Шокиращи разкрития

(продължение от миналия брой)

В предишния брой на вестника нашата редакция видя конспирация между Франция, Германия и Великобритания с цел разделяне и завладяване на малките държави от региона. В течение на изминалия месец тези наши подозрения се засилиха. Единственото реално действие от тази "Странна война", извън хартиената борба, се оказа едно сражение около Лиеж, в което две германски армии от 10 корпуса атакуваха 1 бивш белгийски корпус. Наш редакционен екип беше там, а имахме късмет и да говорим с бившия командир на корпуса, генерал Де Селерс.

Германия - обявяваме война на целия свят! Не ни е за пръв път.

Германия този път не ни изненада в своя подход към дипломацията - цивилизован и премерен що се отнася до формалностите, може би не дотам в съдържанието си. Неизненадващата нота на външното министерство на кайзера гласи, че империята обявява (на някои отново) война на Испания, Италия, Великобритания (отново), Франция (отново), Русия и Османската империя. "Ако потрябва, и на всички останали!" - допълни войнствено засукал мустаци пруския чиновник фон Фойер. "Какво искаме ли? Искаме всичко!" бе чут да допълва извън протокола той.

Вести от фронта

"Пожертваха ни"

Г-н Де Селерс обяви, че френската армия преднамерено е пожертвала неговия корпус, като по този начин е ликвидирала белгийският корпус, в който са били събрани всички членове на движението "Свободна Белгия". Белгийците са получавали помощ отвън, според бившия белгийски генерал, "отвъд морето". На въпроса откъде точно, Де Селерс отказа да се конкретизира, но каза, че "и сами би трябвало да видим", защото е ясно, че има поне една нация, за която независимостта на Белгия и Холандия е ключова. Понастоящем бившият белгийски генерал очаква да получи статут на политически бежанец в Швейцария.

Апенинският танц продължава

В редакцията се научихме, че макар лятото да е на прага ни и сезонът на ваканциите да е предстоящ - Ривиера, почивка край морето (а може би именно затова), ни Италия, ни Австро-Унгария желаят да прекратят танца, с който се захванаха от предходния месец. Двете държави продължават най-вихрено да се въртят и очевидно честите настъпвания и побутвания не ги смущават ни най-малко. НО да оставим поезията на страна и да се обърнем към суровата проза на маслото и оръдията.

На горното фото можете да лицезреете австро-унгарският император, запечатан в момента, в който получава вестта за "предателския удар в гръб" (както сам той го определил пред нашия кореспондент минути по-сетне) от страна на Русия и Османската империя. "Това бе един интимен танец за двамина" - сподели той, - "но сега, щом те го превърнаха в групов кадрил, ще видим какво ще се получи накрая и кой ще се смее и плаче последен, а кой ще си тръгне със смачкани пръсти и скъсани обувки." (и отри старите си, но мъдри очи с униформената си кърпичка).

Още един фото-репортаж от мястото на събитията - дългите снабдителни колони на австро-унгарската армия се точат с десетки километри през тесните пътища между двете държави, част от тях перминават дълбоко в Алпите. Наш дописник на мястото преброил хиляди волски коли и конски талиги, тук-таме се мяркали и най-модерни аутомобили, пухтящи по стръмните пътища в планините, редом с колоните от мулета и пеши воини.

Още едно фото от мястото на действието - този път наш репортер, внедрен в редиците на италианските сили ни изпраща важен момент - италианската алпийска пехота се приготвя да премине през планините (казват, че солдатите са от известната планинска бригада "Гарибалди"), за да нанесе решителен удар по снабдителните пътища на австрийската армия.

Какво всъщност се случи? - ще се запитата вие. Австро-Унгарската армия продължи своя ход навътре в Италия, временно отказала се от "предизвикателството Венеция", както бе определен града на каналите, спешно превърнат от италианците в морска крепост. Вместо това, две пълни австрийски армии се устремиха навътре в Италия, вероятно разчитайки да оградят и обсадят Венеция, преди да преминат към финалния щурм. На значителна цена цяла армия бе прехвърлена спешно към фронта. В резултат на това 4/5 от австро-унгарките сили се оказаха въвлечени на италианския фронт, когато дойде вестта за внезапното нападение от страна на руските войски, нахлули "отвсякъде" и заливащи територията на двуединната монархия. Малко по-късно пристигна и вестта за удара на османските сили в Сърбия, но на него бе отдадено малко значение - когато гори собствената ти черга, малко се интересуваш от загубата на скорошни "придобивки", както сподели с нас един австрийски чиновник, пожелал анонимност.

