към пристанищата си, съвсем очевидно избягвайки сражения с врага. Може би са осъзнали, че корабите са скъпи, а животът - само един.

Тревоги и несигурност в Атина

От висотата на Акропола гръцките управници гледат с тревога и несигурност към случващото се около тях. Балканският полуостров пламти в огъня на сраженията и тръпне под подкованите войнишки ботущи на нашественици - австрийски, османски, руски. Какво ни чака, питат се гърците? За всеки случай, те мобилизират войска, поправят укрепленията и трупат запаси от муниции, въглища и провизии. Палубите на броненосците им са лъснати до блясък, а мине се не мине час и току се раздава тренировъчен изстрел (с някоя спомагателно оръдие, защото боеприпасите са скъпи). Какво ще донесе на древната елинска държава утрешния ден, това се пита всеки грък днес? Питаме се и ние с тях.

Часовници, шоколад и превъзходно пехотно въоръжение

Високо в Алпите цари тишина и спокойствие, които вече трудно могат да се открият където и да е другаде в Европа. Създатели на прекрасни часовници, добро банково дело и вкусен шоколад, швейцарците в тази нова ситуация са се насочили към производството на качествено пехотно въоръжение и конска амуниция. Казват, че изглежда голямата война едва започва и те са решени не само да опазят совите планини, но и да си осигурят добра печалба от цялата "лудост и хаос", завладели умовете и сърцата на всички останали европейци (да не говорим за дивите азиатци).

Външна политика

Оста Стокхолм-Берлин-Виена срещу зигзага Лондон-Париж-Мадрид-Рим?

анализ на нашия външен дописник, приват-доцент по международно право Петер Клач

От началото на 1914-та година за която се предричаше, че ще донесе още повече мир и спокойствие на континента, европейските пътища се кръстосват от упълномощени представители, а телеграфите между посолствата са се зачервили както от прекомерна употреба, така и от съдържанието на предаваните тайни депеши. Какво предстои да се случи в Европа, се питахме всички ние само преди три месеца? Е, вече знаем. Но какво крие бъдещето. Дали пред себе си имаме несвързани едно с друго несъгласувани действия, продиктувани от дълбоките недоразумения и несъвършенствата на човешкия език, в тази нова ера на подпомогнати от инвенциите комуникации, която замени до голяма степен директният жив човешки контакт?

Нека оставим тази тема на социалните философи и постоянното присъствие из кафенетата на централните площади, а ние да се замислим над това какво се крие отдолу. Зловеща конспирация, реална политика и тънки сметки? Да, аз съм само едно частно лице, но последните събития ме убедиха, че Европа вече е разделена на поне два тайни съюза и дори и да са останали големи държави вън от тях, това вероятно няма да продължи за дълго. Смятам, че последните събития показват съществуването на някаква приватна договорка между Стокхолм, Берлин и Виена, която очертава права линия на картата, вероятно ос, около която ще се завъртят световните събития.

Дали тази "Ос" включва Петербург и Истанбул? Вес още не се знае, събитията могат да се тълкуват и в двете посоки. Но аз бих предположил, че Русия все още се колебае, а за Истанбул изглежда да се е договорил с "Оста", може би дори да се подготвя да влезе в нея? Или пък играе еднакво добре съсд скараните съседи Италия и Австро-Унгария? Ориенталската дрямка винаги може да ни изненада.

Какво се възправя срещу тази могъща "Ос", пресичаща континента ни? Изглежда, че има някакви обвити в мрак и тайна договорки между Лондон, Париж и Мадрид. Дали е възможно този "зиг-заг" да включва и Рим? Последните събития говорят за това.

Аз не съм сигурен в нищо, но бих рискувал с предположението, че тези тайни съюзи ще доведат до всеобща война на нашия континент, който доскоро беше люлка на цивилизацията и културата, но може да се окаже утроба за нови кошмари, които да уплашат целия свят.

Дипломация на оръдията, щиковете и подкованите обуща

Със съжаление трябва да отбележим, че някогашните добри нрави се забравят. Германия и Швеция ни зарадваха със своето уважение към дипломатическия етикет - първо се обявява война, чак след това се напада. Но никой друг не последва техния добър пример. И ако за етикета все пак се намери кой да се застъпи, какво да кажем за основанията? Уви, всеки смята, че вдигането на дохода с няколко лири е достатъчно основание да наруши всякакъв договор, да започне братоубийствена война, под акомпанимента на лошата пропаганда и плача на вдовици и сираци.

Какво ни чака в идните месеци? Дали лятото ще донесе мир или ще трябва да чакаме до есента? Имперските амбиции, тази дипломация на оръдейните жерла, дисциплинирания тропот на милиони ботуши и естетиката на движещите се картечни части дали ще се сменят от перото? Редакцията се надява, но не вярва разума да надделее.