Страх и паника във Виена

Десетки хиляди жители на Виена бягат в ужас и паника далеч от града. Пътищата на север са изцяло задръстени с километрични колони от пешеходци, брички, файтони и прости талиги, теглени на ръце. Едни в ужас изоставят всичко и понесли едва по една бохча бягат на север, "към Германия", както се чува най-често. Други са помъкнали каквото могат или се надяват да спасят от "азиатските орди". Никой не вярва, че гардът може да бъде защитен - камо ли спасен. Само да се чуе някъде конски тропот веднага се вдига многохиляден плач и вик "Казаците! Казаците идат!" и всички се разбягват, изоставали дори най-скъпото си. Единствената надежда е насочена към Германия. "Германците са силни, сега само те могат да ни спасят. Уви, горко на победените. Големите по върха правят своите планове и сметки, а когато дойде време за плащане, страдаме ние." - сподели пред наш кореспондент застарял и видял много жител на столицата.

Нов изненадващ гастрол на "Болшой театър" в двуединната монархия, очакват се нови преставления в най-добрите зали на Виена. Казаците пресичат границата!

С потрес и почуда ви информираме, че отново няма да пишем за театро в културната рубрика. Московци и казаци ни изненадаха отново, понесли се на своите диви азиатски коне. Този път те пресякоха древната граница на една сравнително нова обединена монархия - Австро-Унгария. Казват, че цялата граница се превърнала на сцена за един грандиозен и още по-фамозен конен спектакъл, в който участвали в националните си костюми десетки хиляди казаци и дваж повече облечени в бяло солдати. От австрийска страна посещението било слабо - предимно статисти, но тук-таме се мяркали и военни мундири, също бели, та не на едно място възникнала суматоха и объркване. Преди да се спусне сцената в края на тоз първи спектакъл от специалното турне, импресариото на азиатската орда сподели с наш представител, че се очакват нови и още по-драматични представления - първо във Виена, а после и в цяла Австрия. Унгария също нямало да бъде забравена. Щели да играят предимно "Танц със саби", но подготвяли и поредица от малки импровизации, озаглавени "Казашки частушки".

Походна турска баня в центъра на Нови сад!

На фотото - османски аскери чакат реда си за баня в Нови сад.

Събитията продължават да ни изненадват - но дали диващината може още да ни принуждава да вдигаме вежди и да се кокорим, щом като идва от Азия? Е, всички в редакцията сме сигурни в едно - Османската империя демонстрира нов стил - без много приказки и условности гледат да удрят и грабят безразборно. Сега актуални са залозите кой ще е следващия ужилен.

Но да се върнем на новината. Само преди месец в Нови сад пристигнаха австро-унгарци и набързо отвориха две-три кафенета, предлагащи виенски кифли и шницели, а за местните мандри се намери нов клиент, нуждаещ се от тонове прясна сметана. Местните войници, свикани веднъж под знамената на защитата на Отечеството набързо се наложи да учат немски и нови армейски порядки, а пратката формени монокли за офицерите дори още не бе разопакована на гарата. Внезапно жителите на Нови сад осъмнаха пред нова гледка - на централния площад се е настанила походна турска баня, бълва пара от ламаринените си кюнци и изумява с походните си кубета и арки. Десетки уморени от прехода османски аскери се отдаваха на прелестите на банята в ранния утринен час. Къде са отишли австрийците, какво е станало с поръчаните изящни униформи и ботуши за валс, дали сега ще трябва да се учим за трети път набързо да пием кафето си в нов стил или направо ще минаваме на ябълков чай. Това са въпросите, които тревожат ново-садчани.

За любителите на сухите факти (леко овлажнени от пари и влажни подвиквания) ще добавим, че научени от горчивия опит, сръбските офицери на австрийска служба са очаквали "изненада" от аскера, затова и били заели позиции по границата. Това не ги спасило от разгром и се наложило скоростно да отстъпят в Рагуза, но поне успели да нанесат ъсезаеми загуби на османците. "Аз ще се завърна!" заяви пред представител на редакцията австрийският предводител на групата от четири корпуса, който изненадващо бързо се бе оказал в Каринтия, докато войниците му още се сражавали в Нови сад.

Неизненадаваща атака

Странната война за малко да стане не толкова странна, когато немската имперска армия атакува Лиеж. Оказа се обаче, че френската армия е оставила там само един бивш белгийски корпус, който практически беше моментално прегазен. И сега Белгия е разделена между двете империи.

Иберийски гамбит

През този месец испанската армия доокупира португалските територии, в които нямаше разположени войски, въздържайки се от атака към столицата Лисабон. Според слуховете, испанските генерали заемат по-добри позиции за войната, която вероятно ще продължи още дълго време. Предвид приближаващите португалски конвои, вероятно скоро ще дойде ред на Португалия да атакува и сериалът изглежда безкраен.

Вести от света

Двойна въздишка на облекчение за гръцката монархия

За втори път през последните месеци в Атина въздишат облекчено. Първият път бе миналия месец, когато Австро-Унгария внезапно нападна Италия. Преди това гръцките политици, военни, а и обикновените жители на столицата, следяха с нарастваща тревога струпването на италиански сили (цели тир армии!) в южна Италия и дръзките маневри на италианската марина току до бреговете на малкото, но смело кралство.

Сега отново въздишат и то облекчено, след като новината за османското нападение в Сърбия (и над двуединната монархия) стана факт. Движенията на двете османски армии в съседна България бе едновременно повод за радост и притеснение. За радост, защото всички помните междусъюзническата война, след която отношенията между двете балкански държави се оказаха отровени в корен. С притеснение, понеже съществуваха реални опасения, а и слухове, че следващото военно направление на азиатския аскер ще е право към Атина. "Отново ни се размина, чудя се докога ли ще бъдем късметлии" - сподели с нас Грегориос Опасенос, гръцки генерал в оставка.

Нищо чудно в скоро време Акропола да бъде преименуван в хълма на въздишките.

Нови набори и мобилизация в "малките държави"

Отбелязваме неизбежната, макар и тревожна тенденция - във всички "малки държави" свикват нови набори и последните месеци тече всеобща мобилизация. Гърция, Албания, Португалия, Дания и Швейцария - във всяка от тях текат сходни процеси. Каква е причината? Всичко е ясно - апетитите на "големите" - прикрити или явни, а тяхна жертва доскоро бяха само "малките". Докъде ще стигне този процес на милитаризация, как ще се отрази на живота на обикновените граждани в тези държави, накрая, дали тези военни усилия ще се окажат достатъчни, за да защитят "малките" народи от "големите"? Или е необходима нова система за обща сигурност, която да замени очевидно недействащия европейски концерт? Всички ние си задаваме тези въпроси и се надяваме близките месеци да им дадат положителен отговор. Никой не иска дълга война, но едва ли с цената на бързи успехи за грабителите.

Албания - не вярваме на никого!

Албанският крал Зогу обяви, че вече не вярва на никого. "Всеки само това гледа - как да ни отнеме свободата! Безобразие - първо австрийците, след това - италианците. Сега гледаме с недоверие към маневрите на османските сили край границите ни. А казаците си разхождат конете на един хвърлей място! Няма вече справедливост, няма сигурност за малките държави". Той допълни изявлението си със силни думи: той вярва в силата на армията си и няма да пусне нито един интервент да се върне от "родните планини".

Португалия: ще издържим! Помощ от колониите.

Бойният дух на отбраняващите се португалци необаквано се повиши този месец, след като стана ясно, че от колониите са тръгнали за метрополията ограничено количество конвои с войска. Сред тях били наабрани както бели португалци, така и големи количества аборигени - набързо обучени и въоръжени, кой с хладно оръжие, малцина с огнестрелно. Но духът им е висок и са готови да пазят независимостта на малкото кралство. "Ние ще победим! Няма да минат!" - в такива надписи осъмнаха стените на Лисабон.

Швеция отрича всичко!

"Отричам всичко! Лъжи и инсинуации." - това бе днешното изявление на шведския премиер тази сутрин. "Не знам за никакви договорености с когото и да било, даже не знам къде е Австро-Унгария и ще срещна трудности да намеря Берлин на картата. Каква Ос, какви пет крони?!? Не сме чували за Британия, с никого никога не сме воювали, норвежците сами се обърнаха към нас за помощ по картирането на фиордите. Ние ще продължаваме мирно да пускаме корабчета от Осло и ще поддържаме мира където и да го намерим. По-късно същия ден шведският крал излезе с изявление, където подчерта, че премиерът леко се е увлякъл в изявлението си, но това се дължи единствено на ранния час и недостатъчното "шведско пиене". Едно е ясно, Швеция ще се държи настрана, сама на своя полуостров и предпочита обществото на планинските тролове пред свирепите си съседи от континента, готови да се разкъсат един друг за няколко лири повече.