Из финансовия свят

Внезапно засилване на север - Германия и Швеция - най-силните икономики на континента?

Май месец ни донесе още една изненада - Германия и Швеция се оказаха най-силните икономики на континента, близко догонвани от Австро-Унгария. Какво донесе тази бърза промяна? Ние смятаме, че на първо място това са завоеванията. Тези държави, водени от силни и решителни правителства бързо се заеха да се оправят с всички нерешени въпроси и стремежи, останали от миналото. В резултат на това, доходът на Германия и Швеция нарасна значително. Общият им доход се изчислява на 347 лири. Италия, Испания и Франция заедно получават едва 309 лири. Тези икономики са във възход, доходът им се е увеличил с повече от 50% само за три месеца.

Аналитика

Османската "военна машина" се е излекувала от традиционните си болести и недостатъци?

Последните два месеца Османската империя заряза превърналата се в традиция мудност и нерешителност и я замени с дива азиатщина. Пренебрегвайки дипломатическия етикет тя нападна внезапно двама от съседите си. Със съжаление трябва да отбележим, че е възможно в тази промяна да се види европейска следа, защото цивилизованите държави в Европа се надпреварват наистина да ни изненадват с пренебрегване на елементарния дипломатичен етикет.

Високата порта трудно ще учуди образованата и прогресивна европейска публика с прояви на азиатска жестокост и безсмислие, вярваме, всички ще се съгласят. Но каквато и да е причината за това "внезапно разбуждане", никой от нашите анализатори само преди месеци не бе очаквал подобна бързина или ефективност от аскера. Та поради тая почуда помолихме нашите военни експерти да съставят кратко мнение за тез кампании.

Говори се, че мълниеносната кампания срещу България била ръководена от наскоро издигналия се генерал Осман-паша (завършил успешно военно училище и академия в Париж едва преди 6 години): сравнително млад и енергичен офицер, облечен винаги а-ла-франка, започнал в пустинната камилария, след това направил бляскава кариера в конницата. Срещу Персия се е изявил друг сравнително млад офицер, този път, випусник на пруска военна институция - Джесур-деве-ефенди. Дали тази бързина и концентрация се крие в европейско военно образование? Не един османски офицер получи образованието си в Европа в последно време? Или причините са по-дълбоки?

Нашият военен експерт - австрийският генерал в оставка от тежката кирасирия Кебендек, - изрази мнението, че промените били започнали още преди 7 години, когато начело на генералния щаб (ако можем така фриволно да употребим тази дума за помпозната, прашна и лишена от каквато и да е смислена деятелност сграда в новия квартал на Истанбул - говорим за сградата, защото за обитателите й дори и толкоз не можеше да се каже само преди десетилетие) бил изкачен - предимно чрез дворцови интриги - Дембел-паша. Кебендек внимателно следил действията (по оскъдния европейски печат и главно по османския, защото нашият австрийски приятел владеел езика добре от времето прекарано на младини в османската армия като съветник) на новия организатор и твърди, че той изцяло променил армията, назначенията и обученията, прокарал и неколцина програми, насочени към модернизация на въоръжението. Закупени били стотици круповски оръдия и стотици хиляди модерни френски пушки. Била променена системата за снабдяване на армията. Казват, че в тази кампания османския аскер тръгнал имайки по 23 снаряда на ствол и над 100 патрона на пушка, вместо характерните за последната война (с Италия - само преди три години) 1,2 снаряда и 19 патрона.

От друга страна, според фон Гебрезен (наш немски дописник), причината не била вътрешна, а външна. От месеци в Истанбул гъмжало от европейски военни съветници, привлечени може би от османското злато, екзотика и обещания, а според други, водени от тънки сметки на своите правителства. Сред тази интернационална гмеж се чувала немска, английска, че и италианска (така казват) реч. Дори екзотичната (тук) шведска реч не е рядкост по истамбулските сокаци (а на странните им питейни навици се дивят в не една столична чайна).

Каквато и да е причината, османската армия изглежда де е поне на нивото на второстепенните европейски армии, а може би дори го надминава, както демонстрира бързата й победа над българската армия, за която казват, че е подготвена и организирана по немско-австрийски образец.

Венецианските маневри и новата австрийска концепция за мълниеносно-гръмотевична война.
Огледален танц или бърз жига?