Германските танци - една стъпка напред, една - назад

Германия ни изненадва с подхода си към темпа и фигурата на танца. А може би напротив - тя е последователна. Една стъпка - "мир", следващата стъпка "граб". А може би зад "странната война" на Западния фронт стоят тънки сметки и тайни договорки? Кой знае. Сигурни сме, че кайзерът ще продължава да направлява стъпките си с твърда ръка и подкован ботуш, готов да настъпи всекиго, който застане на пътя му. Германският прогрес е не ни съмнява.

Османската империя и Русия - на помощ на Италия

Другата голяма изненада този месец се оказа ходът на Османската империя и Русия - необявен, но очевидно съвместен. Двете империи внезапно се притекоха на помощ на младото италианско кралство като внезапно нападнаха Австро-Унгария без да обявят война. Уви, подобен ход вече не изненадва никого, когато идва от Азия, но за Русия имахме някакви надежди... Двете държави излязоха със съвместно изявление, че тайните договорни задължения са ги обвързали на този ход, а фактът, че Австро-Унгария е нападнала Италия също така изненадващо и без формално обявяване на война им "развързал ръцете", както се изразиха те. "Ние никога не сме подписвали каквито и да е договорености с Австро-Унгария - тайни или явни" - заявиха представители на външната канцелария на императора, докато от Истанбул лаконично си замълчаха (всички познаваме вече ТЕХНИЯТ стил, за съжаление). Какво ще ни чака в идните месеци? Продължаване войната докрай или постигане на споразумение?

Други вести и събития

Международни маневри

Този месец се наблюдават големи международни флотски маневри. Едната част от тях са в Северно море с участието на английски и испански кораби. Те са под надслов "325 години от Великата Армада". Единственото странно нещо е, че при възстановката на десанта на корабите има английска пехота и тя не е в Ламанша, а на север от Шотландия. Според слуховете английските пехотинци се подготвят за десант в студени условия, като тези в Норвегия или Исландия.

Другата част от маневрите е в Адриатика, с участието на няколко страни: Австрия, Англия, Испания, Италия и Османската Империя. Австрийският флот е участвал само в първата част от маневрите и е приключил вече участието си, прибирайки се в Триест.

Френската военна полиция издирва г-н Де Селерс

Френската военна полиция издирва г-н Де Селерс, бивш командващ корпус. Според г-н Мессими, военен министър на Франция, бившият генерал Де Селерс е дезертирал от поста си преди началото на сраженията и е избягал в Швейцария, където се укрива понастоящем. Френската военна прокуратура издирва г-н Де Селерс и по обвинение в измяна, тъй като той е получавал средства за антифренската си дейност от чужбина.

Хабсбургите - ще се бием докрай!

В кратко комюнике от Каринтия австро-унгарският император (изглежда вече остарял и посърнал, но все още с изправена стойка, решителен) съобщи, че въпреки всичко възнамерява да се бие докрай. Не спомена нищо освен неясни недомлъвки за това, дали разчита на нечия помощ. Не е ясно дали ще се опита да се върне във Виена и да спаси този прекрасен град от азиатската заплаха или ще се насочи изцяло към "италианските си владения".

Швеция: сами сме

Шведският министър на външните работи даде интервю за вестника, в което твърди, че Швеция винаги е разработвала своите военни планове самостоятелно, без да разчита на външни помощи и съюзи. Шведската политика е политиката на изолационизма. "Времената, в които ние се интересувахме от територии на юг минаха преди няколко века.". Сега нашата доктрина е "Скандинавия за скандинавците".

Културна визита

Франция покани офиициално руски художник да направи изложба в Париж. Г-н Зарзаватски е фаворит на руския цар и личен приятел на царицата, според публичната мълва в Петербург. Изложбата има за цел да заздрави отношенията между двете страни. Слуховете, че художникът всъщност не е особено добър и че царят го е отпратил с лични мотиви, бяха отречени от французите. Но определено имаме впечатлението, че Франция се надява на руска помощ във войната с Германия и затова търси всеки възможен лост да въздейства на Царя.

Из финансовия свят

Кой е по-голям?

икономически размисли нашия от извънщатен дописник - професорът по икономически анализ Бартоломео Силвърплундър

В днешния брой ще ви занимаем с кратък анализ на тенденциите в развитието на "големите сили" за последните месеци. Всеки стартира от своя спринт (или маратон - както се оказа за някои) от определена позиция през март, но къде се намира сега, в началото на сезона на жегата?