Нашата редакция чрез своя кореспондент в Триест потърси мнението на австрийският генерал-полковник Пферд за ситуацията около Адриатика. Пферд ни разкри, че в Австро-Унгарската армия е създала нова и невиждана концепция за война: гръмостремителната война. Тази нова и нечувана доктрина разчита на внезапното съсредоточаване на огромни маси бронирана кавалерия (демонстрирани бяха снимки на нов брониран подвижен чул на колелца за новите тежки кирасири, с бойници за стрелба с пистолет или карабина) и егери-стрелци, мобилна конна артилерия и въздушно разузнаване (не, не говорим за монголфиери, а за аероплани). Съсредоточаването трябва да бъде тайно, ударът - внезапен и мощен. "Концентрация и пак - концентрация. Кирасирите по фланговете, конните егери в центъра, драгуните по покрайнините", завърши интервюто Пферд.

Ние се питаме, какво ще извади от хастара Рим, за да контрира тази невиждана концепция? Трудно е да се каже. Дали ще разчитат на статична отбрана или ще "ударят" през планините към Тирол? Дали ще станем свидетели през следващите два месеца на един бавен огледален танц, в който партньорите ще се настъпват един друг по мазолите (военните обувки и дългия марш си казват думата) и танцът ще губи темп с всеки месец или концепцията за гръмостремителната война ще се окаже революционна и вместо това австрийците ще ни демонстрират как се играе в нов темп испанска жига?

Какви изводи можем да си направим от войната до момента?

Новите войни в Европа показаха, че инвенциите в различните области на нашия живот наистина измениха природата на този стар занаят. Бързите комуникации, предоставяни ни от телеграфните мрежи, опасали нашия малък континент, донесоха една невиждана доскоро бързина във взимането на решенията и връзките между прашните помещения на генералните щабове и полевите палатки и блиндажи. Но какво да кажем за стратегията и гранд тактиката? Дали ще видим промени и тук.

Всички разчитаха много на жп-транспорта още след голямата война между Прусия и Франция. Уви, многомилионните армии се оказаха трудни за съчетаване с транспортната ни мрежа. Организирането на ешелоните е сложна задача, изискваща отделни щабове на пълен работен ден. По-лошото е, че отклоняването на железопътните композиции от икономическите и граждански задачи се оказва скъпо за всяка държава. Нашият анализ показва, че поради лошата организация трудно може да се реализира предвижване на повече от три провинции в рамките на месец. Уви, цената на подобно начинание е добри още по-висока - транспортирането на кавалерийски корпус през три провинции надхвърля цената на нов. Никой не би предположил подобно нещо само преди десет години.

Говори се много за въвеждането на нови оръжия - за въоръжени въздушни кораби, за използване на автомобили и дори на последните новости - радио-комуникациите.

Едно е сигурно - съдбата на континента ще се реши в неговия географски център, между най-мощните и най-цивилизованите държави - Германия и Франция.

Кратък увод в историята на обувките

Може и да си мислите, че днес ще говорим за мода, но грешите - няма да обсъждаме последните вести от Парижските ателиета, нито пък ще критикуваме всекидневното облекло на тиролците. Не, днес ще говорим за военна мода.

Прусаците обуват тежки, подковани обуща, идеални за газене на низини. Но не чак толкова добри, когато опре до преджапване през значими вони препятствия - грубата кожа защитава добре, но щом веднъж влезе вода, трудно се изважда.

Шведите предпочитат ските, оттук и склонността им към скандинавските планини, заледени езера. Но дали ще им свършат работа, когато се наложи да се носят бързо от фиорд към фиорд? Или през Северно море? Дали викингските плъстени ботуши не са по-добри за тази цел? Изказват се съмнения в практичността на тези обувки когато опре до руските степи и блата. едно са планините, друго - безкрайната безпътица.

Руснаците си падат по кавалерийските ботуши - със съмнително качество, но идеални за излъскания паркет на балните зали в северната Венеция. Както се оказа, като част от военната екипировка те се котират добре и из румънските ливади. НО дали ще могат да изиграят традиционния са казачок в някоя подходяща зала в "малкия Париж"?

Италианската обувка се оказа все още не добре скроена и съшита. Използва се твърде мека кожа, а подметките се отделят едва след няколко километра ходене. Не, още е рано за римска военна мода.

А какво да речем за османските навуща и ориенталски извити цървули? Явно е, че за пясъка стават, оказа се, че и във файтоните се държат добре, дори на Балканите все още ги помнят, макар и не с добро.

За сметка на това, Австро-Унгария ни изненадва с разнообразие от военни обувки - от твърди и високи ботуши, през меки обувки, та до планинска екипировка. Дали това ще се окаже най-добре подготвената за новия сезон армия в Европа? Кой може да каже със сигурност.

На френските мокасинки, испанските еспадрили и британските сандали ще се спрем в следващия брой, с надеждата, че те ще ни предоставят повече материал за своята военна ефективност дотогава.