Австро-унгария започна сравнително отвисоко със 100 лири месечен доход. За броени месеци успя да увеличи приходите си до 13 лири, т.е. с цели 23%. Но последните събития макар и вероломни, не я оставиха "на сухо" - тя все още е едва с 5% под първоначалните си икономически възможности. Дали това ще се окаже достатъчно за възстановяването й?

Британската империя традиционно е силна във финансите и започна с впечатляващите 120 лири. Уви, тя все още не се е помръднала от тази отметка, т.е. отбелязва се една засега трайна тенденция на стагнация.

Германската империя стартира втора по икономическа сила със 125 лири, но бързо се издигна до лидерското място, което заема и понастоящем с впечатляващите 177 лири месечен приход. Това е ръст от над 42%. Дали тази нейна сила ще се окаже достатъчна за кръстоносния поход, който е поела в търсене на справедливост (или континентална хегемония)?

Италия започна в "лигата на скромните" (заедно с Швеция, Испания и Османската империя) с 80 лири доход. Кралството се опита да се пребори с рецесията, но уви, външни обстоятелства застанаха на пътя на усилията на неговите икономисти и кризата продължава да шета из нейните територии. Сега тя е достигнала отметката от 68 лири доход, с което заема дъното на нашата класация. Спадане с 15%.

Испания не само се е стабилизирала, но и засега уверено се движи нагоре, като достигна този месец отметката от 90 лири месечно. Стабилни 12,5%.

Османската империя се очертава нещо като неофициален лидер по сравнителни показатели - нещо, което трудно можеше да се очаква от тази по същество ориенталско-азиатска неразвита държава. Вероятно това се дължи изцяло на "прилапването" на икономически развитите балкански територии. Сега тя получава 151 лири месечен доход, което бележи впечатляващия ръст от близо 90% спрямо първоначалните възможности. НО дали ще може да задържи каквото е взела и ще има ли накъде да продължи да расте?

Руската империя изпървом не показваше кой знае какъв стремеж към реформи на икономиката си, но сега с един удар уверено се разви. ТЯ започна първа със 135 лири месечен доход, а през юни приходите й достигнаха 160 лири, едва със 17 лири под лидера Германия. Дали това ще бъдат двата бъдещи европейски хегемона, във вечна схватка за първото място? Бъдещето ще покаже. Засега се впечатляваме от 19% ръст.

Франция е скромна и разчита най-вече на вътрешно (военно) развитие на икономиката си, вероятно и на добрия си подход към намиране на отзивчиви партньори. Тя започна в средната груба със 100 лири (заедно с Австро-Унгария) и този месец е успяла да увеличи дохода си до 115 лири (10 лири спад спрямо май, когато бе на 125 лировата отметка). Добър 15% ръст.

Накрая ще завършим с "малкия тигър" от Скандинавсикят полуостров. Швеция започна в долната лига с 80 лири доход, но първа се измъкна стремително напред, достигайки през април 123 лири доход, т.е. 54% увеличение на приходите в хазната си. Засега тя е спряла развитието си, вероятно усвоявайки постигнатото. Тя развива корабостроителна промишленост вероятно надявайки се да спечели "Синята лента" и да установи търговска доминация. Интересен подход, но дали ще я опази встрани от европейските събития?

Ще привършим този анализ с кратка класация по икономически показатели за началото на лятото: Германия, Русия, Османската империя, Швеция, Великобритания, Франция, Австро-Унгария, Испания и Италия, която завършва списъка. Засега само две държави са паднали под първоначалните си възможности: Австро-Унгария и Италия. За първата има притеснения, че може да падне и повече, а за втората се изказват известни надежди за възстановяване след войната.

Аналитика

А сега накъде в Апенините?

военен анализ от външен дописник - генерал-майор в оставка Тинкърботъм

Аз мисля, че военните събития - тази криза на огъня над маньовъра, - ще продължи да се задълбочава, въпреки опитите да бъде заобиколена чрез ротация и съсредоточаване на сила. Моят военен опит ми подсказва, че сега пред Италия има само две възможности: отстъпление и барикадиране в Южна Италия по линията Рим - Абруци или следване на заветите на предците - "нито крачка назад", което ще рече, глуха отбрана. Някои говорят за възможностите от диверсия в Алпите, за удължените и уязвими австро-унгарски комуникации през Каринтия и Лобмардия, дори за отрязване на двете армии в Ломбардия и френско-испанска помощ, но аз не вярвам в практическата осъществимост на тези мероприятия. Здравият разум подсказва, че Венеция трудно може да бъде защитена, така че аз бих препоръчал отстъпление. За жалост, вече съм в оставка, а и никога не съм бил на служба в италианската армия.

Перспективите пред Австро-Унгария са много мрачни - атмосферата се измени буквално аз месец с намесата на Русия и Османската империя, но аз ги оценявам като много добри в Италия. Вероятно за тях ще е най-практично да се опитат да преориентират базата си в Северна Италия, като разбира се си запазят базата в Каринтия - без нея са загубени, един удар там може да бъде фатален за целия фронт. Но оста на италианската им групировка минава през Венеция. Аз бих им препоръчал да грабят - колкото се може повече, за да компенсират загубите си. Разбира се, позицията ми на офицер в оставка предполага независимост и обективност, затова си позволявам да разсъждавам по този отстранен начин. Залагайте на кавалерията, продължавайте да развивате тежко-бронираната картечна конница.

Питате ме дали Виена може да бъде защитена? Да, с помощта на Германия вероятно тази цел може да бъде постигната, но ще иска бърз марш на скок и вероятно рисковано натоварване до крайна железопътната мрежа и хазната. Но може да се постигне, според моето скромно мнение.

Недостигнати върхове и пропилени възможности

геополитически анализ от уважавания професор и носител на ордена на банята, г-н Ротванг

Някои учени и историософи смятаха нещата зе предопределени и решени само месеци по-рано, но аз продължавам да поддържам позицията си, изложена в своя 83-томен труд (дописка към основните ми тези, изложени в 256 тома), вече класически, "Накъде отиваме и кога ще стигнем там?", че няма нищо невъзможно и географията дава определени възможности на всяка велика страна, която е склонна да се възползва от тях, без да се съобразява с нищо, освен интереса си. Питате ме какви бяха възможностите?

Някои държави можеха да се опитат да постигнат максимално даденото им от географията още в началото на борбата, но не го направиха. Какво ги възпря да постигнат възможните върхове? Недостатъчно дръзновение и смелост, недостиг на ресурс, цените за превоз на войски и провизии или добрия вкус, този преоценен остатък от "бел епок"? Трудно е да се каже, но резултатът е налице - техните нации сега страдат. ЗА пример можем да дадем Италия, която не се включи в грабителсвото, демонстрирано от съседите си - дали защото закъсня или по други причини - ние не знам. За пример можем да посочим и Великобритания.

Други пък, водени вероятно от добрите си обноски или династичните връзки, тръгнаха против повелята на географията - тази майка на политиката (виж томове 5-ти, 16-ти, 33-ти и от 56-ти до 72-ри) и ловко заобиколиха възможностите си, за сметка на това да помагат на съюзниците си. Добър пример ще ни послужи Испания, която успя да преодолее естествената си възможност за скарване с Франция и Великобритания (може би роля тук играеше и намаляването на доходите от Гибралтар в последните години, което сякаш намали стратегическото значение на тази част от Пиринейския полуостров).

(очаквайте продължение в следващия брой)

Кратък увод в историята на обувките

Както обещахме, продължаваме с нашия анализ на европейската обувна индустрия и нейните върхови постижения... ъъъ... в политиката и военното дело. Този път ще говорим за по-особения подход към темата и неговите естествени и изненадващи последствия.

Всички говорят за френска мода, но дали носят парижки обувки и могат ли да си ги позволят? Френската мокасинка е обувка удобна и практична, подходяща за всеки сезон, особено ако смятате да прекарате деня в кафенето или бистрото. Най-подходяща е за летни маневри и късни срещи. Смята се, че има голямо бъдеще във военните дела, но кога?

Британците от край време обичат сандали и меки пантофи. Това облекло за стъпалата е практично, защото дава голяма свобода и позволява добро проветрение и удобство. Дали ще се окаже устойчиво на северните ветрове и далечните студове? Или ще е по-практично, когато застане редом до френската парадна обувка? Трябва да попитаме морюците какво предпочитат, защото всички знаем за британските традиции и е логично те да знаят най-добре.

Испанците обичат еспадрили - тез обувки с подметка от въже, казват, са много практични, стават за излет сред Пиринейските планини, удобни са и за разходка по Ривиерата. Но сякаш се боят от железопътния транспорт и предпочитат пешеходството. Дали това е от практичен уклон или недостатъчна хазна? По-важният въпрос, обаче е тази обувка ще хареса ли на потугалците или те предпочитат да шляпат босоноги, като аборигените в колониите си?